Оръжия, танци — и убийства? Надникнете в дивия свят на ухажване при буболечките

Дебелорогите овни се бият с рога, когато дойде време за чифтосване. Пуяците се наежват и патрулират надуто около своите територии. Жабите бикове се карат помежду си с баритонови крясъци.

Може би сте наясно с различните начини, по които големите животни обявяват, че са готови за любов.

Но какво да кажем за всички малки животни? В крайна сметка бръмбарите, паяците и мухите също трябва да намерят партньори. И това, че сцената е по-малка, не означава, че е по-малко драматично.

С новия сезон на A Real Bug’s Life, който вече се излъчва в Disney+, ние разглеждаме някои други фантастични и странни поведения при чифтосване, наблюдавани при насекоми и паякообразни.

Макар че бръмбарите рогачи са въоръжени с гигантски, приличащи на средновековни оръжия усти, когато двама мъжки се срещнат в ритуална битка, всъщност няма вероятност някой от тях да умре.

„Биолозите ги наричат естествени оръжия“, казва Ейнсли Сийго, уредник в секцията на безгръбначните в Природонаучния музей “Карнеги” в Питсбърг. „Хубавото при тях… е, че ако ги използват правилно, никой не се наранява.“

Но някой определено ще бъде избутан от тепиха.

Интересното е, казва Сийго, че когато мъжките бръмбари се борят, те не се бият за отделна женска. По-скоро защитават ресурс или област, където е вероятно да има женски, като например сочно растение или дънер.

„Това е безплатна, вкусна, подсладена храна, върху която често има дрожди. Тази комбинация е като здравословен шейк“, казва тя. „И този шейк привлича всички момичета.“

Когато няколко мъжки искат да предявят претенции за даден район, нещата може да се нажежат. Вместо да тичат един срещу друг като рицари с копие, Сийго казва, че бръмбарите участват в нещо подобно на мач по сумо борба.

Това е „основно изпитание за сила, опит да изхвърлиш другия от дънера“, казва тя.

Ако някога сте прекарвали известно време близо до езеро или река и сте виждали водни кончета да правят сърцевидна форма с телата си, тогава сте били свидетели на това, което учените наричат копулационно колело.

Но това може да не е толкова романтично, колкото си мислите.

За да убеди женската да се чифтосва, най-напред мъжкият използва специализирани закопчалки, за да хване задната част на главата ѝ. Така той остава прихванат към женската, дори ако тя се опита да отлети.

„Всъщност това е форма на тормоз“, казва Джесика Уеър, уредник в Американския природонаучен музей в Ню Йорк и експерт по разред насекоми Odonata, който включва разнокрили (Dragonfly) и равнокрили (Damselfly) водни кончета.

Виждате ли, всеки момент, прекаран привързан към мъжки, е време, през което женската може да се храни, да снася яйца или да се чифтосва с други мъжки. Но това е и причината мъжките да го правят - за да са сигурни, че техният генетичен материал е това, което ще послужи за създаването на следващото поколение.

Дори след като женското водно конче е приело мъжки и е преместила корема си в позиция, за да приеме неговата сперма, мъжкият може да я задържи в хватката си половин час или повече. Понякога мъжкият дори извлича женската от повърхността на водата и я държи под вода, докато тя отлага яйцата си върху парче растителност. (Докато е под водата, около главата на женската се образува балон, който ѝ позволява да диша.)

„Бих казал, че не винаги е доброволно“, казва Уеър. "Защото веднага щом той я пусне, друг мъжки може да дойде и да изстърже спермата му."

Мъжките водни кончета могат да бъдат толкова упорити, че някои женски от рода Ischnura дори са разработили начин да се крият от тях.

„Женските променят цвета си, за да изглеждат като мъжки“, казва Уеър.

Когато светулка проблясва с биолуминесцентната си задница през нощта, тя се опитва да сигнализира на мъжките светулки от същия вид, че е необвързана и готова да се чифтоса.

Няма никаква принуда. Няма доказване на сила. Нито звук дори. Само нежни струи светлина.

Но женските светулки от групата видове Photuris versicolor се възползват от цялата тази мекота.

„Женските имитират светлинния сигнал на женски от други видове и примамват мъжките за чифтосване“, казва Сийго. „Когато мъжкият дойде да се чифтоса с нея, тя се обръща и просто го изяжда.“

Учените вярват, че женските Photuris, известни като Femme fatales, ядат мъжки от други видове, за да откраднат намиращите се в кръвта им защитни съединения или химикали, които ги правят неприятни за хищниците. (Famme fatales влага тези съединения в своите яйца.)

В Австралия има група малки паякообразни, известни като паунови паяци. На пръв поглед изглеждат като всеки друг скачащ паяк. „Те имат малко тяло, четири чифта крака и големи очи“, казва Себастиан Ечевери, ентомолог от Xerces Society и автор на Spiders of the United States & Canada.

„Но има нещо наистина специално, което се случва, когато възрастен мъжки паяк паун забележи женска“, добавя той.

С женска в полезрението си, мъжкият вдига задницата си във въздуха и я разперва като ярко оцветено ветрило, превръщайки корема си в хипнотизиращ миниатюрен билборд. Някои видове паяци пауни имат повдигнати подобни на косми структури на краката си, които развяват като семафорен код на флаг, казва Ечевери.

Цветовете и шарките зависят от вида, както и движенията, които ще изпълнява с краката си, но изпълнението не е нищо друго освен хореографски танцов номер... с музика! Мъжките също така могат да барабанят с вибрации в земята, които женската оценява заедно с останалата част от изпълнението.

„Скачащите паяци са специални с това, че са развили тези наистина големи очи, които могат да виждат много детайлно“, казва Ечевери. „И така поради това тяхното ухажване също еволюира, за да използва визуален език, движение, танц и цветове по начини, който не се срещат при много други видове паяци.“

Открийте още същества и техните невероятни способности във втория сезон на „A Real Bug’s Life“, който вече се излъчва в Disney+.