Ново проучване обяснява защо не всички птици са с “птичи мозъци”

Наука Природа

Мозъците на птиците са мистерия. Въпреки малкия размер на техните глави, папагалите и представителите на семейство Вранови показват забележителна интелигентност, подобна на тази при приматите.

Предишни проучвания показват, че мозъците на пойните птици и папагалите съдържат много голям брой неврони, понякога дори повече от този при маймуните.

Но докато предположението, че когнитивните умения са свързани с общия брой неврони на животното, доказателствата в подкрепа на това са недостатъчни.

Скорошно сравнение на човекоподобни маймуни, Вранови и гълъби установява, че общият брой неврони не е надежден показател за когнитивна способност, въпреки че той може да обясни скоростта на учене на животното или неговата адаптивност в различни ситуации.

Други изследвания предполагат, че общият брой неврони в определена част от главния мозък на птиците, наречена палиум, е от значение по отношение на паметта, ученето, разсъжденията и решаването на проблеми.

Но кое от двете е определящо? Относителният брой неврони или абсолютният? С други думи, достатъчно голям ли е мозъкът, за да направи една птица умна или всичко е свързано с това колко голям е мозъкът спрямо тялото?

Сега екип от изследователи смятат, че отговорът е по малко и от двете – възможност , която досега е пренебрегвана. Изследването е публикувано в Nature Ecology and Evolution.

Най-напред, авторите оценяват броя на невроните, съдържащи се в палиумите на 111 вида птици. След това те сравняват тези числа с над 4 400 различни начина за вземане на решение относно поставена храна пред тях.

В крайна сметка, те откриват, че видовете птици с по-голям брой неврони в палиума са по-склонни да подхождат иновативно.

Въпреки това, когато невроните в палиума са повече, броят им е по-малко в други части от мозъка.

„Ако една птица съдържа непропорционално голям брой неврони в голяма част от главния мозък, това трябва да произведе мозък, който е по-голям както в абсолютно отношение, така и спрямо размера на тялото ѝ“, заключават авторите.

Констатациите предполагат, че интелигентността на птиците зависи от „непропорционалното разпределение на невроните спрямо когнитивните задачи“.

Авторите твърдят, че техните открития подкрепят хипотезата, че интелигентността зависи както от общия брой неврони, така и от начина, по който тези неврони свързват различни области на мозъка.

Накратко, измерването на интелигентността е много по-сложно от преброяването на неврони или определянето колко плътно са концентрирани тези клетки в дадено пространство.

„Това последно откритие подкрепя идеята, че животните, които имат големи мозъци само защото имат много големи тела, не са непременно по-интелигентните“, пишат авторите.

По-голямата интелигентност на птиците може да изисква допълнителна фаза на развитие на мозъка след излюпването на яйцето, през което време палиумът се увеличава.

„Продължителността на времето, което малките прекарват в гнездото, докато се развива мозъкът им, също може да играе решаваща роля в развитието на интелигентността“, казва биологът Луис Лефевр от Университетът „Макгил“ в Канада.

„По-големите видове врани и папагали, известни със своята интелигентност, прекарват по-дълго време в гнездото, което дава повече време на мозъка да расте и да натрупва палиални неврони.“

Същото може да се каже и за човешкото развитие в сравнение с шимпанзетата или бонобо. Нашите мозъци са три пъти по-големи от тези на другите примати, а израстването ни отнема много повече време.

Скорошни изследвания на мозъка предполагат също, че човешката интелигентност превъзхожда интелигентността на други примати не поради размера на нашия мозък, а защото мозъците ни са по-гъвкави или притежават по-голяма синергия.

Същото може да важи и за птиците.

И все пак, какво прави някои видове по-умни от други остава загадка за учените. Така че докато не научим повече, може би е разумно да спрем да се присмиваме на мозъците на птиците само заради техния размер.