Незаконната търговия с лъвове

Жоао Алмейда бил свикнал да открива мъртви лъвове в работата си като ветеринарен лекар по дивата природа в Мозамбик. Някои от тях са били удушени в телени капани, поставени за други животни, използвани за месо от дивата природа. Други са били застреляни или отровени край животновъдни ферми, което предполага, че са били убити в отмъщение за нападения над добитък.

През 2016 г. обаче Алмейда се сблъсква с нещо съвсем различно: труп на лъв, от който липсват лапите, главата, както и част от костите и органите.

Той вече бил чул от свой колега, че подобни смущаващи находки започват да се появяват в Национален парк „Лимпопо". „Затова, за съжаление, знаех, че е само въпрос на време, преди да го видя и със собствените си очи“, казва Алмейда, директор на Mozambique Wildlife Alliance, организация с нестопанска цел, която работи в партньорство с правителството по опазването на природата.

И все пак, допълва той, гледката била „сърцераздирателна“.

Алмейда не е единственият, който забелязва обезпокоителна тенденция на целенасочено убиване на лъвове. През последните няколко години Питър Линдзи – директор на Фонда за възстановяване на лъвовете към Wildlife Conservation Network, друга неправителствена организация, подкрепяща природозащитници на терен – започва да чува тревожно много подобни истории от ръководители на полеви дейности из целия континент. „Хората изпращаха кървави снимки на лъвове с отрязани глави и лапи“, разказва той.

Хората ловуват лъвове от векове – за да защитят добитъка си или като част от културни ритуали за преминаване – но големите котки рядко са били цел на посегателство заради частите на тялото им. За разлика от тях тигрите преживяват рязък спад, донякъде заради търсенето на техните части, особено в Азия, където костите им се използват в традиционната китайска медицина и за приготвяне на вино от тигрови кости.

При лъвовете, от друга страна, загубата на местообитания вследствие на човешката дейност и намаляването на плячката заради лов на диво месо са основните фактори за значителния спад в числеността им. Собствениците на добитък също често ги убиват. В резултат приблизително половината от африканските лъвове са изчезнали през последните 30 години. Днес по-малко от 25 000 оцеляват в едва 6% от историческия ареал на вида.

Сега бракониерството, насочено към части от телата им, заплашва да се превърне в още един основен двигател на този спад. „Една цяла популация от лъвове може да бъде унищожена много бързо, ако не сте нащрек“, предупреждава Кери Радемайер, бивш главен изпълнителен директор на Wildlife Crime Prevention Zambia, организация със седалище в Лусака, която си партнира с правителството за предотвратяване на престъпления срещу дивата природа.

Боб Мандиниеня, ръководител на научните служби в Национален парк „Гонарежоу" в Зимбабве, за първи път става свидетел на целенасочено убиване на лъвове през 2020 г. Бракониери отровили труп на магаре – метод, който убива не само лъвове, но и всяко друго животно, което го докосне или изяде, включително лешояди, хиени, чакали и леопарди. По-късно извършителите били заловени с лапи и нокти от лъвове, докато се опитвали да преминат в съседен Мозамбик. „Целта им беше да спечелят от смъртта на тези лъвове“, казва Мандиниеня.

Мозамбик се е превърнал в епицентър както на бракониерството, така и на трафика на големи котки. Целенасоченото убиване вече е довело до недвусмислен спад на популацията на лъвове в Национален парк „Лимпопо", казва Линдзи. През 2019 г. изследователи изчисляват, че 61% от смъртните случаи на лъвове, причинени от хора в парка, се дължат именно на такова бракониерство. Проблемът вече се пренася и в части от съседния Национален парк „Крюгер" в Южна Африка, поставяйки под заплаха и тази ключова крепост на вида.

