Най-старият записан кошмар в света идва от Египет. Какви послания крие?

Около 2100 г. пр.н.е. египтянин на име Хени написва писмо до мъртвия си баща, молейки го да му помогне с кошмарите, които сънува. Хени описва как в повтарящ се сън Сени, слугата на починалия му баща, се взира в него. Може би в опит да облекчи гузната си съвест, Хени намеква, че се е отнасял зле със Сени, но твърди, че не е първият, който го е малтретирал. Хени умолява баща си: „Не му позволявай да ми причини зло“.

Писмото на Хени е едно от най-ранните споменавания на сънища в Древен Египет, открити в 20-те Писма до мъртвите. Написани върху папирус или керамика, повечето от които оставени в гробниците на мъртви роднини, тези писма често включват молби за услуги, като разрешаване на спор за собственост или осигуряване на раждане на здраво дете. Писането на писма до починали роднини се превръща в обичайна практика в историята на Древен Египет. Понякога тези молби били изписвани върху съдове с вкусни храни, за да убедят починалия да удовлетвори молба.

Египтяните отдават голямо значение на сънуването като начин за достъп до свят, който обикновено е скрит от погледа. Те създават първия в историята наръчник за тълкуване на сънища и първи записват сънищата и кошмарите на човечеството. Най-разпространената дума за „сън“ в Древен Египет е съществителното resut, което означава „събуждане“. Няма глагол за сънуване, защото той не е активно, а пасивно действие, нещо, което трябва да се наблюдава.

Пътувайки през портала на съня, египтяните се „събуждат“ в друг свят, който съществува между задгробния живот и ежедневието. В това пространство те могат да получават послания от боговете и мъртвите. „За разлика от съвременните разбирания за същността на съня, египтяните не са имали вътрешно психологическо обяснение за него“, казва Каша Шпаковска, автор на Behind Closed Eyes: Dreams and Nightmares in Ancient Egypt. Сънищата не са давали представа за психиката на сънуващия, както биха могли да се тълкуват днес. Вместо това египтяните ги виждали като поличби за тяхното настояще и бъдеще.

Фараоните често използвали египетското благоговение към мечтаната държава, за да популяризират управлението си. Един от най-известните текстове за сънища е „Поучение на Аменемхет“, написан през XX век пр.н.е. Тази поема описва сън на фараон Сенусрет I, който вижда призрака на своя убит баща. Мъртвият цар разкрива мръсните подробности около смъртта си и дава съвети на сина си как да управлява добре. Независимо дали поемата излага достоверни факти или не, Сенусрет мъдро избира този сън, като средство да предаде съобщение, което едновременно възхвалява баща му и узаконява претенциите му за трона.

В Новото царство (1550-1069 г. пр. н. е.), епоха на несравнимо богатство и власт в Египет, фараоните сънували боговете, които им пращали важни послания за тяхното царуване. Разглеждани отстрани, тези сънища изглежда са служили на пропагандни цели, като са затвърждавали техния личен статут. Аменхотеп II и Мернептах били посетени от богове, които им дали сила на духа в битка.

Най-известният фараонски сън вероятно става такъв, защото включва Великия сфинкс. В края на XV век пр.н.е. младият принц Тутмос ловува в сянката на Големия сфинкс, построен около хиляда години преди неговото време и заровен в пустинните пясъци. Той седнал да си почине и неосетно заспа. Тогава му се присънило, че богът Ре-Хорахти (Ра – богън на Слънцето, върховното египетско божество) му се явил и му казал да изчисти пясъците от Сфинкса. Ако го направи, ще стане фараон. След като молбата на бога е изпълнена, пророчеството същи било изпълнено.

Тутмос IV отпразнувал своята власт, като гравирал съня си върху стела - Стелата на съня - и я поставил между лапите на Сфинкса. Историците не са сигурни как Тутмос е дошъл на власт, така че сънят, в който му се явил и говорел богът, може да е помогнал за узаконяването на правото му на трона.

Фараоните използвали силата на сънищата, за да защитят правото си да управляват, но обикновените египтяни са търсели водачи да разтълкуват своите сънища. Книгата на сънищата, написана около 1220 г. пр.н.е., намерена в така наречения Папирус на Честър Бийти, е един пример за такова ръководство. Части от произведението липсват, но това, което оцелява, са списъци със сънища и техните тълкувания - 139 сънища, които се тълкуват като добри поличби, са изброени първи, последвани от 83 лоши предвестници.

Надпис на 3000 години върху гробницата на египетски жрец показва арфист, който изпълнява песен, в която се казва, че докато човек може да живее вечно в задгробния живот, на Земята „животът е само сън“. Известен като „Песента на Харпър“, този химн съдържа първото известно използване на тази популярна фраза.

Всеки сън се състои от основната предпоставка, последвана от списъци с образи на сънища с оценка на съня като „добър“ или „лош“ и тълкуване. Например, наръчникът провъзгласява: „Ако човек види себе си мъртъв, това е на хубаво, очаква го дълъг живот."

Въпреки че Книга на сънищата е по-скоро каталог на потенциални образи от сънища, отколкото запис на действителни сънища, тя разкрива какви проблеми вълнували обикновените египтяни. Не е изненадващо, че много от тях - финансови въпроси, брачни проблеми или лично щастие, социален статус, здраве и божествена благосклонност или неблагоприятност – са близки до тревогите на съвременните хора. „Те ни разясняват за притесненията на „средните“ египтяни, тъй като е ясно, че книгите за сънища не са предназначени да обслужват само елита“, казва Шпаковска.

В ранните години на Третия преходен период (1069-664 г. пр. н. е.) поредица от текстове, включващи защитни заклинания (известни днес като “Oracular Amuletic Decrees”), стават популярни като средства за предпазване от кошмари. През този бурен период Египет се бори (и не успява да запази независимостта си) срещу могъщата Асирийска империя. Египтяните използват тези защитни заклинания, за да предотвратяват лошите сънища.

За да се предпазят от лоши сънища, египтяните украсявали краката на леглото, таблата и подглавниците със свирепите изображения на закрилници, като Таурет, богиня на плодородието и покровителка на бременните жени и децата.

Амулетите на Таурет често я изобразяват като бременен хипопотам и са обичайни нощни пазители, използвани от египетските майки. Статуетките на кобра също били популярни, поставяни в ъглите на стаите, за да образуват защитен периметър около спящите. Бог Бес, разпознаваем по грозната си клекнала поза, извити крака и лъвска коса, също предпазвал от кошмари. Облегалките на леглата пък често били изписани със защитни молитви, като „добър сън под закрилата на Амон“.