Неандерталците

През март 1994 г. група пещерняци, които изследвали обширна пещерна система в Северна Испания, насочили челниците си към малка странична галерия и забелязали две човешки долни челюсти да стърчат от песъчливата пръст. Пещерата, наречена Ел Сидрóн, се намира високо сред усамотена гора от кестени и дъбове в провинция Астурия, непосредствено на юг от Бискайския залив. Като предположили, че челюстите датират от времето на Гражданската война в Испания, когато републиканците използвали Ел Сидрóн като скривалище от войниците на Франко, пещерняците веднага уведомили местната испанска жандармерия. Но при огледа на галерията полицейските инспектори открили останките от една много по-голяма и - както се оказало - много по-древна трагедия.

За броени дни полицейските служители изкопали около 140 кости, а местният съдия наредил останките да бъдат изпратени в Националния институт по съдебна медицина в Мадрид. Когато учените приключили с анализа си (което им отнело почти шест години), Испания разполагала с най-древния нерешен случай. Костите от Ел Сидрóн не били на републикански войници. Това били фосилните останки на група неандерталци, които живели - и може би загинали - преди около 43 000 години. Местопроизшествието е разположено на един от най-важните географски кръстопътища в праисторията, а епохата ги поставя точно в центъра на една от най-упоритите загадки на цялата човешка еволюция.

Неандерталците, нашите най-близки праисторически роднини, господствали над Евразия почти 200 000 години. През това време те напъхали прословутите си големи и стърчащи носове във всяко кътче на Европа, а и по-далеч - на юг покрай Средиземно море от Гибралтар до Гърция и Ирак, на север до Русия, на запад до Британия, а на изток почти до Монголия. Учените предполагат, че дори в периода на най-масовото им заселване в Западна Европа общият брой неандерталци едва ли е надхвърлял 15 000. И все пак те успели да оцелеят дори когато захлаждането превърнало голяма част от земите им в нещо подобно на Северна Скандинавия днес - студена и гола тундра, чийто пуст хоризонт е разчупен от шепа недорасли дървета и лишеи, колкото северните елени да не умрат от глад.

По време на трагедията в Ел Сидрóн обаче неандерталците били в затруднено положение, явно изтласкани в Иберия, няколко района на Централна Европа и по Южното Средиземноморие от влошаването на климата и допълнително притиснати от западната експанзия на хората с модерна анатомия, тръгнали от Африка към Близкия изток и отвъд него. Около 15 000 години по-късно неандерталците вече били изчезнали, оставяйки след себе си шепа кости и много въпроси. Дали са били разсъдлив и упорит вид оцеляващи същества като нас или „задънена улица" на еволюцията с ограничени познавателни способности? Какво се е случило през това време, приблизително от преди 45 000 до преди 30 000 години, когато неандерталците са споделяли части от евразийския пейзаж със съвременния тип хора, дошли от Африка? Защо единият човешки вид е оцелял, а другият е изчезнал?