Неземната магия на нощния каякинг в Ирландия

Все още не е съвсем тъмно, когато се отдалечаваме от кея Reen в залива Castlehaven, в късна лятна вечер. Докато слънцето залязва и последното сияние в небето бавно угасва, тънък полумесец оставя сребърна пътека върху водата, която да следваме, осветявайки пътя за нашата малка група каякари, докато се отправяме към неизвестното.

Докато гребем, небето преминава от синьо към мастилено черно, а звездите постепенно се разпалват. Скоро цялата небесна шир е тъмна мантия, обсипана с миниатюрни искри. Докато се плъзгаме в нощта, ме връхлита усещането, че сме прекрачили през невидим портал към друго царство.

Разбира се, не сме в друго измерение. Намираме се на нощно каяк приключение с Atlantic Sea Kayaking в Западен Корк, по южното крайбрежие на Ирландия, по протежение на Wild Atlantic Way. Това изживяване ни позволява да видим нещо, което малцина някога успяват: морето, когато потъне в нощта. Туровете започват около час преди здрач.

По време на инструктажа научаваме, че няма да използваме фенерчета. Така ще дадем шанс на нощното си зрение да се прояви. Няма да използваме и фотоапаратите си. Целта е да бъдем напълно в настоящето (и без това снимките биха били тъмни и размазани). А и най-вълшебното нещо, което предстои да видим, така или иначе отказва да бъде уловено на снимка.

След като влезем във водата и установим ритъма на гребане, всичко, което ни остава, е да се слеем с природата и с нощния свят.

Въздухът се усеща по-плътен. Звукът е променен: виковете на чаплите от отсрещния бряг звучат по-близо, отколкото би трябвало. Дори тишината тежи по друг начин. Въздухът е пропит с аромат на орлови нокти. Над нас прелита прилеп. Водачът ни Джим Кенеди разказва, че по тези води често се виждат видри, тюлени, лисици, сови и рибарчета.

Самото гребане е спокойно – не изминаваме големи разстояния. Слушаме истории за корабите на Испанската армада, потънали или пленени по време на битката при Кинсейл през 1601 г., и за вековете пиратска история по тези брегове.

А над нас са звездите. Сред безбройните светлинки лесно различаваме и две планети, Юпитер и Сатурн. По небето преминава ярка бърза точка – Международната космическа станция. Наблюдаваме спътници, вероятно само на около 300 км височина, и дори улавяме с поглед далечната ивица на Млечния път, на трилиони километри от нас.

Когато потапям ръката си във водата, пръстите ми оставят след себе си искряща следа. Величествено е. Това е биолуминесценция.

Макар да има научно обяснение – светлина, произведена от химическа реакция в живи организми – усещането остава почти свръхестествено. На носа на каяка се разлива блестяща V-образна вълна. Опитвам да я снимам, но екранът показва само черно. Биолуминесценцията отказва да бъде пленена от камера, но остава завинаги в спомените.

По-късно гидът Наоиз Кенеди ми казва, че дори в нощи, когато биолуминесценцията не се появява (тя е по-често срещана по-късно през лятото, но зависи и от времето, и от температурата на водата), самото пребиваване в тъмнината и гледката към нощното небе са уникално изживяване, особено за хора, които идват от гъсто населени градове.

„Имаме посетители, които никога през живота си не са били в истинска тъмнина. А днес живеем във визуален свят, пълен с екрани и непрекъснато бомбардиране от светлина“, казва Кенеди.

„Молим хората да оставят телефоните си на брега, бягаме от всичко онова. Понякога им е трудно в началото, но навън, в нощта, почти изпитват облекчение, защото наоколо няма никакви екрани. Опитваме се да използваме възможно най-малко светлина – по водата разчитаме на червени лампи, така че нощното зрение може да работи“, добавя той.

