Говардхан Лал Мали се отказва от земеделието през 2013 г., за да строи камиони за сладолед в Гангапур, Индия. Той взема средно по 150 000 рупии (около 1750 долара) за оборудването на всеки от камионите, известни като темпос (tempos). Неговият цех произвежда около сто от тях годишно.
Когато Шахрукх Шах е бил момче, малкият, прашен град Гангапур в Индия, не е бил известен с кой знае какво. Гангапур бил селскостопански град, център за многобройните фермери в региона, а семейството на Шах отглеждало царевица и пшеница върху три акра земя. Но земеделието никога не е било лесно в равнините на Централен Раджастан - най-големият щат в Индия и сред най-сухите - а с напредването на възрастта на Шах ставало още по-трудно, тъй като дъждовните сезони ставали по-непостоянни, сушите - по-чести, а водата за напояване - по-трудна за намиране.
Около 2014 г., когато Шах бил вече тийнейджър, баща му решава да се откаже от земеделието през сухото четиримесечно лято в полза на бизнеса, който поставя Гангапур на картата: сладолед.
По-точно, Гангапур се превръща в център на производство на камиони за сладолед. Участък от главната му улица, дълъг 1,5 км, е ограден от гаражи, специализирани в изграждането и декорирането на каросерии от неръждаема стомана и закрепването им към товарните площадки на мини камиони. Превозните средства, наречени темпос (tempos), са украсени с цветни табели и LED светлини, а градът с около 21 000 души е пълен с печатници и магазини – продаващи охладители, машини за разбиване, сиропи и лъжички – всички обслужващи собствениците на темпос за сладолед.
Производството на колички за храна отдавна е малка индустрия в Гангапур, но търсенето на темпос за сладолед се е увеличило рязко, тъй като изменението на климата и регионалната водна криза принуждават фермерите от Раджастан да търсят алтернативни доходи.
„Можем да работим от четири до шест месеца и да изкараме достатъчно за цяла година“, казва Шах, който сега, на 30 години, управлява свой собствен темпос за сладолед всяко лято в село на 80 км от Гангапур. Той познава много сезонни продавачи на сладолед, които пътуват по-далеч – понякога повече от 1500 км – до места в страна, където хората от средната и заможната класа, купуваща закуски, са се увеличили.
Деветнайсетгодишният Шанкар Синг Рават печели 7000 рупии на ден от продажба на сладолед в Гангапур, родния си град, много повече от обичайната печалба на фермер в района. Той казва, че би могъл да получи още повече в по-голям град, но не иска да е далеч от семейството си.
Джамна Лал Праджапат (вляво) и Нату Ба ядат сладолед в Гангапур. Някои продавачи твърдят, че сладоледът е по-добър в селските райони на Раджастан, тъй като често се прави със сурово биволско мляко от фермите в региона. Градските продавачи са по-склонни да използват преработено или сухо мляко.
Кулфи, основен елемент от темпоса за сладолед, се приготвя чрез варене и подслаждане на пълномаслено мляко и замразяването му във формички. Предлага се в разнообразие от вкусове, включително кардамон, шафран, роза, манго и шамфъстък.
Тази лятна диаспора е добър маркетинг за Гангапур, където потенциални продавачи на сладолед от цяла Индия сега се стичат, за да си направят темпоси за сладолед.
Баба Райчанд, който е превърнал в своя професия правенето на маркетингови видеоклипове в YouTube за магазините за темпоси в Гангапур, казва, че градът има повече от 200 от тях, двойно повече отколкото преди три години, обслужващи клиенти от Пакистан, Бангладеш и Непал. Шах, междувременно, изчислява, че Гангапур е произвел от 400 000 до 500 000 темпоси през последните 10 години - от които той е направил около 80, след като е отворил собствен цех за производство преди четири години, за да се възползва от бума, когато не продава сладолед през лятото.
Ашиш Сувала, друг жител на Гангапур, който също произхожда от фермерско семейство, сега живее в Удайпур, град с около половин милион жители в Южен Раджастан. На 24 години той притежава три магазина за сладолед и наема малък екип, който да ги обслужва. „Населението се увеличава“, казва Сувалака. „И всички искат десерт.“
Клиентите се редят на опашка по време на Панаира на камилите в Пушкар. Темпосът за сладолед е често срещано явление на фестивали в цялата страна. „За всеки темпос в цяла Индия“, казва Тушар Вайшнав, който управлява страница в Instagram, промотираща Гангапур, „попитайте къде е направен и ще ви кажат Гангапур.“
Вижте повече
Сана Хавери Кадри иска вашата стойка за подправки да изпълни своя потенциал
Работейки в света на храните, Сана Хавери Кадри осъзнава, че повечето подправки, продавани в супермаркетите, са бледи копия на това, което се отглежда в някои ферми...
