Остров Биоко

През 1551 г. едно странно мъжко животно било изложено пред публика в Аусбург, Германия. Зрителите забелязали, че пръстите на ръцете и краката му били подобни на човешките и че имало „весел характер". Основавайки се на илюстрация на създанието, биолозите смятат, че то най-вероятно е било мандрил (Mandrillus leucophaeus) - примат, подобен на павиана. Дори и днес, след повече от 450 години, мандрилите са изучавани толкова рядко на свобода, че когато малък екип от биолози наскоро забелязал една група на о-в Биоко в Екваториална Гвинея, всички едновременно ахнали, а после седнали насред джунглата да ги наблюдават. Мандрилите, най-едрите примати на Биоко, се катерели по една смокиня и си похапвали от плодовете й в основата на 2000-метровия вулканичен кратер Гран Калдера. По-рано същата сутрин учените забелязали групи от бърборещи помежду си маймуни (от 5 до 30 индивида) - червеноухи мартишки, черни и червени колобуси, като последните са сред най-застрашените от всички примати.

За биолозите о-в Биоко е жива лаборатория за изследване на начина, по който растенията и животните еволюират в изолация. Намира се в Гвинейския залив, на 30 км от западния бряг на Африка. При всяка ледникова епоха Биоко е бил свързан с африканския континент - за последно допреди около 12 000 години. Подобно на специален Ноев ковчег, островът приютява изолирана група от подвидове, еволюирали независимо от тези на континента. Там има седем вида маймуни, включително мандрили, четири вида галаго, две горски антилопи (качулати дукери), един вид бодливо свинче, един вид дървесен даман, един вид триъгълноопашат хомяк и три вида шипоопашати летящи катерици. Има и цивети - представители на семейството на котките (но няма лъвове и леопарди). Списъкът някога включвал и горски бивол, но преди век той изчезнал заради лова.

Прибавете орхидеи, охлюви, сладководни видове риби, земноводни, паяци и насекоми - всички еволюирали независимо от континенталните си роднини. Във вътрешността на острова горите, саваните и джунглата си остават до голяма степен същите, каквито са били, когато първите португалски изследователи са стъпили на брега през XV в.: почти непокътнати и прекрасни. „Това място е най-девственото от всички, които съм виждала" - каза Гейл Хърн, една от изследователите, водещи експедицията в Гран Калдера (13-ото й пътуване до гористите дълбини на кратера). Хърн е приматоложка и организатор на Програмата за защита на биоразнообразието в Биоко (ПЗББ). Всяка година през януари тя събира екипи от учени и студенти от Америка и Екваториална Гвинея, за да извършват задълбочени проучвания на биоразнообразието. Тази година екип, спонсориран от сп. National Geographic, Консървейшън Интернашънъл и Международната лига на фотографите природолюбители, се присъединил към нея за 12-дневна експедиция за бърза екологична оценка, за да документират възможно най-много маймуни заедно с останалата част от поразителното разнообразие на видове в Биоко - богатство, защитено от историята на острова, но днес заплашено от безконтролния лов.