Оръжията на Великденския остров

Цивилизация

Изследователите доказват, че оръжията в Рапа Нуи всъщност са били доста калпави, но самите островитяни са искали те да бъдат такива.
Проучване оборва теорията, че на Рапа Нуи (Великденския остров) е имало гражданска война. 
Снимка: Джим Ричардсън, National Geographic Creative
Проучване оборва теорията, че на Рапа Нуи (Великденския остров) е имало гражданска война. Снимка: Джим Ричардсън, National Geographic Creative

Галерия | Оръжията на Великденския остров

Вижте 4 снимки

Каменните статуи на остров Рапа Нуи, наречени moai, са сред малкото паметници, които могат да бъдат разпознати от раз. Историята на жителите на острова също е от често разказваните. Според нея подтикът да се създават тези загадъчни статуи довел до масово изсичане на горите, което предизвикало вътрешни борби за останалите оскъдни ресурси и в крайна сметка станало причина за пълния социален и икономически срив на острова преди идването на първите европейци през 1722 г.

Но сега най-често срещаните – и най-невзрачни – предмети, намирани на острова, поставят под съмнение твърдението, че жителите са се самоунищожили преди пристигането на европейците.

Галерия | Ако само можеха да говорят

Вижте 13 снимки

До 1877 г. на острова били останали 110 местни жители. Горе-долу по това време европейските етнографи започнали да събират разказите им за минали войни. Въз основа на тях изследователите предположили, че хилядите малки тристенни предмети, направени от обсидиан и пръснати из целия остров, били оръжията, използвани в тези битки.

Според ново проучване, обаче, тези предмети, наречени mata’a категорично не са били смъртоносни оръжия. Това допълва тезата, че борбите, описвани в разказите, всъщност не са се случвали и макар жителите на острова да са страдали от ефектите на обезлесяването, единственият „срив“ в общността се е появил след контакта с външния свят, който донесъл болести и робство в Рапа Нуи.

Авторите на проучването твърдят, че изработването на безопасни mata’a е било съзнателно решение на изолираната островна общност, която бързо осъзнала, че вътрешните смъртоносни битки ще доведат до изтребването на всички жители.

Това не означава, че животът в Рапа Нуи е бил съсвем мирен. „Със сигурност жителите на острова са воювали“, казва Карл Липо, изследовател от Университета  Бингъмтън в Ню Йорк. Но защо след като са имали технологичните умения да издигат близо 70 тонови статуи, не са успели да разработят ефективни смъртоносни оръжия, с които да воюват?

„Било е просто въпрос на избор“, казва Липо.