Огърлицата от Гълъбник - най-големият наниз от неолита в Европа

България Наука

От началото на VI хил. пр.Хр. по долината на Горна Струма се развива специфична култура със забележителни естетически характеристики. Разкопките на обекта водят до откриването на безценна колекция от уникати, сред които и най-големият наниз огърлица от неолита в Европа.

Неолитният мънистен наниз огърлица е с дължина почти 17 м.

© Wikimedia Commons / Filipov Ivo

Сред неизброимите български съкровища, съхранявани в местните музеи из цялата страна, този път избрахме да ви разкажем за най-големия известен неолитен манистен наниз, част от фонда на РИМ Перник, който от 1975 г. провежда археологически разкопки на праисторически обекти.

Археологическите проучвания на селищната могила Гълъбник, проведени в периода 1979 – 1993 г. разкриват най-голямата в Европа колекция от нефритени находки от неолита (VI хил. пр.Хр.), включително най-дългият известен до сега мънистен наниз, открит през 1983 г. по време на разкопките, проведени от екипа на археолога Михаил Чохаджиев (1948 - 1985), ръководител на първоначалните етапи на проучването.

Огърлицата е открита в опожарена сграда и за съжаление е загубила блясъка и колорита си, а много от мънистата са повредени. Предполага се обаче, че е била затрупана от срутилото се в следствие на пожара жилище, което е помогнало да се съхрани. От запазените фрагменти археолозите успяват да възстановят наниз с впечатляващата дължина от 16,80 м. Мънистата са направени от средиземноморски миди спондилус, животински кости и различни минерали, сред които нефрит с дебелина от 1 до 3 мм и с дупки от 1,2 мм. Технологията за тяхното производство все още е загадка.

Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен дотогава от времето на ранния неолит, който е обект на специален научен интерес от откриването и публикуването му в научната литература. Той представлява монолитен къс, оформен като три долепени и издути в средата маниста, през които минават нанизите.

Фотоувеличение на отделните секции на огърлицата с нефритения разпределител.

© Wikimedia Commons / Filipov Ivo

Неолитното селище

Неолитното селище Могилата се намира в местността Гурица (Гяурица) край река Блато (приток на Струма) при село Гълъбник, открито при изпълнението на мащабна програма за отводняване на Радомирското поле.

Археологическият обект представлява многослойно праисторическо селище, заемало значителна площ от около 70 дка. Заселено през VI хил. пр.Хр., селището е обитавано в продължение на около 400 години, в резултат на което се натрупва културен пласт с дебелина 5 м, който се поделя на 10 хоризонта, първите четири въглеродно датирани около 6000 - 5820 пр.Хр. Обитателите на селището са носители на ранна човешка култура, която обитава главно югоизточния дял на Балканския полуостров. Праисторическото селище Могилата край Гълъбник регистрира тяхното пребиваване и по горното поречие на Струма през един много ранен етап от човешката история – ранният неолит.

Разкопките на обекта са започнати през 1979 г. от Михаил Чохаджиев, а негов помощник е изтъкнатият словашки археолог Юрай Павук. Между 1979 и 1993 г. са проучени 1500 кв. м от селището, а благодарение на обширната му площ изследователите успяват да възстановят много точна представа за архитектурата и устройството на подобен тип неолитни селища.

След преждевременната смърт на Михаил Чохаджиев през 1985 г., разкопките продължават под ръководството на Стефан Чохаджиев (до 1987 г.) и Анета Бакъмска от българска страна и Юрай Павук от Словашката академия на науките. Констатирани са десет запазени строителни хоризонта от ранния неолит. Повърхностният пласт до дълбочина 1,40 м е разрушен от по-късни строителни работи и средновековен некропол.

Най-голяма в Европа колекция от нефритени находки от ранния неолит

Разкопките на селищната могила Гълъбник дават най-голямата в Европа колекция от нефритени находки от ранния неолит, сред които най-голямата нефритена находка на Балканите от неолита – скиптър с 36 см дължина, както и впечатляващ брой нефритени брадвички. Нефритът е използван до V хил. пр.Хр., когато изчезва от Балканите. Не е известно откъде неолитните хора са го добивали. "В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището", казват в публикация изследователите.

Намерени са още голям брой култови масички, съд без аналог с форма на човешка глава, над 120 антропоморфни фигурки, керамика и др.

Материалите от разкопките се съхраняват в колекцията на Регионалния исторически музей в Перник. Част от тях са изложени в постоянната експозиция на музея, включително мънистеният наниз огърлица.

Тази огърлица на 9000 години е забележителна. Кой я е носил е още по-изненадващо

Вижте повече

Тази огърлица на 9000 години е забележителна. Кой я е носил е още по-изненадващо

Открито в неолитен гроб в Йордания, сложното бижу отразява важността на младия си собственик.