Едно от основните неща, които човек трябва да разбере за Исландия, е малкият брой жители и неговото отражение върху живота тук. Усещането е, че всеки на този усамотен субполярен остров познава почти всички останали. Представете си страна с 310 000 обитатели, повечето от които струпани във и около Рейкявик - модерна европейска столица, известна с дискретно осветените си кафенета, жива музика и нощен живот, пропит с алкохол. Там са всички хубави работни места, а вероятността да се натъкнеш на някой познат е толкова голяма, че както някой беше отбелязал, трудно можеш да завъртиш любов, без да те хванат. 
„Ние - каза един над 60-годишен очилат вестникарски редактор с ослепително бяла риза - сме много тясно свързани." После стисна ръце като в прегръдка. Или като в менгеме.
Когато живееш в малък град на един усамотен остров, където главозамайващите родословия отвеждат десетки поколения назад чак до зараждането на викингската митология, резултатът е някакво подобие на многолюдно семейство. „Само да си отвориш устата - споделя един наблюдател - и всички надават ухо." Затова, макар че обществото им е отворено и прозрачно в много отношения, исландците са подчертано сдържани, стане ли дума за политика и обществени въпроси - например как страната трябва да балансира между опазването на околната среда и развитието на икономиката.
Вижте повече