Нова пилигримска пътека в България води към мощите на св. Йоан Кръстител

„Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ е нов, постоянно обособен пилигримски маршрут в България, вдъхновен от европейските Камино‑пътища. Началната му точка е Малко Търново – в сърцето на Странджа, а трасето преминава през няколко населени места, за да достигне Созопол. Финалът е в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Стария град, където днес се съхраняват мощите на св. Йоан Кръстител.

Официалното откриване на пътя е планирано за 24 юни – Еньовден, деня, в който християнската традиция отбелязва рождението на светеца. Изборът на датата подчертава символичната връзка между маршрута и неговата духовна цел.

Инициативата принадлежи на Любомир Мечев и Христина Йенсен, които имат дългогодишен опит в изминаването на европейски пилигримски пътища. Двамата се запознават през 2023 г. по време на Камино де Сантяго – мрежата от маршрути в Испания, водещи до катедралата в Сантяго де Компостела, където се приема, че се съхраняват мощите на апостол Яков.

Опитът по Камино полага основата за идея за подобен път и в България. Когато през 2025 г. Любомир научава повече за откритите край Созопол мощи на Йоан Кръстител, концепцията добива завършен вид. Създадено е сдружението „Път до мощите на св. Йоан Кръстител“ и започва практическата работа по реализирането на проекта.

Проектът получава одобрението на Сливенската света митрополия и Католическата епархия, подкрепата на всички общини по маршрута, както и на Природен парк „Странджа“. Към инициативата се присъединява и Хорхе Мартинес‑Кава – член на управителния съвет на Camino Europa Compostela и бивш президент на Испанската федерация на асоциациите на приятелите на Камино.

Маркирането и облагородяването на трасето – с табели, знаци и каменни пирамиди – се осъществява с участието на доброволци от Туристическо дружество „Насам‑Натам“. Каменните пирамиди са изработени от ученици от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, област Враца – общо 16, всяка с тегло около 140 кг.

Пилигримският „Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ включва няколко маршрута.

Маршрут 1 (81 км): Малко Търново – Приморско – Созопол, е почти изцяло маркиран и ще бъде готов за преминаване от юни 2026 г. Той включва седем отсечки:

• Малко Търново – Стоилово (11 км);
• Стоилово – Заберново (12,5 км);
• Заберново – Визица (7 км);
• Визица – Писменово (16,5 км);
• Писменово – Приморско (10 км);
• Приморско – Аркутино (11,5 км);
• Аркутино – Созопол (12,5 км).

Маршрут 2 (134 км): Малко Търново – Царево – Созопол, ще преминава през Стоилово, Заберново, Визица, Граматиково, Кондолово, Кости, Българи, връх Голеш, Царево, Лозенец и Китен. Той ще се свързва с Маршрут 1 при Приморско и ще продължава към Созопол. Очаква се да бъде завършен през 2027 г.

Маршрут 3 е в процес на планиране и ще свързва пилигримския път с Бургас.

Всеки маршрут ще може да бъде изминаван поетапно – пеша или с велосипед, със собствено темпо, определено от избраното дневно разстояние.

Първият готов маршрут преминава през Природен парк „Странджа“, сред дъбови и букови гори, покрай стари параклиси, извори и малки села. Постепенно пътят напуска планината и се насочва към морето. Контрастът между зеления вътрешен ландшафт и откритите крайбрежни пространства на Южното Черноморие е отчетлив.

Трасето достига района на Приморско, минава край дюните и древното тракийско светилище Бегликташ, продължава през защитените територии на резерватите „Ропотамо“ и „Аркутино“ и следва крайбрежието на север.

Последните километри отвеждат до Созопол. Финалът е в храма „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхраняват мощите на св. Йоан Кръстител – светиня със световно значение, чиято автентичност е изследвана чрез археологически, антропологични и ДНК анализи.

Пилигримите могат да се сдобият с пилигримски паспорт, в който да събират печати от обекти по трасето, а след завършване на пътя да получат специална църковна грамота. Но смисълът на маршрута излиза отвъд документалното удостоверяване. Завършекът в Созопол бележи края на осъзнато пътуване – през ландшафти, исторически пластове и духовни пространства, в които вярата е оставила трайна следа.

Наред с облагородяването на пътеките – чрез почистване, поставяне на информационни табла и маркировка – се работи активно и с местните общости по изграждането на мрежа от места за настаняване, насочена към пилигрими, с подкрепата на общините Царево и Созопол.

От месец май желаещите да изминат пътя ще могат да разчитат и на официален уебсайт, който ще предоставя необходимата информация за планирането и осъществяването на поклонението до мощите на св. Йоан Кръстител по пътеката.

Проектът цели маршрутът „Път до мощите на Свети Йоан Кръстител“ да бъде включен в европейската мрежа от поклоннически пътеки. В тази връзка между 19 и 23 юни 2026 г. е планирана международна визита с участието на водещи представители на европейските Камино‑пътища. Сред гостите са Хуан Гереро Хил – президент на Федерацията на испанските асоциации на приятелите на Камино де Сантяго, Паскал Дюшен – президент на Camino Europa Compostela, Хорхе Мартинес‑Кава – член на управителния съвет на Camino Europa Compostela, както и представители на Белгия, Хърватия, Дания и Испания.

Участниците ще изминат пилотния лъч от Малко Търново до Созопол, което ще допринесе за популяризирането на новия български културно‑поклоннически маршрут.

През 2010 г. по време на археологически разкопки в руините на манастирския комплекс „Св. Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван край Созопол проф. Казимир Попконстантинов открива реликварий, за който се предполага, че съдържа мощи на св. Йоан Кръстител. Реликварият е официално разпечатан на 1 август 2010 г., като вътре са открити четири костни фрагмента.

През 2012 г. учени от Оксфорд датират костите чрез радиовъглероден анализ към I век. По‑късно изследователи от Университета в Копенхаген реконструират митохондриалната ДНК и установяват, че всички фрагменти принадлежат на един индивид – мъж с генетичен произход, характерен за Близкия изток.

Това поставя България сред малкото места в света, където светинята на Йоан Кръстител е открита в автентичен археологически контекст, изследвана и документирана чрез съвременни научни методи и съхранявана на място с утвърдена духовна традиция.През 2011 г. National Geographic излъчва документален филм, посветен на това откритие – едно от най‑значимите в съвременната археологическа история на България.