Най-голямата в света колекция от древни скални рисунки, е застрашена

Цивилизация • •

Учените се опасяват, че Муруджуга (Murujuga) – един от кандидатите за обект на ЮНЕСКО в Австралия, може да изчезне в рамките на век.

Разположен на полуостров Бурруп (Burrup) в Западна Австралия, Муруджуга (Murujuga) съдържа една най-големите и значими колекции от скални рисунки в св...

Разположен на полуостров Бурруп (Burrup) в Западна Австралия, Муруджуга (Murujuga) съдържа една най-големите и значими колекции от скални рисунки в света, с около един милион петроглифи, създадени преди повече от 40 000 години.

© Снимка: Виктор Поснов / ALAMY STOCK PHOTO

На отдалечен полуостров в щата Западна Австралия (ЗА), на 16 часа път с кола от най-близкия град, лица на десетки хиляди години се взират в рядко идващия посетител на това диво място. Тези човешки изображения са част от Муруджуга - една от най-големите колекции от древно скално изкуство в света. Тези артефакти са 10 пъти по-стари от египетските пирамиди.

Датираща отпреди 47 000 години, тази група от един милион изображения на полуостров Бурруп (Burrup) е като художествена енциклопедия, изобразяваща еволюцията на човека и околната среда. Издълбани в скалите, това са изображения на променящи се пейзажи, племенни обичаи и вече изчезнали животински видове, като тасманийския тигър и дебелоопашатото кенгуру. Петроглифите разкриват и сцени от митологията на една от най-старите цивилизации в света – тази на аборигенските австралийци.

Въпреки че това необикновено място е малко познато, дори на повечето съвременни австралийци, сега то придобива признание по две противоположни причини. От едната страна е вълнението около предварителния списък на ЮНЕСКО, който обявява Муруджуга за обект на световното наследство (което може да предизвика туристически бум), а от другата са сериозните предупреждения на специалистите по скално изкуство, че обектът може да бъде унищожен в рамките на един век поради замърсяването, причинявано от разрастващия се индустриален район, който го заобикаля.

Подобна катастрофа не е безпрецедентна в ЗА, чиято икономика разчита на добива на природни ресурси. Преди две години втората по големина минна компания в света, Rio Tinto, взриви Juukan Gorge - свещеното 46 000-годишно убежище за скално изкуство на аборигените, докато разширява проект за извличане на желязна руда. Това конщунствено зверство се случва на около 225 км южно от Муруджуга.

Скално изкуство за вечността

И двата обекта със скални рисунки се намират в Пилбара. Този сух, суров район в северната част на щата Западна Австралия включва дълбоки клисури, назъбени планини, обширни равнини от червена почва и многобройни мини на стойност милиарди долари. Щатът е сред най-слабо населените територии на планетата. Площта му е почти четири пъти по-голяма от Тексас, но тук живеят едва 2,6 милиона души, около 80 % от които се намират в Пърт - столицата на ЗА (от тях по-малко от 4 % са аборигени).

Скалните резби в Муруджуга включват изображения на човешки фигури, човешки лица и животни, обитавали района преди хиляди години.

Скалните резби в Муруджуга включват изображения на човешки фигури, човешки лица и животни, обитавали района преди хиляди години.

© Снимка: Сюзан Лонг / ALAMY STOCK PHOTO

По-ценно от ресурсите на желязна руда и течен природен газ в щата ЗА, е неговото аборигенско наследство. От над 50 000 години, още преди британците брутално да колонизират Австралия, районът е обитаван от народа нгарда-нгарли (Ngarda Ngarli). Това е общ термин за традиционните общности на аборигените от Муруджуга: нгарлума, ябурара, мардудхунера, инджибарнди и уонг-гу-тт-оо.

Именно тези хора оформят Муруджуга, който покрива архипелага Дампир (Dampier) и прилежащия полуостров Бурруп (Burrup), където една от най-важните колекции от петроглифи в света е създавана в продължение на хиляди години, казва Бенджамин Смит, професор в Университета на Западна Австралия, който изучава световното скално изкуство.

От другите значими места за скално изкуство в света – от 7000-годишни резби в Норвегия до 25 000-годишни пещерни рисунки в Бразилия и 13 000-годишни рисунки в Зимбабве – нито едно не съперничи на Муруджуга по обем или приемственост, казва Смит. „Това, което прави Муруджуга специален, е плътността и абсолютното количество скално изкуство“, допълва той. Това изкуство има по-дълга история от което и да било от другите места, простирайки се назад във времето до 40 000 - 50 000 години.

До момента изследователите на скалното изкуство са каталогизирали само 3 % от общата площ на Муруджуга, обхващащи 50 000 изображения. Но в Муруджуга може да има до 2 милиона петроглифа.

