Обядът ми с принц Филип

Една неочаквана среща на британското кралско величие със заместник арт директора на National Geographic Кейти Морън

За човек, който никога не се е качвал на автобус или викал такси и от десетилетия живее без портфейл в джоба, има нещо обезкуражаващо земно у принц Филип.

Поне това бе впечатлението ми от 90-минутния обяд в Бъкингамския дворец, където се оказах неочаквано, седнала от ляво на съпруга на британската кралица Елизабет II. В началото на 90-те, той бе проницателен, знаещ, с чувство за хумор и провокиращ. По време на този годишен официален обяд, организиран за група природозащитници, на чийто управителен борд аз бях председател, той бе едновременно дълбоко заинтересуван от усилията, които полагахме и в същото време се забавляваше.

Каза ми, че според него всички благородни елени във Великобритания трябва да се застрелят, защото са прекалено много. Разсмя ме с един неделикатен момент, случил се по време на визита в Китай. Докато поднасяха агнешкото с картофено пюре бях твърде потънала в разговора, забавлявах се и не ми се ядеше. Страхувах се, че като се разсмея може пръсна брюкселско зеле из цялата зала.

Да провокира не беше необичайно за Филип, който почина в петък на 99 години. Веднъж казал на парагвайски диктатор: „За мен е удоволствие да съм в страна, която не се управлява от народа си.“ С годините непречистеният му хумор често биваше вземан за лош вкус и грешките му биваха изваждани на показ за света.

Но за мен, времето, през което разговаряхме на обяда, той бе най-приятният събеседник. Знаех, че за него това бе просто поредното събитие, но за мен бе миг, който щях да пазя до края на живота си. Въпреки това, той присъстваше изцяло, проницателен и отдаден.

Когато Филип даде знак, че разговорът е приключил и че според протокола трябва да се обърне към госта вдясно, към мен се приближи сервитьор и попита: „Бихте ли искала чаша вино сега?“

О, Боже, да.

Не мисля, че някога съм се чувствала по-изтощена в живота си.