Ново изследване разкрива сплотената семейна структура на неандерталска общност

Наука

Нашите най-близки еволюционни роднини, неандерталците (Homo neanderthalensis), някога са били разпространени в Европа и на изток – чак до Алтайските планини в Южен Сибир.

Баща неандерталец и дъщеря му.

Баща неандерталец и дъщеря му.

© Илюстрация: Том Бьоркленд

Нов доклад, публикуван в The Conversation показва група неандерталци, живеещи в подножието на Алтай преди около 54 000 години, състояща се вероятно от 10 до 20 индивида. Много от тях са тясно свързани, включително баща и малката му дъщеря.

Най-източните неандерталци

Първите генетични улики за неандерталците са получени преди 25 години от фрагмент от митохондриална ДНК, който се намира в клетъчни структури, наречени митохондрии, а не в клетъчното ядро.

Последвалите изследвания на митохондриалната ДНК и данните от клетъчните ядра от 18 индивида за целия геном скицират широките щрихи на историята на неандерталците. Те разкриват съществуването на много генетично различни групи между 430 000 и 40 000 години назад във времето.

Това е първото изследване, което анализира древна ДНК от зъбите и костите на множество неандерталци, живели приблизително по едно и също време. Фосилите идват от археологическите разкопки на пещерата Окладников (Южен Сибир) в средата на 80-те години на миналия век и пещерата Чагърская (Южен Сибир) от 2007 г.

Тези пещери са били използвани от неандерталците като ловни лагери. Останки от животни като бизони и коне са изобилни, като са открити и повече от 80 неандерталски вкаменелости в пещерата Чагърская – една от най-големите подобни колекции в света.

И двата обекта съдържат също отличителни каменни инструменти, които имат поразителна прилика с артефакти, откривани в неандерталски обекти в Централна и Източна Европа.

Семейни връзки

За да нарисуват подробна картина на генетичния състав и родството на тези неандерталци, изледователите анализират митохондриална ДНК (която се предава по женска линия), Y-хромозоми (предавани от баща на син) и данни за целия геном (наследени от двамата родители) за 17 неандерталски вкаменелости (секвенирани при предишно изследване).

Зъбите и костите идват от 13 индивида: 11 от пещерата Чагърская и двама от пещерата Окладников. Седем от неандерталците са мъже, а шест са жени. Осем са възрастни и пет са деца или юноши.

Сред тях са останките на баща неандерталец и неговата дъщеря тийнейджърка, както и двойка роднини от втора степен – младо момче и възрастна жена, може би негова братовчедка, леля или баба.

Въпреки че близкото местоположение на Денисовата пещера, обитаванa от неандерталци още преди 200 000 години, неандерталците от Чагърская и Окладников са по-тясно свързани с европейските неандерталци, отколкото с по-ранните в Денисовата пещера.

Това откритие е в съответствие с предишно геномно изследване на неандерталец от Чагърская и наличието на отличителни каменни инструменти в пещерите Чагърская и Окладников, които много приличат на тези, открити в неандерталски обекти в Европа.

Също така, учените откриват, че неандерталците от Чагърская споделят няколко хетероплазмии – специален вид митохондриална ДНК, който обикновено продължава по-малко от три поколения.

Взети заедно с доказателствата за близките им семейни връзки, те показват, че неандерталците от Чагърская трябва да са живели, и умрели, приблизително по едно и също време.

На ръба на изчезването

Анализът разкрива още, че тази неандерталска общност има изключително ниско генетично разнообразие, което съответства на размера на групата - само от 10 до 20 души.

Това е много по-малко от генетичното разнообразие, регистрирано за която и да е древна или днешна човешка общност и е по-скоро като това, което се среща сред застрашени видове, изложени на риск от изчезване, като планинските горили.

Чагърските неандерталци обаче не са били общност от отшелници. Изследователите откриват, че тяхното митохондриално ДНК разнообразие е много по-голямо от тяхното Y-хромозомно разнообразие, което може да се обясни с преобладаващата женска (а не мъжка) миграция между неандерталските общности.

Дали тези миграции включват денисовци, които са обитавали Денисовата пещера многократно най-малко от 250 000 години до около 50 000 години назад във времето?

Денисовците са сестринска група на неандерталците и са се кръстосвали поне веднъж. Това се е случило преди около 100 000 години, произвеждайки дъщеря от неандерталска майка и денисовски баща.

И все пак, въпреки че денисовците са присъствали в Денисовата пещера приблизително по същото време като неандерталците, живеещи в пещерите Чагърская и Окладников, не са открити доказателства за потока на денисовски гени в тези неандерталци за 20 000 години, завършили с изчезването им.

Сродни души

През последните години множество доказателства показват, че неандерталците са притежавали технически умения, когнитивни способности и символично поведение, толкова впечатляващо, колкото тези на нашите древни предци Homo sapiens.

Резултатите от проучването добавят ново социално измерение към тази картина. Те предоставят рядък поглед върху сплотената семейна структура на неандерталска общност, близо до времето, когато техният вид в крайна сметка изчезва.