Шигирският идол е най-старият известен дървен артефакт в света. Намерен е през 1890 г., но окончателното му датиране се прави през 2021 г.
Създаден през мезолита, малко след края на последната ледникова епоха, това е най-старата известна дървена скулптура в света. Любопитната резба, наподобяваща тотемен стълб, успява да се запази през хилядолетията в киселинната, антимикробна среда на торфеното блато Шигир в Уралските планини в Русия. Днес артефактът е изложен в Свердловския регионален краеведски музей в Екатеринбург, Русия.
Дървеният идол, извлечен със десет части, е открит през 1890 г. на дълбочина от 4 м в торфа. Професор Д. И. Лобанов съединява основните фрагменти от намерените части, за да възстанови скулптура с височина 2,8 м.
През 1914 г. археологът В. Толмачев предлага друг вариант на реконструкция чрез добавяне на неизползваните фрагменти. Неговата реконструкция предполага, че първоначалната височина на статуята е 5,3 м. По-късно част от тези фрагменти са загубени, като остават само рисунките на Толмачев.
Първото радиовъглеродното датиране на дървения артефакт е направено през 90-те години на миналия век. То датира идола на около 9750 години. Учените са зашеметени, не само поради факта, че оцелява толкова много хилядолетия, но и защото изкусната резба е твърде изтънчена за хората от тази епоха.
През 2018 г. обаче, учените правят още по-зашеметяващо откритие. При първото радиовъглеродно датиране е взета проба от външната страна на фигурата, която вече е била изложена на условията на околната среда. Затова при втория анализ те взимат проба от сърцевината на артефакта и той установява, че материалът е на възраст по-близка до 11 600 години.
През 2021 г. тримата членове на същия екип - археолозите Томас Тербергер от университета в Гьотинген в Германия, Михаил Жилин от Института по археология РАН в Русия и Светлана Савченко от Свердловския регионален музей в Русия, анализират още веднъж всички резултати от радиовъглеродни изследания и констатират, че статуята е още по-стара.
Те датират идола близо до началото на холоцена или на около 12 100 години. Именно тази датировка прави Шигирският идол най-ранната монументална дървена скулптура в света.
Какво е предназначението на Шигирския идол
„Идолът е изсечен по време на епоха на голямо изменение на климата, когато ранните гори се разпространяват в по-топла късноледникова до следледникова Евразия“, казва Тербергер.
"Пейзажът се променя и изкуството се променя - фигуративни дизайни и натуралистични животни, рисувани в пещери и издълбавани в скалите, може би се появяват като начин да помогнат на хората да се справят с предизвикателните среди, които срещат."
Въпреки че не можем да знаем точното предназначение на Шигирския идол, самото му съществуване подсказва преклонение пред изкуството и занаятите. Хората, които го създават, изглежда имат влечение към символизма, който според експертите се е появява много по-късно. Очевидно те имат умения за оформяне и резба на дърво, и е малко вероятно този артефакт да е единственият подобен обект.
Всъщност, геометричните резби на статуята съвпадат с подобни скулптури, откривани из цяла Европа. Така че не самата фигура, а това, че се е съхранила толкова дълго време я прави изключителна.
Според изследователите статуята предполага, че ловците събирачи, населяващи Урал през мезолита (следкаменната епоха) водят сложен духовен живот, макар че съвсем малко от техните предмети на изкуството оцеляват във времето.
„Трябва да приемем, че ловците събирачи са имали сложни ритуали и са били способни да изразяват много сложни идеи чрез изкуство“, каза Тербергер пред 2018 г. „Тези неща не започват с усядането на хората и земеделието, те започват много по-рано - с ловците събирачи."
В Урал са разпръснати много торфени блата, и в някои от тях също са откривани дървени артефакти на хиляди години.
Но повечето остават неизследвани, тъй като археологическите експедиции са скъпи и отнемат време. Така че всички тайни, скрити в техните тъмни дълбини, вероятно ще останат такива още известно време, пише ScienceAlert.