Ръми студен дъжд, докато зъзнем в очакване на появата на викингския вожд и неговата банда грабители. Януарската нощ е сурова в старото шетландско градче Леруик, но във въздуха витае еуфория.
До мен мъж с две малки деца избухва в смях, когато забелязва задименото червено зарево, което се надига зад кметството. „Сякаш са подпалили цялата сграда“ – крещи той. Днес е Ъп Хели Аа – големият подпалвачески празник от викингското минало на Шетландските острови. И аз като всички наоколо съм дошла да видя как гори викингски кораб.
Когато на улиците се изсипват ордата на вожда и още десетки мъже, огънят лумва от стотици факли. Възторжен рев се надига от тълпата, когато зърва издължения боен кораб, който воините теглят. Преди около 1200 години викингите за първи път акостирали на тези скалисти брегове северно от Шотландия, смазали местната съпротива и завладели земята. В продължение на близо седем века скандинавски господари властвали над Шетландските острови, докато най-сетне не ги отстъпили като залог на един шотландски крал. Днес старият викингски диалект норн е почти напълно забравен на островите, но жителите им продължават да са изключително горди със своето викингско минало. Всяка година те с голям ентусиазъм се подготвят за Ъп Хели Аа и дъска по дъска сглобяват копие на викингски кораб. Докато тълпата реве с пълно гърло древни песни за морски крале и драконови кораби, факлоносците вкарват кораба в оградено поле. Когато вождът дава знак, порой от факли го подпалва. Пламъците плъзват по мачтата и в нощното небе политат искри. Децата тропат с крака и танцуват. Мъртви вече от векове, тези средновековни воини и мореплаватели продължават да живеят в измислените светове на филми, романи и комикси. Днес повечето от нас могат да изрецитират подробности за въображаемите викинги – как воювали и пирували, как живели и как умирали. Само че колко знаем наистина за викингите?
Днес благодарение на модерните технологии – от сателитни изображения, през ДНК изследвания, до изотопни анализи – археолози и други учени ни предлагат много и изненадващи нови отговори. В Естония изследователи проучват два погребани кораба, пълни с посечени воини, и хвърлят нова светлина върху кървавата ранна история на викингите. В Швеция учени изследват останките на жена викингски вожд. В Русия пък археолози и историци проследяват пътищата на викингските роботърговци и разкриват важната роля на робството за тяхната икономика. Отварят се врати към свят, който е далеч по-сложен, отколкото сме смятали. Новите проучвания разкриват непознат поглед към амбициите и културното въздействие на тези дръзки мореплаватели. От бреговете на своята скандинавска родина авантюристите викинги се появили на световната сцена в средата на VIII в. и през следващите 300 години изследвали голяма част от Европа и пътували по-далеч, отколкото по-рано учените въобще можели да предположат. Археологът Нийл Прайс от Упсалския университет обяснява, че с източените си ветроходни кораби и ненадминатите си познания за реките и моретата те стигнали до поне 37 днешни държави – от Афганистан до Канада. По пътя си се натъкнали на над 50 култури и алчно търгували с луксозни стоки. Навличали евразийски кафтани, контели се с китайска коприна и пълнели джобовете си с купища ислямски сребърни монети. Построили процъфтяващите градове Йорк и Киев, колонизирали големи области от Великобритания, Исландия и Франция и основали предни постове в Гренландия и Северна Америка. Нито един европейски мореплавател от онова време не дръзвал да се отправи толкова надалеч от родината си. „Само хората от Скандинавия го направили – казва Прайс. – Единствено викингите.“
Но изследователството и търговията не били единственият път към богатството. Викингски грабители дебнели бреговете на Британия и Европа и атакували внезапно с шокираща свирепост. В Северна Франция плавали нагоре-надолу по Сена и други реки и пълнели корабите си с плячка. Всявали ужас на шир и длъж и отмъкнали като рекет близо 14% от цялата икономика на западноевропейската Каролингска империя срещу празни обещания за мир. Оттатък Ламанша спорадичните нападения прераснали в тотална война, когато викингска армия нахлула и завладяла три англосаксонски кралства, оставяйки труповете да гният сред полята.
Както казва Прайс, викингската епоха „не е за гнусливите“. Как обаче започнал целият този хаос? Как и защо средновековните скандинавски селяни се превърнали в бич за европейския континент?
В продължение на почти три века преди нападенията по чуждите брегове да започнат ок. 750 г. – обяснява Прайс, – Скандинавия била разкъсвана от размирици. През този период възникнали над три дузини дребни кралства, които се опасвали с крепости и си съперничели за власт. Насред този смутен период се разразила катастрофа. Огромен облак прах, най-вероятно изхвърлен в атмосферата вследствие от комбинация от катаклизми – разбили се в Земята комети или метеорити плюс изригването на поне един голям вулкан – затъмнил слънцето през 536 г. и понижил летните температури в северното полукълбо за следващите 14 години. По-дългите студове и тъмнина донесли смърт и разруха на Скандинавия, намираща се по северната периферия на средновековното земеделие. Например в областта Упланд в Швеция близо 75% от селата били изоставени, тъй като жителите им станали жертва на глада и битките.
Катастрофата била толкова страшна, че изглежда породила един от най-мрачните митове на света – скандинавската легенда за Рагнарьок: края на сътворението и последната битка, в която умират всички богове, всички хора и други живи същества. Твърди се, че Рагнарьок започва с Фимбулвинтер – гибелен период, когато слънцето става черно, а климатът е суров. Тези събития – казва Прайс – зловещо напомнят за прашния воал, вдигнал се през 536 г.
Когато лятото се върнало и населението започнало да се увеличава, скандинавското общество добило по-агресивен вид. Вождовете се обграждали с тежковъоръжени бойни дружини и започнали да заграбват и отбраняват изоставените земи. Зародило се милитаризирано общество със свои воински добродетели – безстрашие, агресивност, лукавост и хладнокръвие в боя. На шведския остров Готланд, където археолозите са открили много непокътнати гробове от този период, „сякаш почти всеки втори мъж е погребан с оръжие“ – отбелязва археологът Джон Люнквист от Упсалския университет.
Паралелно с оформянето на това въоръжено до зъби общество, през VII в. една нова технология започнала да революционизира скандинавското мореплаване – платното. Майсторите дърводелци започнали да строят издължени ветроходни кораби, с които северните вождове и техните последователи можели да прекосяват Балтийско и Северно море, да изследват нови земи, да плячкосват градове и села и да поробват жителите им. А мъже с малко възможности за брак у дома можели да взимат за жени пленнички.
Всичко това – вековните кралски амбиции, очевидното изобилие от несемейни млади воини и новият вид кораби – породило перфектната буря. Сцената била подготвена за това викингите да връхлетят от севера и да подпалят голяма част от Европа с кървавия си пожар.
Около 750 г. група ранни викингски воини изтеглили два кораба на песъчлив нос на о-в Сааремаа до брега на Естония. Далеч от домовете си в горите край Упсала, Швеция, тези мъже били окървавените оцелели от нападение, което им струвало скъпо. В корабите били нахвърляни труповете на над 40 викинги, един от които може би бил техният крал. Всичките били млади или в разцвета на силите си – високи, снажни мъже – и мнозина били участвали в свирепи битки. Някои били намушкани или посечени до смърт, а други били обезглавени.
На пясъчния нос оцелелите се заели с ужасната задача да сглобят отсечените крайници и да подредят мъртвите мъже в корпуса на най-големия кораб. После покрили телата с платно и издигнали ниска импровизирана могила, като подредили своите бойни щитове над загиналите си другари.
Вижте повече