Нови доказателства сочат, че динозаврите са процъфтявали до удара на астероида

Преди около 66 милиона години, през пролетта в Северното полукълбо, астероид с ширина около 10 км се е ударил в днешния полуостров Юкатан. Последвалата катастрофа е довела до изчезването на 75% от всички видове на Земята, включително почти всички линии на динозаври – с изключение на птиците с човки (тоест съвременните птици; за разлика от по-примитивните пернати динозаври, които не са притежавали напълно оформени човки).

Ударът е бил опустошителен, а последствията апокалиптични. Но какво се е случвало непосредствено преди катастрофалното събитие?

Палеонтолозите отдавна спорят дали динозаврите вече са били в упадък, когато астероидът е ударил, или са процъфтявали и са се появявали нови видове. Фосили от Ню Мексико, датирани на около 340 000 години преди удара, рисуват ярка картина: динозаврите са процъфтявали точно до момента на сблъсъка, сочи ново изследване.

Сред динозаврите, които са доминирали в праисторическия пейзаж на Ню Мексико по това време, е имало истински гиганти като огромния тревопасен аломазавър с дълга шия.

„Мога да си представя сцената, в единия момент динозавър с размерите на реактивен самолет разтърсва земята с всяка крачка. В следващия цялата Земя се тресе от енергията, освободена от астероида“, казва изследователят на National Geographic Стивън Брусат, който е палеонтолог от Университета в Единбург, Шотландия и съавтор на изследването.

Откритието, публикувано в Science, подкрепя тезата, че динозаврите в Северна Америка не са били на изчезване преди катастрофата. Изследването дава и нова представа за разнообразието от видове, обитавали югозападния регион на континента в края на креда.

Голяма част от това, което палеонтолозите знаят за съдбата на нептичите динозаври, идва от фосили, открити в западната част на Северна Америка, особено в геоложките формации Хел Крийк и Форт Юниън. Тези скални образувания в Монтана, Дакота и Уайоминг са запазили моментни снимки на сухоземни видове преди и след сблъсъка. Те показват, че динозаври като тиранозавър, трицератопс, едмонтозавър и анкилозавър са обитавали древните заливни равнини около Скалистите планини.

Но по на юг, в Ню Мексико през креда, е живяла различна група динозаври. Изследователите се насочили към югозападните видове, включително лопаточелюстния критозавър, трирогия торозавър и бронирания глиптодонтопелта, за да проучат как са се справяли точно преди удара на астероида.

Сглобяването на времевата линия за тези динозаври е отнело години изследвания и теренна работа в търсене на улики в скалите и седиментите.

„По този проект се работеше повече от десетилетие, като някои от първите проби за геохронология бяха събрани още преди да започна докторантурата си“, казва Андрю Флин, палеоботаник от Държавния университет на Ню Мексико и водещ автор на публикацията.

Флин и екипът му изследвали скални пластове в басейна Сан Хуан в Ню Мексико, район, известен сред геолозите като формацията Naashoibito. До този момент точната възраст на тези скали не беше известна. Предишни изследвания ги датираха на около 70 милиона години – милиони години преди удара на астероида.

Но новото изследване на Флин и колегите му прецизира датировката им на 66,4 до 66 милиона години, което означава, че динозаврите, открити в тези скали, са живели през последните половин милион години преди сблъсъка.

Това подсказва, че тези динозаври са живели по същото време като онези, открити във формациите Хел Крийк и Форт Юниън в западната част на Северна Америка.

За да определят точно времето, в което са живели тези динозаври, Флин и колегите му взели множество геоложки проби от формацията Naashoibito и ги анализирали чрез специална техника, която изследва миниатюрни кристали в скалите, за да определи кога са били отложени. Докато предишни проучвания предполагаха, че динозаврите от Naashoibito са живели милиони години преди удара, новото изследване уточнява, че те са живели около 340 000 години преди края на креда.

Това предполага, че в Северна Америка е имало множество динозавърски общности, които са се развивали паралелно в различни басейни точно преди да настъпи катастрофата.

„Смятам, че датирането на находищата в басейна Сан Хуан към най-късната креда е значим и важен принос към нашите познания за края на периода“, казва Манабу Сакамото, палеобиолог от Университета в Рединг, Англия, който не е участвал в изследването.

Динозаврите не само са процъфтявали до самото изчезване; Флин и колегите му установили, че последните динозаври в Северна Америка са били разделени на различни общности според мястото, където са живели.

Експертите наричат това „провинциалност“, явление, при което нови видове се развиват в географски обособени райони и често са разделени от различия в растителността, температурата и други природни фактори.

Някои от последните динозаври от креда, обитавали Ню Мексико, били много сходни с тези, открити по на север. Тиранозавърът, най-известен от скелети, намерени в Саскачеван, Канада и Монтана, също е бродил из Ню Мексико непосредствено преди удара на астероида.

Но други били поразително различни, като аломазавър.

Най-големият динозавър, обитавал кредното Ню Мексико, аломазавърът можел да достигне над 24 м дължина и да тежи повече от 30 тона. Той бележи завръщането на големите завроподи в западната част на Северна Америка, наследници на титанозаврите, живели по-рано на юг.

„Нищо не илюстрира по-добре как динозаврите са процъфтявали до самия край от факта, че аломазавър, един от най-големите динозаври изобщо, е бил там, за да стане свидетел на удара на астероида“, казва Брусат.

След като установили новите дати за скалните пластове, Флин и колегите му сравнили видовете динозаври, живели в западната част на Северна Америка в периода между 75 и 66 милиона години. Целта била да се установи дали континентът е бил дом на само няколко вида динозаври преди изчезването или на множество различни видове.

Откритията на екипа допълват нарастващия обем доказателства, че древният живот е формирал регионални общности от различни видове, а не една единствена динозавърска общност, обхващаща целия континент, казва Сакамото.

Основният фактор, който е разделял северните и южните динозавърски общности, според Флин и колегите му, е температурата.

(Различни видове динозаври може би наистина са пътували заедно, както във филмите)

Гигантският тревопасен аломазавър е живял в по-топлите южни райони в края на креда, но липсва от по-хладните северни местообитания, където са се срещали повече динозаври с патешки човки и рогати видове. Като се има предвид, че динозаврите са били големи животни, способни да се придвижват на дълги разстояния, а някои видове като тиранозавър са обитавали и двата региона, изглежда, че температурата е играла по-важна роля за формирането на различните общности, отколкото географски бариери като планински вериги или речни системи, твърдят изследователите.

Тази чувствителност към температурата и природните условия подсказва, че още уникални динозавърски общности предстои да бъдат открити, не само в Северна Америка, но и в други части на света.

„Смятам, че нашето ново изследване показва колко е важно да се правят още проучвания в нови райони, свързани с масовото измиране креда/палеоген (K/Pg)“, казва Флин, особено в Южното полукълбо.

Изследванията в Южна Америка започват да изграждат картина на последните динозаври на континента и как те се сравняват с тези, открити в други части на планетата. Идентифицирането на ключовите видове и времето, в което са живели, е съществена част от съставянето на глобална картина на събитието по изчезване.

Въпреки че съдбата на великите динозаври е добре известна, палеонтолозите едва сега започват да откриват динозаврите, които са станали свидетели на края на креда.