Обелискът – символ на величие

Издигащата се каменна кула имала за цел да удиви с височината си смъртните и да възхвали безсмъртните. За изграждането били необходими колосални инвестиции от усилия, материали и инженерна мисъл. Обелискът съдържал могъща религиозна и политическа символика, а повърхността му била покрита с писания.

Египетският обелиск е висок каменен монолит с 4 еднакви трапецовидни страни, които се стесняват в остър връх. Всъщност, думата за обелиск на древен египетски език е текхену. Както думата пирамида, така и думата обелиск произлизат от гръцки.

Обелиските завършват с малка пирамида, наричана Бенбен. Обелискът и големите пирамиди споделят една и съща символика в египетската космология. И двете са изображения от времето, когато се ражда светът – периода преди да е съществувало каквото и да било, включително боговете и смъртните същества. Тази легенда се появява в древния град Ону (по-късно наречен от гърците Хелиополис), където слънцето, под формата на бог Ра, и камъкът Бенбен са почитани още от ранния династичен период на Египет (около 2950–2575 г. пр.Хр.).

Символите по обелиска не са ограничени само в горната му част. Йероглифите са гравирани върху някои или и върху четирите страни и включват имената и титлите на фараона и посвещение към боговете.

Обелискът присъства през цялата история на Египет – от Старото царство до римското завоевание – и през този дълъг период претърпява значителна еволюция.

Фараон Сенусрет I от Дванадесетата династия изгражда серия от високи обелиски в Хелиополис, а един е съхранен и до днес. Висок 20 метра и построен през ХХ в. пр.Хр., той е най-старият оцелял обелиск, който все още се намира на първоначалното си място – днес парк в покрайнините на Североизточно Кайро.

Първата жена фараон Хатшепсут заповядва създаването на най-високия от всички обелиски. И той безспорно би бил такъв, ако строителите бяха успели да го вдигнат от земята. „Недовършеният обелиск“ все още лежи в скалата, в която е бил изсечен – в древната кариера на Асуан. Монолитът продължава да е в процес на разкопаване. Учените смятат, че е създаден през XV в. пр.Хр. и ако е бил завършен, е щял да достигне 42 метра височина.

Изоставеният обелиск разкрива титаничните усилия, положени за създаването на тези масивни каменни кули. Веднъж изсечени, те трябвало да бъдат преместени. Работниците ги теглели по рампи, плъзгали ги в шейни, превозвали ги с лодки и след това изключително рисковано ги изправяли на мястото, на което трябвало да бъдат поставени. Това удивително съчетаване на физическа енергия, технически способности и артистични умения е с цел да обединят небето със земята, фараона с боговете.

Царуването на Рамзес II бележи връх в строителството в Новото царство. Този фараон е построил повече обелиски от всеки друг. В руините на Танис (град в делтата на Нил) са открити над 20 обелиска с неговото име. През XIII в. пр.Хр. на входа на храма Луксор се издигат два обелиска в негова чест. Основата им е украсена с бабуини. Смятало се е, че виковете им известяват изгрева и залеза и изразяват почит към слънцето.

Очарованието на египетските обелиски не е ново и много хора са пленени от величието им. Римските завоеватели се чувствали длъжни да доведат Египет в Рим. Император Август наредил да донесат в Рим обелиск от град Хелиополис, създаден по времето на Рамзес II. През IV в. пр.Хр. по време на царуването на Констанций II гигантският Латерански обелиск на Тутмос III също се отправя към вечния град. Обелиск пристига и в Константинопол, днешен Истанбул, където и сега впечатлява.

През вековете все повече и повече обелиски напускат Египет. В резултат на колониализма и тайни споразумения на египетските лидери обелиските на Клеопатра, наричани често с популярното прозвище „Иглите на Клеопатра“, в момента се издигат в Лондон, Ню Йорк и Париж. Макар че трите обелиска наистина са с древноегипетски произход, никой от тях няма връзка с известната древноегипетска царица, на която са наречени.

Обелискът на парижкия площад „Конкорд“, издигнат там през 1830 г., някога е стоял пред храма на Рамзес II в Луксор. Обелиските на Тутмос III, изпратени в Лондон и Ню Йорк през 1870 г., практически са близнаци.

Смайващи, харесвани и имитирани, обелиските вечно напомнят за удивителната технология и духовните подвизи на Древен Египет.