Каменните статуи на остров Рапа Нуи, наречени moai, са сред малкото паметници, които могат да бъдат разпознати от раз. Историята на жителите на острова също е от често разказваните. Според нея подтикът да се създават тези загадъчни статуи довел до масово изсичане на горите, което предизвикало вътрешни борби за останалите оскъдни ресурси и в крайна сметка станало причина за пълния социален и икономически срив на острова преди идването на първите европейци през 1722 г.
Но сега най-често срещаните – и най-невзрачни – предмети, намирани на острова, поставят под съмнение твърдението, че жителите са се самоунищожили преди пристигането на европейците.
До 1877 г. на острова били останали 110 местни жители. Горе-долу по това време европейските етнографи започнали да събират разказите им за минали войни. Въз основа на тях изследователите предположили, че хилядите малки тристенни предмети, направени от обсидиан и пръснати из целия остров, били оръжията, използвани в тези битки.
Според ново проучване, обаче, тези предмети, наречени mata’a категорично не са били смъртоносни оръжия. Това допълва тезата, че борбите, описвани в разказите, всъщност не са се случвали и макар жителите на острова да са страдали от ефектите на обезлесяването, единственият „срив“ в общността се е появил след контакта с външния свят, който донесъл болести и робство в Рапа Нуи.
Авторите на проучването твърдят, че изработването на безопасни mata’a е било съзнателно решение на изолираната островна общност, която бързо осъзнала, че вътрешните смъртоносни битки ще доведат до изтребването на всички жители.
Това не означава, че животът в Рапа Нуи е бил съсвем мирен. „Със сигурност жителите на острова са воювали“, казва Карл Липо, изследовател от Университета Бингъмтън в Ню Йорк. Но защо след като са имали технологичните умения да издигат близо 70 тонови статуи, не са успели да разработят ефективни смъртоносни оръжия, с които да воюват?
„Било е просто въпрос на избор“, казва Липо.
