Навън отново се стъмва рано. Ето защо това всъщност е полезно за вашето здраве

В първата нощ на новолунието се взирам в небето от къмпинг в Северна Калифорния. Нощта е толкова черна, че когато протегна ръката си, не виждам върховете на пръстите си. Това не е просто липса на светлина: тъмнината се усеща със собствена тежест и текстура. Виждам въртящото се колело на Млечния път над мен и тази гледка ме изпълва с благоговение.

За повечето от нас е рядко удоволствие да наблюдаваме тази мъглява лента от милиарди звезди. Днес светлинното замърсяване пречи на повече от една трета от световното население да видят Млечния път. А наличието на изкуствено осветление през нощта нараства в световен мащаб поради нарастването на населението и урбанизацията.

В нашия динамичен и ярък свят повече хора като мен търсят тишината и дълбочината на небесата без изкуствена светлина. „Светилищата на тъмното небе“ се превръщат в туристически дестинации. Хората пътуват до места като Долината на смъртта в Калифорния или Текапо Спрингс в Нова Зеландия и посещават фестивали на тъмното небе, за да се откъснат от светлинното замърсяване и да се насладят на тъмнината.

Тъй като дните стават все по-къси и отново върнахме стрелките на часовника, е време да прегърнем „тъмния сезон“ в много части на земното кълбо. Промените са осезаеми, тъй като светлата част на деня приключва по-рано. И все пак тази сезонна промяна, подобно на тъмните светилища, ни предлага така необходимата почивка от блясъка на ежедневието.

„Светлината и тъмнината са от решаващо значение за нашето здраве“, казва Лин Пийпълс, автор на The Inner Clock: Living in Sync with Our Circadian Rhythms. Намирането на баланс между светло и тъмно ни помага да останем здрави.

Науката вече разкри някои от вредните ефекти на светлинното замърсяване, което е свързано с безсъние, рак на гърдата, инсулти и репродуктивни проблеми. Скорошно проучване дори предполага, че то може да допринесе за развитието на болестта на Алцхаймер.

Същевременно изследователите започват да изследват ползите за здравето от прекарването на време в естествена тъмнина и вече знаем, че това може да допринесе за по-добро здраве.

Най-известната от тези ползи е ролята, която тъмнината играе в стимулирането на епифизната жлеза в мозъка ни да започне да освобождава мелатонин. Този критичен хормон не само ни помага да спим – той може да намали увреждането на ДНК чрез пречистване на свободните радикали, защита срещу окислително увреждане и засилване на собствения механизъм на тялото за генетично възстановяване.

И това не е всичко, което тъмнината може да направи за вас. Проучване от 2020 г. показа, че пренастройването на циркадния часовник със съединение, което активира мелатониновите рецептори в мозъка, може да намали възпалителните маркери, да намали тревожността и да облекчи депресията.

Натрупват се все повече доказателства, че същата магия, която чувстваме в местата за наблюдение на тъмното небе – онова благоговеене, докато съзерцаваме необятността на космоса – е свързана с по-добро психично здраве и щастие.

Отдавна е ясно, че прекарването на време сред природата е добро за вашето психично здраве - и проучване от 2024 г., публикувано в Journal of Environmental Psychology, предполага, че тези ползи са валидни както през деня, така и през нощта.

„Преживяването на естествената тъмнина предизвиква чувство на благоговение и почуда у хората, което може да има положителен ефект върху човешкото здраве“, казва Ръскин Хартли, изпълнителен директор на Dark Sky International, организация с нестопанска цел в Тусон, Аризона, която е сертифицирала над 220 международни места за наблюдения на тъмното небе от 2001 г. и следи отблизо академичните изследвания за светлинното замърсяване и тъмнината.

Професорът от Изследователския институт в Бъркли Дейкър Келтнър уловя това усещане в книгата си от 2023 г. Awe: The New Science of Everyday Wonder and How It Can Transform Your Life. Той твърди, че „благоговението е свързано с нашата връзка с огромните мистерии на живота“. Това е емоция, която има реални биологични последици: може да помогне за намаляване на възпалителния цитокинов отговор на тялото – реакцията му към атакуващи патогени – както и да успокои нервната ни система и да задейства освобождаването на окситоцин, хормон, който насърчава положителните чувства и понякога се нарича „лекарство за любов“.

Психологическите ползи от прекарването на време на тъмно могат да бъдат огромни. Както вниманието, така и креативността могат да бъдат насърчени от по-тъмните пространства, както хората, които ходят на църкви, синагоги и джамии са открили преди хилядолетия. Има по-дълбока причина, поради която светлините угасват преди прожекциите в кината и вдигането на завесите в театрите: тъмнината създава гранично пространство, където въображението може да тече по-свободно. Приглушената светлина по здрач е природното вдигане на завесата.

Моето собствено очарование от тъмнината започна през октомври 2022 г., когато се озовах в надуваема лодка в Арктическо море. Водачът на експедицията беше отвел лодката ни далеч от изкуствените светлини на по-големия кораб с който бяхме дошли, беше изключил извънбордовия двигател и ни инструктира да мълчим. Моите колеги и аз погледнахме нагоре към необятността на небесния купол, докато съзвездията се въртяха в черното небе над нас. Тъмнината беше толкова гъста, че не можех да различа горе от долу или къде свършва нощното небе и започва мастиленото море. Чувствах се дезориентирана и въодушевена.

Усетих прилив на положителни чувства, докато гледах нагоре към звездите в онази тъмна арктическа нощ. Това изживяване промени връзката ми с мрака. Като човек, който винаги се е наслаждавал на идеята да си лягам рано, за да се наспивам добре, реших да изключвам изкуственото осветление и електронните устройства по-рано вечер. Също така започнах да се чудя каква е идеалната за моето здраве „доза“ тъмнина

Пийпълс, авторът на The Inner Clock, ми каза, че „Намаляването на светлините в часовете преди лягане – включително електронните екрани – е от решаващо значение за отпускането на тялото и ума, и поддържането на нашите циркадни часовници в синхрон и насърчаването на покачването на нивата на мелатонин. След като си легнете, най-добре е да е напълно тъмно. За онези от нас, които не живеят в естествено тъмни райони, тя препоръчва използването на маски за сън и плътни, затъмняващи завеси или щори.

Това е по-голямо предизвикателство, разбира се, за градските жители, където изкуственото сияние нахлува в почти всяко обществено пространство. Пийпълс казва, че ключът е контрастът: компенсиране на светлия ден чрез създаване на тъмна среда през нощта, особено по време на сън. За тези, които живеят на места с твърде много тъмнина: опитайте слънчеви лампи, които могат да се включват и изключват, за да помогнат за регулиране на циркадните ритми.

Едно от най-големите препятствия пред прегръщането на тъмнината може да са отрицателните ценности, които ѝ придаваме, включително убеждението, че тъмнината е свързана с безредиците и престъпността (което води до повече улично осветление в толкова много части на света), както и с дълбоко вкоренения ни страх от всички неща, които изскачат през нощта.

Художници, поети и автори на песни отдавна разбират нашия страх от тъмнината, но и утехата, която може да ни донесе. За мен това е хитовата песен на Simon & Garfunkel, „The Sound of Silence“ – която започва с репликата „Hello darkness, my old friend“ – която улавя същността на това защо бягството от светлината е необходимо понякога. Това ни напомня, че някои от нашите най-дълбоки моменти на изцеление и прозрение се случват именно в тъмното.