Наистина ли оранжевите котки са “най-шантави”? Генетиката може би има отговор

Висящи от лампи, скачащи от плотове, гонещи куче, хапещи неочаквано краката ви - има много интересни поведения, свързани с оранжевите котки, чиито собственици се кълнат в TikTok, че са изключително шантави, спонтанни и същевременно дружелюбни.

Но научно погледнато, всъщност оранжевите котки различават ли се от котките с други цветове?

За начало, оранжевите котки не са порода, като британските късокосмести или сиамските. Котките от много породи, от мейн кун и манчкин до американски бобтейл и сибирски котки, могат да имат оранжево оцветяване. Което може би прави още по-странно, че любителите на оранжевите котки твърдят, че поведението на тези котки не е свързано с породата.

По-рано тази година учените идентифицираха гена, отговорен за оранжевото оцветяване на козината, открито при котките. Той се нарича ARHGAP36. Но що се отнася до това дали оранжевото оцветяване е свързано и с набор от поведения или черти на характера, знанията са оскъдни.

През 2015 г. малко проучване, публикувано в Anthrozoös, използва анонимна онлайн анкета, за да установи, че хората са по-склонни да приписват черта „дружелюбие“ на оранжевите котки повече, отколкото на други цветове котки. А по-голямо проучване, публикувано в Journal of Veterinary Behavior през същата година, също намира известна подкрепа за идеята, че оранжевите котки са различни.

„Открихме, че повечето от разликите са свързани с породата, но имаше и някои разлики, свързани с цвета на козината“, казва Карло Сиракуза, клиничен учен във Ветеринарномедицинския факултет към Пенсилванския университет и главен автор на изследването.

Котките с лилав цвят, например, се оказват по-игриви и по-склонни да изпитват тревожност при раздяла. Пъстрите котки или тези с бели петна имат намалени резултати за вокализация. А котките с шарка на костенурка са по-малко агресивни към кучета.

Но оранжевите котки?

„Интересно е, че споменавате, че оранжевите котки са по-общителни, по-дружелюбни, защото всъщност ние открихме обратното“, казва Сиракуза. „Те са по-склонни да проявяват агресия, свързана със страх, към непознати хора.“ Оранжевите котки също са свързани с повишен интерес към плячката.

Въпреки че изследванията на Сиракуза може да са едни от най-добрите, с които разполагаме, когато става въпрос за приписване на поведение на цветовете на котките, той бързо квалифицира констатациите.

„Нашата оценка беше направена чрез въпроси, изпратени до собствениците. Не беше направена чрез пряко наблюдение“, казва той. „Всеки път, когато използвате въпросник, вие поемате риска от пристрастност, защото питате хората какво мислят за нещо.“

Следователно може би идеята, че оранжевите котки са изключително дръзки, е толкова изявена, че пристрастията се появяват в проучванията.

Дори с това знание обаче Сиракуза казва, че пристрастията често се основават на опит. И като човек, който редовно работи с котки, той има свои собствени убеждения, основани на опит, като например, че мъжките котки са по-общителни от женските.

„Самото ми възприятие, в този момент, е предубеждение“, смее се той.

Дори без убедително проучване, свързващо оранжевия цвят на котката с нейната личност, има намеци за биологична връзка.

Спомняте ли си гена ARHGAP36, който осигурява оранжево оцветяване? Ами, той е свързан с X-хромозомата. Това обяснява защо оранжевите котки е по-вероятно да са мъжки, съобщават авторите в проучването, публикувано в Current Biology.

Женските котки имат две X хромозоми. А това означава, че те трябва да притежават две копия на гена, за да произведат оранжево оцветяване. Но мъжките, които имат XY хромозоми, се нуждаят само от едно копие на ARHGAP36, за да развият оранжево оцветяване. Може би това е истинският отговор на странностите на оранжевите котки: Сиракуза е склонен да мисли, че като цяло мъжките котки са по-общителни.

Но ето къде нещата стават интересни.

С научаването на повече за гените и как те влияят върху развитието, учените са разбрали, че всеки даден ген често е свързан с различни черти надолу по веригата. Например, хората с рижата коса имат вариант на гена за меланокортин-1 рецептор (MC1R), който може да е свързан и с по-висока толерантност към болка и намалена ефективност на анестезията.

Сега, в проучвания върху хора и мишки, генът ARHGAP36 се експресира в мозъка и хормоналните жлези. Още по-интересно е, че клетките, които придават цвета на козината или кожата, известни като пигментни клетки, всъщност започват развитието си в клетките на невралния гребен на ембриона.

Тези клетки могат също така „да се диференцират в неврони и ендокринни клетки, които произвеждат катехоламини, за които е известно, че контролират активността и възбудимостта“, казва в имейл Хироюки Сасаки, почетен професор и генетик в Университета в Кюшу, Япония.

„По този начин изглежда възможно ДНК мутацията в гена да причини промени в темперамента и поведението“, казва Сасаки, който е старши автор на изследването. „Бих искал да подчертая обаче, че това е само спекулация.“

Дори да имаше някаква научна основа за поведението на рижите котки, подчертават учените, винаги вероятно ще има изключения от правилата.

„Това е, което виждаме в клиниките всеки ден“, казва Сиракуза, който казва, че клиентите често му казват, че са избрали определена порода или цвят домашен любимец заради поведението, което им се приписва. „И след това имат животно, което се държи по напълно противоположен начин, и са шокирани“, казва той.

С близо 74 милиона домашни котки само в САЩ, може би се чудите как е възможно нещо да остава загадка за домашните любимци.

Но въпросите, които не са свързани с неотложни проблеми, свързани със здравето на хората или животните, често се пренебрегват и не се финансират достатъчно, казва Сасаки.

„Нашият свят все още е пълен с мистерии и има толкова много въпроси без отговор около нас, включително такива, които може да изглеждат много прости“, казва Сасаки.