Наистина ли това е най-опасната птица в света?

Извисяващи се до метър и половина, способни да тичат със скорост до 50 км/ч и да подскачат на два метра височина, казуарите са обгърнати от легенди. Те са третата по големина птица в света, тежат до 84 кг и имат остри нокти с дължина до 12 см. Силният им ритник, който служи за защита от хищници, може да счупи кости, да увреди органи и понякога да бъде смъртоносен.

„Тези птици приличат на стряскаща смесица между велосираптор, ему и гигантска пуйка“, казва детската писателка Бевърли Макуилямс, автор на „Таткото казуар“.

Двата регистрирани човешки смъртни случаи, свързани с казуар, са му донесли прозвището „най-опасната птица в света“ в Книгата на рекордите на Гинес.

Но учените подчертават, че тези впечатляващи птици са силно неразбрани. Фокусирането върху възможната им агресия засенчва ролята им за науката, историята и екосистемите.

Казуарите, както и повечето съвременни птици, са преки наследници на тероподните динозаври. Шлемоподобната каска на главата им е една от най-динозавърските им черти. Изследването на поведението им може да помогне на палеонтолозите да си представят как са се държали отдавна изчезналите динозаври, казва Тод Грийн от Нюйоркския технологичен институт.

Величественият казуар има дълбоко културно значение за местните общности – присъства в артефакти на възраст до девет хиляди години. А в природата играе ключова роля: чрез разпространението на семена той поддържа жизнени цели горски екосистеми в Океания.

Експертите подчертават, че казуарите не са естествено агресивни, независимо че външният им вид може да внуши обратното.

Алън Шедър от екипа за възстановяване на казуарите към Rainforest Rescue е имал множество срещи с тези птици. След повече от три десетилетия работа с тях той е убеден, че хората ги разбират погрешно.

Той разказва как веднъж, докато работел клекнал пред дома си в Австралия, казуар се приближил напълно безшумно. „Разбрах, че е там едва когато видях краката ѝ точно пред мен“, спомня си Шедър. „Не е особено успокояващо да видиш казуар да те наблюдава от такава позиция.“

Но птицата просто го наблюдавала, взела няколко плода наблизо и си тръгнала. По думите му казуарите са силно любопитни, а това поведение често бива погрешно възприемано като агресия. По време на Втората световна война американски и австралийски войници в Нова Гвинея били предупреждавани да стоят далеч от тях, което допълнително подхранва мита за тях като опасни.

И така, защо тези любопитни птици са били обявени за най-опасните в света?

В историята са известни два смъртни случая, причинени от казуари: през 1926 г. австралийски тийнейджър е убит, след като удря птица с тояга; през 2019 г. мъж във Флорида загива, след като паднал близо до казуар, когото отглеждал в плен.

Този втори случай привлича световно внимание и само затвърждава страховития им имидж.

Проучване на 150 инцидента между казуари и хора в Куинсланд показва, че в повечето ситуации птиците са реагирали, докато са защитавали храна, малките си, яйцата или защото са били притиснати. В 75% от случаите хората предварително са ги хранели. Това води до промяна в естественото им предпазливо поведение: казуарите започват да свързват хората с храна и да се приближават до къщи, автомобили или хора с очакване да получат още.

По думите на Макуилямс „храненето променя поведението им и може да предизвика преследване на хора или коли.“

За сравнение крокодилите убиват около 1000 души годишно, хипопотамите около 500, а казуарите двама души от 1926 г. досега. „Да, те имат всичко необходимо, за да причинят сериозна вреда,“ казва Грийн. „Но ако се отнасяме към тях с уважение и спазваме дистанция, вероятността от проблем е изключително малка.“

Казуарите имат и необичайна семейна структура: именно бащите поемат основната грижа за потомството. Тази силна връзка между мъжкия казуар и неговите малки вдъхновява Бевърли Макуилямс да напише детската книга Cassowary Dad. При този вид бащата мъти яйцата и често остава единственият родител, който се грижи за пиленцата. Макуилямс разказва, че по време на мътенето мъжкият почти не напуска гнездото, а след излюпването прекарва с малките до година и половина. „Казуарите са защитни и активни бащи,“ казва тя. „Може би са най-отдадените родители в природата.“

Казуарите невинаги са били възприемани негативно. В Нова Гвинея те заемат силно място в местната митология, където често са представяни като герои или същества на границата между човека и животното. В един мит за сътворението дори се твърди, че казуарите са се превърнали в първите хора на Земята. Традиционно те присъстват в песни, церемонии и са ценен източник на месо, кости и пера за ритуални украси.

Освен културното си значение, казуарите са жизненоважни за дъждовните гори. Те са ключов вид, хранят се с цели плодове и разнасят семената на големи разстояния, подпомагайки разпространението на растителните видове.

Някои растения дори разчитат пряко на казуарите за оплождане. Рядкото дърво Ryparosa kurrangii в Североизточен Куинсланд покълва едва в около 4% от случаите, когато семената му са засети без намесата на птицата. Но след като семето премине през храносмилателната система на казуара, шансът за покълване скача до впечатляващите 92%, процес, който буквално позволява на растението да оцелее.

Казуарите дават на учените и уникален поглед към мезозойската ера. Те служат като живи модели за някои характеристики на динозаврите и помагат на палеонтолозите да изследват как са изглеждали перата им, как са възприемали света и как са се движели древните тероподи.

Въпреки страховития си образ, хората представляват много по-сериозна заплаха за казуарите, отколкото те за нас. Южният казуар е застрашен вид в Австралия, като в природата са останали по-малко от 5000 птици. Основните рискове са загубата на местообитания, сблъсъци с автомобили и нападения от кучета. А тъй като казуарите бавно достигат полова зрялост и могат да живеят половин век, всяка загуба има силно отражение върху популацията.

„Да представяме казуарите единствено като опасни и агресивни е несправедливо и потенциално вредно за животно, което се нуждае от нашата защита“, казва Макуилямс.

За да намали щетите, правителството на Куинсланд е въвело по-добра пътна сигнализация и програми за информиране на собствениците на кучета. В същото време организации като Rainforest Rescue се стремят да възстановят и свържат отново фрагментираните участъци от тропическите гори, подобрявайки природната среда на птиците.

„Особено се гордея с това, че благодарение на работата на екипа за възстановяване на казуарите успяхме да стабилизираме популацията“, казва Шедър. Други екологични групи, като Community for Coastal and Cassowary Conservation и Kuranda Conservation, работят за образоване на местните общности, засаждане на дървета и рехабилитация на ранени птици.

Да се изправиш лице в лице с казуар може да изглежда смущаващо, но опазването на вида е жизненоважно и напълно оправдано. Грийн, който е прекарал години както сред диви, така и сред отглеждани в плен казуари, казва, че тяхното любопитство, интелигентност и внушително присъствие никога не губят силата си.

„Това е нещо, с което човек не може да свикне и никога не спираш да го цениш“, казва той. „Тези птици са просто великолепни.“