В Северния полюс на Марс има огромни движещи се пясъчни вълни

Наука Природа

Геоложки пясъчни образувания, наречени мегарипли (megaripples), високи колкото човешки ръст, показват активния и постоянно променящ се пейзаж на Червената планета.

Ново изображение на НАСА показва, че ветровете на Марс непрестанно променят и оформят пейзажа на планетата.

Ново изображение на НАСА показва, че ветровете на Марс непрестанно променят и оформят пейзажа на планетата.

© НАСА/JPL/Университет на Аризона

Снимките, правени на Марс от Космоса или от Земята карат Червената планета да изглежда като статично, непроменящо се място. Но ново изследване, фокусирано върху марсианските мегарипли в Северния полюс на планетата показва как тя се преобразява, докато тези пясъчни форми се променят под действието на вятъра.

Статия, публикувана в Journal of Geophysical Research в края на миналата година, описва образуванията като „отличителни форми, задвижвани от вятъра, които се срещат на повърхността на Земята и на Марс, и чиито размери са между тези на по-малките вълни и по-големите дюни“. Те могат да бъдат високи колкото човек.

Проучването използва изображения от мощната камера HiRISE на Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА, за да изследва полетата от дюни в северния полюсен район на планетата.

„Установено е, че пясъчните образувания са широко разпространени в района и мигрират с относително високи темпове в сравнение с други места на Марс, които са на по-ниски географски ширини“, казва водещият учен Матю Чойнаки в изявление пред Planetary Science Institute на 12 януари.

Първоначално изследователите смятат, че “дюните” на Марс са реликви от миналото, нещо като статични скулптури, останали от времето, когато планетата е била по-геологично активна. Изглеждаше, че грубите пясъчни зърна, които съставляват вълните, биха били твърде трудни за преместване под силата на марсианските ветрове. Но проучване от 2020 г. установява, че някои от тях, намиращи се близо до марсианския екватор, се движат.

А сега най-новото проучване допълва разбирането на учените за това какво се случва с тези образувания близо до полюса.

Орбиталният апарат на НАСА предоставя на Чойнаки изображения, правени в продължение на шест марсиански години (13 земни години), с които да работи. „Открихме, че тънката марсианска атмосфера може да мобилизира някои едрозърнести образувания, отхвърляйки предишни твърдения, че това са статични реликтни форми на релефа от древен климат“, казва той.

Изглежда мегариплите “спят зимен сън” през полярната зима, когато въглеродният диоксид и ледът покриват повърхността, но се движат през ветровитите периоди в края на пролетта и лятото на Марс.

В крайна сметка, HiRISE предоставя доказателства за промени в пейзажа на Марс, от подобни на нокти следи, оставяни от прашни дяволи (малък вихър над сушата, който изглежда като стълб от прах и отломки). Движещите се мегарипли са най-новото доказателство за способността на Червената планета да се променя, пише CNET.