Линдзи и неговите колеги все още нямат пълна представа за реалния мащаб и интензитет на заплахата. Те обаче са убедени, че тя е много по-голяма от отделните случаи, за които разполагат с данни. Отчасти това се дължи на факта, че лъвовете не винаги се наблюдават отблизо, а труповете им лесно могат да останат незабелязани. В проучване, публикувано през 2025 г., Алмейда и екипът му изчисляват, че подобни трупове се откриват само в 10–20% от случаите в по-големи природни резервати с ограничени средства за патрулиране и мониторинг, което важи за много защитени територии в Африка. „Това не е като да намериш труп на слон или носорог“, отбелязва Радемайер. Лъвовете и другите големи котки са по-малки и по-трудни за забелязване, а „бракониерите вземат повечето части, така че почти нищо не остава“.

Дори въз основа на тази непълна информация екипът ясно вижда тревожна тенденция. „Определено наблюдаваме ръст на целенасоченото бракониерство в редица райони“, казва Саманта Никълсън, мениджър на базата данни за африканските лъвове към Международния съюз за опазване на природата. „И то се извършва все по-организирано и с ясно изразена цел.“

Бракониерите преследват слоновете заради бивните им, а носорозите заради рогата им. Лъвовете обаче са изправени пред много по-разнообразно търсене на различни части от телата си. „Именно това е една от причините явлението да е толкова трудно за овладяване“, казва Алмейда.

Голяма част от това търсене изглежда е свързано с потребители от Китай и Виетнам, отбелязва Линдзи. Роля обаче играят и традиционни африкански културни, медицински, религиозни и духовни практики. В Сенегал и някои други западноафрикански държави, например, мюсюлмани носят амулети, изработени от малки парчета лъвска кожа, върху които са бродирани стихове от Корана за защита, разказва Филип Хеншел, регионален директор за Западна и Централна Африка на Panthera, международна природозащитна организация, посветена на опазването на дивите котки.

Лъвовете в Западна Африка са критично застрашени – оцелели са само две популации с общо около 400 животни. В същото време регионът е дом на приблизително 400 милиона души, а националните икономики растат. Това води до нарастващо търсене на лъвски амулети, тъй като все повече хора могат да си ги позволят. След като лъвовете в Западна Африка почти изчезват, Хеншел и колегите му установяват, че търговците започват да доставят животни от Централна, Източна и Южна Африка.

Продажбата на лъвски кожи е незаконна, „но санкциите все още са изключително леки и всички са наясно, че става дума за религиозна употреба, поради което темата е много чувствителна“, казва Хеншел. Той е чувал дори за полицаи и паркови рейнджъри, натоварени със защитата на последните лъвове в региона, които самите носят подобни амулети.

Търсенето на части от диви лъвове също изглежда е обвързано по сложни и все още слабо изяснени начини с фермите за лъвове в Южна Африка. Тези ферми предлагат срещу заплащане галене и снимки с малки лъвчета, а когато животните пораснат – „лов в плен“, практика, при която хора плащат, за да отстрелят лъвове, отглеждани в плен и пуснати в оградени територии. До 2019 г. тези операции имаха право и да изнасят търговски скелети и други части от лъвове, отглеждани в плен, в рамките на квота, определяна от правителството. Повечето от тези пратки са били изпращани в Азия, където често са представяни като части от тигри.

С разширяването на легалната индустрия нараства и нелегалната. През 2019 г., например, служители на международното летище „О. Р. Тамбо“ в Йоханесбург конфискуват над 300 кг лъвски кости, които трафиканти се опитвали да изнесат контрабандно. Според Алмейда търсенето на кости вече се прехвърля и върху дивите популации, като бракониерството се засилва „паралелно с индустрията за лъвове в плен в Южна Африка“.

От 2019 г. насам Южна Африка не е определяла квота за износ, което означава, че всички части от лъвове, напуснали страната оттогава, са били изнесени нелегално. Търсенето обаче не е изчезнало. „Индустрията за лъвове в плен създаде огромен пазар за лъвски кости в Азия и беше само въпрос на време хората да започнат да се насочват към дивите лъвове, за да покрият нарастващото търсене“, казва Крейг Пакър, биолог, специализиран в изучаването на лъвовете, от Университета на Минесота, който не е участвал в новото изследване. „За съжаление, точно това се случи.“

Алмейда допълва, че организирани престъпни групи, ангажирани с престъпления срещу дивата природа и други незаконни дейности, пренасят „огромни количества лъвски части“. Той участва в съвместни инициативи с правителството на Мозамбик и неправителствени партньори за идентифициране и разбиване на тези мрежи.

