Nanotyrannus срещу T. rex: Край на най-оспорвания дебат в палеонтологията

Новото изследване, публикувано в Science, се основава на анализ на малка кост от гърлото на екземпляра, който предизвика десетилетния дебат. Чрез изучаване на микроскопичните детайли на цератобранхиална кост (част от подезичния апарат)“, която се променя с възрастта, и сравняването ѝ с кости от други животни като щрауси, алигатори, Т-рекс и Алозаври, учените успяха да преценят зрелостта на екземпляра. Анализът показва, че фосилът е бил възрастен, а не млад индивид.

Резултатите са изненадващи, казва Кейтлин Колери, палеонтолог в Музея по естествена история в Кливланд, където се съхраняват черепът и костта от гърлото на екземпляра, и съавтор на изследването.

„Всичко, което бях чувала, когато започнахме проекта, беше, че повечето експерти са съгласни, че черепът е на млад Т-рекс“, казва тя. „Затова очаквах, че най-вероятно ще предоставим допълнителни доказателства за тази хипотеза.“

Открит през 1942 г. сред скалите на известната формация Хел Крийк в Монтана, черепът от Кливланд първоначално е наречен Gorgosaurus lancensis заради сходството си с тиранозавъра Gorgosaurus от същия регион. С течение на годините обаче става ясно, че екземплярът представлява нещо друго. Докато някои експерти предполагат, че това е млад Т-рекс, който по онова време почти не е бил известен във фосилните записи, изследване от 1988 г. предлага, че черепът принадлежи на отделен род дребен тиранозавър и така получава името Nanotyrannus lancensis.

Следват около четиридесет години дебати, през които аргументите за Nanotyrannus често изглеждат неубедителни за някои учени. Това продължава до публикуването на двете изследвания тази година.

„Това проучване предоставя важно потвърждение, че Nanotyrannus е валиден вид“, казва Джеймс Наполи, палеонтолог от Университета Стоуни Брук в Ню Йорк, съавтор на октомврийското изследване в Nature, но неучаствал в последната статия. „То елегантно показва, че екземплярът Nanotyrannus lancensis е бил поне близо до зрялост при смъртта си и следователно не може да е млад Т-рекс.“

Учените изчисляват, че възрастен Т-рекс е бил приблизително три пъти по-дълъг от Nanotyrannus lancensis и е тежал десет пъти повече. Изследването също така предоставя допълнителни доказателства, че Nanotyrannus lancensis е бил хищник от късната креда, който е дебнел в гори и заливни равнини редом с ненаситния Т-рекс, вероятно конкурирайки се с младите екземпляри на този вид за храна.

През 2021 г. Кристофър Грифин, палеонтолог от Принстънския университет и водещ автор на изследването, решава да провери дали гърлените кости на крокодили, птици и динозаври могат да дадат информация за растежа и зрелостта на животните. Той смята, че добър старт би било изучаването на съвременни птици и крокодили, за да се провери дали костта може да разкрие следи за растежа на динозаврите.

По същото време, когато Грифин започва своето изследване, Колери казва, че е започнала работа като куратор по палеонтология в Музея по естествена история в Кливланд, където се съхранява спорният череп на Nanotyrannus.

„Не мислех много за това, докато не забелязах цератобранхиалната кост, поставена в малка кутия до черепа“, казва тя. Тази кост дава потенциално приложение в изследването на Грифин за растежа сред динозаврите.

Гърлената кост на тиранозавъра от Кливланд беше трудна за изследване. Част от тънката кост показва признаци на травма, което прави този участък труден за интерпретация. Но две други изследвани места по костта бяха по-малко неясни. Костната тъкан беше силно ремоделирана и изглеждаше компактна, различна от хаотичния и по-отворен вид на костната тъкан, откривана при по-млади животни.

Колери и колегите ѝ идентифицираха струпването от линии в костната тъкан като външна фундаментална система (EFS). EFS често се приема като знак, че динозавърът е спрял да расте, което показва, че екземплярът от Кливланд е бил скелетно зрял при смъртта си.

Джаред Ворис, палеонтолог от Университета в Калгари, който не е участвал в изследването, изразява известна предпазливост относно резултатите. Той отбелязва, че това, което изследователите идентифицират като EFS, може всъщност да е серия от друг тип растежни пръстени, струпани близо един до друг. Ако това е така, тогава гърлената кост може да показва, че динозавърът все още е растял и не е бил толкова зрял, колкото предполага новото изследване.

Допълнителни проучвания на известните екземпляри Nanotyrannus, като този от Кливланд и „дуелиращите се динозаври“ от изследването на Наполи, ще проверят новите идентификации. Въпреки това възраждането на подкрепата за Nanotyrannus показва значителна промяна в науката за динозаврите.

Колери казва, че тя и колегите ѝ са знаели за изследването на Наполи върху Nanotyrannus, което се е провеждало паралелно, тъй като то включва анализ чрез компютърна томография (КТ) на черепа от Кливланд. Като куратор тя смята за важно да предоставя на изследователите достъп до екземплярите от музея и че новите открития заедно отварят врата за бъдещи проучвания на семейството на хищните динозаври.

Колкото повече хора работят върху нещо, толкова по-добра става науката“, казва Колери. „Фактът, че двете изследвания излязоха почти едновременно, ме кара да мисля, че това е истински двоен удар в полза на Nanotyrannus.