Освен че са величествени произведения на изкуството, тези резби предоставят забележителни научни прозрения. „Муруджуга има някои от най-старите известни изображения на човешкото лице и поредица от изчезнали животни“, казва Смит. „Променящата се фауна в изкуството показва огромни климатични и екологични промени, настъпили в течение на времето. Някога обектът се е простирал на около 100 км навътре в сушата. Днес това е полуостров, заобиколен от море.”

Според митологията на народа нгарда-нгарли, скалното изкуство на Муруджуга е оформено от създателите на предците марга. Тези духове участват в оформянето на естествения свят и продължават да живеят в легендите и вярванията, които стоят в основата на културата на аборигените – те обясняват произхода на живота и предоставят наръчник за човешкото битие.

За външни посетители скалите на Муруджуга може да изглеждат като неодушевени предмети. Но за техния народ те „имат ДНК - жива, дишаща, духовна енергия“.

„Скалното изкуство разказва историите на еволюцията и е библейски архив на нашата свещена древна история“, казва Рейлин Купър, защитник на правата на местните общности. "Те носят и поддържат дълбока връзка с Майката Земя." Това скално изкуство остава актуално за съвременните аборигени.

Муруджуга обяснява миналото, настоящето и бъдещето на новите поколения, казва Белинда Чърнсайд, представител на народа нгарлума (Ngarluma) в борда на Murujuga Aboriginal Corporation (MAC) - организация, която има за цел да представлява интересите на традиционните местни общности. „Това скално изкуство представя съществуването от началото на времето до края на времето“, казва Чърнсайд.

Борбата за опазване на Муруджуга

И все пак, във физически смисъл бъдещето на Муруджуга е мрачно, казва Смит. Замърсяването, генерирано от огромни и разширяващи се промишлени комплекси на полуостров Бурруп, заплашва древната местност. „Ако замърсяването остане на същите нива, ще бъдат нанесени сериозни щети на скалните повърхности на Муруджуга и то бързо“, казва той.

Според експертите полуостров Бурруп и като цяло районът на архипелага Дампир (Dampier) имат най-високата концентрация на скално изкуство в света.

Според експертите полуостров Бурруп и като цяло районът на архипелага Дампир (Dampier) имат най-високата концентрация на скално изкуство в света.

© Снимка: Сюзан Лонг / ALAMY STOCK PHOTO

Някои групи от аборигени се противопоставят на планираното от компанията Woodside разработване на газово находище Scarborough на стойност 12 милиарда долара. Купър твърди, че токсичните емисии от този проект биха навредили на Муруджуга. „Физически можем да видим разрушителните последици от химическото замърсяване и парниковите емисии [от съществуващи проекти]“, казва тя. Говорител на Woodside казва, че компанията подкрепя програмата за наблюдение на скалното изкуство Murujuga, управлявана от MAC и правителството на ЗА.

И все пак, на фона на този спор, местните общности се ентусиазират относно предстоящата номинация на Муруджуга в ЮНЕСКО и потенциала му като туристическа атракция. Купър и Чърнсайд казват, че хората нгарда-нгарли ще бъдат почетени, ако земята им стане обект на ЮНЕСКО. „Да получим световна платформа за споделяне на нашата древна свещена история на света е забележително и въздига борбите и травмите от миналото“, казва Купър.

С плановете си да подадат окончателното заявление към ЮНЕСКО до началото на следващата година, местните власти се подготвят за очакван приток на посетители в Муруджуга. За настаняването им се създава туристическа зона в залива Концинк (Conzinc Bay). Нов път ще стига до крайбрежието в северозападната част на Муруджуга, което в момента е достъпно само с превозни средства 4x4. Планирано е и изграждането на Център за живо знание “Муруджуга”. Главният изпълнителен директор на MAC Питър Джефрис казва, че това съоръжение ще „разказва истории от камъните и ще води посетителите през древната земя Муруджуга“.

Някои от подобрения на инфраструктурата, предназначени за посетители, вече са завършени, включително създаването на пътеката за разглеждане на изкуството нгаджарли (Ngajarli). Тази крайбрежна алея с дължина 700 м разполага с платформи за наблюдение и информационни табели, обясняващи скалното изкуство в дефилето Нгаджарли. Тук, скалите с цвят на охра са украсени от петроглифи на възраст до 47 000 години, които изобразяват народа гоани, костенурки, кенгурута и др. „Тази [крайна алея] позволява на посетителите да разглеждат петроглифите отблизо, като същевременно ги предпазва от разрушаване“, казва Наташа Махар, главен изпълнителен директор на Northwest Tourism в Австралия.

Ако кандидатурата на Муруджуга в ЮНЕСКО успее, много повече международни туристи вероятно ще се срещнат очи в очи с човешки лица на 30 000 години, разказващи древната история на цял един народ и тяхната безценна земя – чудеса, гравирани на ръка, пропити с мъдрост и създадени, за да впечатляват наблюдаващите ги през вечността.