През 2022 г., например, мозамбикските власти разбиват голям синдикат за бракониерство на носорози, свързан с транснационални виетнамски мрежи. Освен слонова кост и рог от носорог, разследващите откриват и над 300 кг лъвски части в един от претърсените имоти. Трафикантите, базирани в Мозамбик, работели в тясно сътрудничество с виетнамски ферми за лъвове в Южна Африка, поради което Алмейда предполага, че повечето от откритите кости са от животни, отглеждани в плен. За да се потвърди това със сигурност, той се надява костите да бъдат подложени на генетичен анализ.

В крайна сметка обаче „няма значение“ дали лъвските части произхождат от животни, отглеждани в плен, или от дивата природа, казва Радемайер: „Цялата тази търговия захранва и разширява пазарите“.

Повишаването на обществената осведоменост е само първата стъпка в борбата с бракониерството на лъвове. Авторите на новото изследване очертават и шест ключови области за подобрение с цел по-добра защита на дивите популации, по-задълбочено разбиране и прекъсване на търговските мрежи и намаляване на търсенето на части от лъвове.

На първо място те призовават всички, които работят с лъвове – от туристически оператори до директори на национални паркове – да подават сигнали за случаи на бракониерство както до местните власти, така и до Базата данни за африканските лъвове, която събира и стандартизира ключова информация за вида. „В момента всички виждат и разпознават тези потенциални рискове, но никой не ги свързва в общата картина“, казва Радемайер.

След като проблемът бъде идентифициран в даден район, целенасоченото наблюдение и активната защита на лъвовете на място могат да доведат до реална промяна. В Националния парк „Гонарежоу" в Зимбабве, например, Мандиниеня и екипът му реагират на новата заплаха от бракониерство, като създават специализирани екипи за наблюдение на лъвове и патрулиране по границите на парка. Те следят лешояди, оборудвани със сателитни предаватели, за да откриват отровни примамки и да ги отстраняват, преди лъвове и други животни да стигнат до тях. Паралелно с това работят в по-тясно сътрудничество с местните общности, живеещи около парка. Тези усилия продължават и днес, а резултатите вече са видими: числеността на лъвовете е нараснала от 55 през 2021 г. до най-малко 71, казва Мандиниеня.

Друго ключово направление е ограничаването на търсенето сред конкретни потребителски групи. Това е трудна задача, но примери от миналото показват, че е възможна. През 2013 г. в Южна Африка Panthera работи с религиозните лидери на движението Шембе, (Shembe) за да замени церемониалните леопардови кожи с висококачествени синтетични алтернативи. Сега Хеншел и колегите му подготвят диалог с религиозни водачи в Сенегал, които предписват използването на лъвски амулети, за да проучат дали подобен подход би могъл да проработи и там.

Природозащитниците настояват и лъвовете да бъдат издигнати по-нагоре в списъка с приоритети на правителствата по отношение на опазването и правната защита. В някои държави от Западна Африка те дори не са напълно защитен вид. Съществена част от решението ще бъде убеждаването на властите да възприемат бракониерството на лъвове като сериозно престъпление. Международното сътрудничество също е от решаващо значение – в идеалния случай чрез трансгранични разследвания, които да доведат до разкриване и преследване на престъпните мрежи зад незаконната търговия.

Ейми Дикман, природозащитник от Оксфордския университет, която не е участвала в новото изследване, добавя още един важен елемент: необходимостта хората, живеещи редом с лъвове, да имат причина да искат да ги запазят. „Независимо дали става дума за подобряване на утвърдени икономически стимули като фототуризъм или лов на трофеи, или за разработване на иновативни финансови механизми, преките ползи за местните общности вероятно ще играят ключова роля в справянето с тази заплаха“, казва тя.

Въпреки множеството нови предизвикателства Алмейда се опитва да запази оптимистична нагласа. Популациите на лъвовете са „под натиск от години“, казва той, но големите котки продължават да съществуват. Той и колегите му са решени да направят всичко възможно, за да гарантират, че това ще остане така.