Наистина ли има таен град под египетските пирамиди?

От известно време интернет е препълнен с истории за таен град, за който се твърди, че се намира под пирамидите в Гиза. Изследователски екип, ръководен от пенсионирания органичен химик д-р Корадо Маланга и бившия академик и експерт по дистанционно наблюдение д-р Филипо Бионди, твърди, че е открил и реконструирал огромни 38 000-годишни структури, заровени дълбоко под пирамидата на Хефрен в Гиза.

На пресконференция, проведена в Италия, Маланга и Бионди обявиха, че чрез разработването на нов патентован метод за интерпретиране на сигнали от синтетични апертурни радари (SAR), са успели да открият структури на 2 км под пирамидата на Хефрен. Според Маланга и Бионди те са открили осем шахти, заобиколени от спираловидни пътеки, които се свързват с две 90-метрови кубообразни структури. Те твърдят, че над шахтите са открили пет структури, свързани помежду си чрез проходи. Използвайки реконструкции, генерирани от изкуствен интелект, те предполагат, че тези структури са част от легендарен древен град или дори от праисторическа структура за генериране на енергия (т.е. електроцентрала).

Слуховете за скрити структури под платото Гиза не са нещо ново. Идеята датира от времето на древногръцкия историк Херодот и периодично се възражда през Средновековието и Ренесанса. Тя става особено популярна сред френските учени през XIX век и отново през XX век, когато американският паралечител Едгар Кейси популяризира идеята, че под пирамидалния комплекс е заровена тайна зала със записи. Концепцията за електроцентрала, за която се твърди, че е построена от извънземни, от известно време също се разпространява в псевдонаучните кръгове. Тя е част от по-широка конспиративна теория, която приписва впечатляващи древни архитектурни проекти на извънземни.

Тази най-нова версия на конспиративната теория за пирамидите привлече общественото внимание заради научните достойнства на нейните автори. В миналото Маланга и Бионди публикуват рецензирана статия за вътрешната структура на пирамидата на Хефрен. Въпреки че тези по-нови сензационни твърдения не са рецензирани и един от авторите е добре познат с публикуването на книги за извънземни, комбинацията от докторски титли и предполагаема нова технология привлече общественото внимание. Историята стана вирусна и беше подхваната от InfoWars, Джо Роугън, Пиърс Морган и други критици на „традиционната археология“.

„Тези твърдения бяха поднесени на публика, подготвена за подобни новини, заради дългогодишните твърдения за мистериозни, скрити камери под пирамидата“, казва д-р Флинт Дибъл, уважаван археолог и научен комуникатор, ръководил проекти за 3D цифрово картографиране за големи разкопки в Абидос в Египет, и преподавател в Университета в Кардиф. „И те изглеждаха легитимни заради комбинацията от рецензирани изследвания и научните степени, които авторите притежават.“

Но както посочват други експерти, проблемът с хипотезата за изгубения град е, че тя използва недоказана технология, прави изобретателни скокове в своите реконструкции и не отчита това, което знаем за археологията на региона.

Най-напред да вземем методите, използвани за сканиране на земята под платото Гиза.. Както обясняват Дибъл и археологът преподавател Мило Роси, тези методи никога не са били потвърдени или доказани, нито са били независимо проверени. Радарът със синтетична апертура открива само до 2 м под земята при подобни условия. Трудно е да си представим, че SAR предоставя достоверна информация за структури на 2000 метра под повърхността.

За да бъде ясно, Маланга и Бионди не са открили нов начин за откриване на структури на 2 км под земята; вместо това те твърдят, че имат нов метод за интерпретиране на тези радарни сигнали със синтетична апертура. Ако се сравнят изображенията на радарните сигнали, публикувани в доклада, с реконструкциите, които са генерирали, става ясно колко артистична свобода има при интерпретацията на изображенията. Технологията не позволява на учените да създадат цял 3D модел или да произведат видовете напречни сечения, предвидени в реконструкциите. Както Дибъл се пошегува с Роси в един подкаст, реконструкцията изглежда е базирана на реакторната зала от “Зов за завръщане” (научнофантастичен филм от 1990 г.).

Наред с преподаватели като Дибъл и Роси, други утвърдени академици критикуваха откритието. Професор Лорънс Б. Кониърс, георадарен експерт в Университета в Денвър, каза за Daily Mail, че твърденията за огромен град са „огромно преувеличение“. Египетският археолог д-р Захи Хавас, бивш ръководител на Министерство на туризма и антиките на Египет, нарече твърденията „неоснователни“ и отбеляза, че Египетският съвет по антиките не е издал разрешения за провеждане на този вид проучване в пирамидата на Хефрен.

Обобщавайки интерпретативните и практическите въпроси, д-р Сара Паркак, награждаван учен от Университета на Алабама, която използва авангардни сателитни изображения, за да подобри по-добре разбирането ни за египетската археология, каза: „Мога да накарам всяко сателитно изображение да изглежда почти както си поискам с достатъчно манипулация... Мисля, че точно това са направили тези хора. Те са интерпретирали погрешно данните. А сателитните изображения... данните от SAR не могат да виждат през скала, точка.“

По-големият проблем, обяснява Дибъл, е любопитното избягване на всички археологически данни за платото Гиза, които са били старателно събирани през последните два века. Всички тези изследвания, които са използвали геохимичен анализ, сателитно дистанционно наблюдение, сеизмична рефракция, мюонни сканирания, електрическа резистивна томография, ултразвукови тестове, георадар и магнитометрия, са били внимателно проверени едно спрямо друго и в някои случаи потвърдени чрез разкопки и пробиване в скалната основа. Кумулативната тежест на тези доказателства е довела до солидно разбиране за това какво се крие под пирамидите, как са построени пирамидите и кога са били построени.

Най-подходящата информация тук е нивото на подземните води в Гиза. Интензивно проучване, проведено от Шарафелдин и др. през 2019 г., разкри, че нивото на подземните води в Гиза е само на няколко десетки метра под повърхността на платото. Близостта на подпочвените води, каза Дибъл, означава, че дори днес Сфинксът и други паметници бавно ерозират от вода, която понякога „извира“ изпод земята. По отношение на новото проучване това означава, че ако наистина е имало мегаструктури на около 2000 метра под пирамидите, те винаги биха били част от подводен град. Представете си Атлантида на Аквамен, а не Амстердам, Венеция или дори митичната Атлантида, която е потънала в морето.

Като цяло водата е критична част от разбирането на жизнения цикъл на пирамидите. Пирамидите са построени скоро след края на африканския влажен период, когато по-големите валежи са означавали, че Сахара е била по-скоро като зелена савана. Неотдавнашно проучване на Шейша и колег и през 2022 г. показа, че по време на периода на строителство ръкавът наХуфу на Нил се е простирал чак до платото Гиза, улеснявайки транспортирането на камъните, необходими за изграждането на пирамидите. Нямаме нужда от извънземни, когато имаме вода.