Добри новини: Най-големият морски резерват в света изглежда процъфтява

Броят на рибите, уловени точно до границата на наскоро разширената защитена морска зона в Хавай, се е увеличил - знак, че учетворяването на размера на резервата през 2016 г. може да е помогнало на местните рибни популации.

Когато президентът Барак Обама увеличи площта на Papahānaumokuākea до 1 510 000 квадратни километра, природозащитниците по целия свят се зарадваха.

Рибарите обаче може да са се почувствали по различен начин, тъй като риболовът в района не е разрешен. И все пак, чрез създаване на пространство за възстановяване на намаляващите популации на вида резерватът ще бъде от полза и за риболова, твърдят поддръжниците.

Те прогнозирали, че тъй като популациите в границите на резервата непрекъснато се увеличават, рибата ще се разпростре и в околните райони, увеличавайки количеството, достъпно за улов.

Но доказването на това е трудно, тъй като рибите тон не може да бъдат преброени директно, а броят им може да нараства или намалява поради различни причини, тоест не непременно заради разширяването на резервата. Но според ново проучване, публикувано в Science, броят на рибите, уловени точно извън резервата, в момента е по-висок, отколкото между началото на 2010 г. и края на 2019 г.

Алън Фридлендър, главен учен за проекта Pristine Seas на Националното географско дружество, нарича изследването „много строг тест за разпространение от защитени морски зони“.

„Това е едно от малкото проучвания, които показват реални допълнителни ползи, които често са трудни за доказване. Това е страхотна новина, тъй като предлага стабилен подход, който можем да използваме, за да оценим и подобрим защитените зони и на други места по света.

„Има около 150 риболовни кораба, базирани извън Хаваите, които поставят 40 до 50 милиона куки във водата всяка година. За да поддържат високи нивата на улов, рибарите продължават да добавят още”, казва Джон Линъм, екологичен икономист в Хавайския университет и един от авторите на изследването."

Лодките в Хавай дават около две трети от регионалния риболов. Има обаче и кораби, идващи от Япония, Китай и Тайван, “но ние нямаме достъп до подробни данни за това какво улавят те”, казва Линъм.

Все пак, въз основа на улова, докладван от риболовни кораби, както и от морски биолози от Националната администрация за океаните и атмосферата, Линъм и неговите колеги откриват, че уловът на кука се е увеличил през десетте години на изследването.

Някои експерти са скептични. Според морския биолог Рей Хилборн от Вашингтонския университет риболовът в района е бил ограничен преди разширяването, като само няколко лодки са ловили риба там.

Следователно, разширяването е имало ограничено въздействие, а възстановяването би отнело повече време, смята той. Освен това, популациите на риба тон в Западния Пасифик са се увеличили около времето на разширяването на резервата, добавя Хилборн.

Линъм, от друга страна, казва, че регистрираният брой лодки, които ловят риба в района преди разширяването на резервата, едва ли е бил незначителен. „Имаше 95 лодки през 2013 г., 89 през 2014 г. и 94 през 2015 г.“

Той посочва също, че проучването отчита възможния ефект от увеличаването на популациите на риба тон в целия океан, но че уловът по-близо до резервата обикновено е по-висок.

Междувременно, казва Линъм, “има ограничения на улова, но никой не ги спазва. САЩ надхвърлят лимита си за улов всяка година, докато другите страни - Япония, Китай, Тайван - изглежда никога не достигат лимита си - и никога не спират да ловят риба.

„Има нужда от по-голям контрол върху броя на улова, който всяка страна реализира, преди да можем да кажем, че наистина сме на път към постигане на устойчивост“, казва той. Това би помогнало също и за научния мониторинг.

Подобни усилия може да са още по-важни около много други морски резервати, където често липсват данни за рибата тон, използвана от екипа за изследването. „Трябва да знаем откъде идва уловът.“