Групата ни също прекарва няколко минути в пълно мълчание, неподвижни върху водата, със затворени очи, слушайки природата. „Да се носиш по водата със затворени очи е почти хипнотично“, казва Кенеди. „За хората, които идват от натоварена среда, това е шок за сетивата. Всички сме заети и под стрес през голяма част от времето, така че рядко имаме възможност да спрем и просто да забавим.“

Нощното каяк приключение в езерото Хайн в Корк е също толкова специално. Когато влизаме във водата по здрач, гората, която опасва брега на езерото, защитен морски резерват, се отразява съвършено в огледалната повърхност.

Водачът ни, Па Конуей, поздравява всички на ирландски и разказва историята на езерото и неговата приливно-отливна природа. Чуваме рев на магаре, шумоленето на бухал, който излита от клоните. Под водата живеят скариди, раци, морски таралежи и миди. Чапла, кацнала на скала, крещи, за да обозначи територията си. „Наричаме го птеродактила на Западен Корк“, шегува се Конуей.

В залива Гленгариф, също в Западен Корк, наблюдавам как група за нощно каяк приключение се отдалечава от кея. Със сгъстяващата се тъмнина водата и небето се сливат, а оранжевите каяци и жълтите спасителни жилетки се открояват ярко. С тъмнина под тях и над тях, сякаш висят в пространството, между земята и небето.

„Самото присъствие в тъмното е специално, да попиеш атмосферата“, казва Нейтън Кингърли от Outdoors Ireland, организацията, която води нощните турове с биолуминесценция от Гленгариф.

„Когато дойде есента и си навън в тъмнината, чуваш видри, които викат, и петнисти елени, които реват отсреща в гората. А може би най-забележителното е, когато рибата под каяците проблясва, сякаш малки блестящи торпеда се стрелкат под вас“, казва Кингърли.

Понякога тюлен се стрелва и се плиска във водата, оставяйки след себе си блясък от биолуминесценцията. Когато капки дъжд се стичат от дърветата наоколо, те също разпалват светлината, щом докоснат повърхността.

Една от любимите части на Кингърли е, когато се връщат обратно към „цивилизацията“ около полунощ. Светлините на Гленгариф и на хотел Eccles отдалеч изглеждат така, сякаш „грeбете обратно в маслено платно“.

Да бъдеш на вода в тъмното е нещо специално – не само заради гледките и звуците, но и заради самия достъп. Водните пространства могат да бъдат опасни и непредсказуеми дори през деня. А без светлина рискът е огромен за малък, неосветен плавателен съд. Хората могат да се изгубят, да се дезориентират, да не видят опасностите или самите те да не бъдат забелязани от други лодки. Могат да се озоват в открито море или да бъдат засмукани от силни приливни течения.

Водачите на тези турове разполагат с добре изградени системи за безопасност и специални светлини. Те познават времето, приливите и теченията, използват стабилни каяци, предимно двойни. Умеят да се ориентират, да опазват морския резерват и да осигурят най-доброто преживяване – за разлика от хората, които се появяват и осветяват водата с фарове на коли, за да се опитат да видят биолуминесценция, което всъщност възпрепятства не само собствените им шансове, защото светлината е прекалено силна и пречи както на тях, така и на всички останали наблизо.

Много райони на Ирландия имат изключително ниско светлинно замърсяване (страната разполага с три официални зони с тъмно небе). Най-добрият начин да усетите магията на нощното небе е просто да изключите светлините и да се доверите на водачите.

Atlantic Sea Kayaking предлага 2,5-часови нощни каяк турове в залива Касълхейвън и езерото Хайн в Корк (за лица над 16 години) от април до края на октомври. Outdoors Ireland организира тричасови нощни турове с биолуминесценция в залива Гленгариф от 1 май до 31 октомври. И двата варианта включват цялата необходима екипировка и са подходящи за всички нива.

Ивон Гордън е многократно награждавана писателка и фотографка от Дъблин, Ирландия. Тя създава пътеписи и приключенски материали от различни краища на света и обича да разказва истории за по-малко познатите райони на Ирландия. Можете да я последвате в Instagram.