Най-доброто доказателство, че гладиаторите се биели с лъвове: следа от ухапване

Гладиатори, борещи се с лъвове, са сред по-трайните изображения на арените на Древен Рим. Но освен изображения в мозайки и дърворезби, заедно с няколко споменавания в древни текстове, на практика нямаше физически доказателства, че това действително се е случвало. Досега.

За първи път са идентифицирани следи от ухапвания, направени от голяма котка, вероятно африкански лъв, върху костите на мъж, смятан за гладиатор, починал преди близо 1800 години. Останките, открити преди 20 години в гробище от римската епоха в Йорк, Англия, наскоро бяха преразгледани от британски изследователи, за да се определи причината за прободните рани.

Индивидът е „единственият човек от римския свят“, който е открит със следи от ухапвания, направени от върховен хищник като лъв, казва археологът Джон Пиърс от Кингс Колидж Лондон, член на екипа, стоящ зад изследването, публикувано в списание PLOS One. Това е и първото физическо доказателство, че големи котки са били водени до арените в този отдалечен край на Римската империя.

Изследователите сравнили 3D сканирания с висока резолюция на следите от ухапвания с тези, направени от съвременни големи котки, след като са били хранени с месо с кост. „Чрез процес на елиминиране, [ухапванията] са или от лъв, или от леопард“, казва Пиърс.

Тим Томпсън, съдебен антрополог от Университета “Мейнуот” в Ирландия, който ръководи изследователския екип, смята, че следите от ухапвания са причинени около времето на смъртта – което означава, че това не е случай на лъв, който глозга костите на някой, който е бил мъртъв отдавна.

По-малко ясно е дали починалият всъщност е бил гладиатор или някой друг, който е умрял в битка с лъв на римска арена. Но експертите казват, че това разкрива по-богата картина за това как са се развивали тези жестоки зрелища.

Скелетът е открит преди 20 години в Еборакум (днешен Йорк). Еборакум е бил важна римска крепост и град в римската провинция Британия от 71 до 400 г. сл. Хр. Този индивид вероятно е починал и е погребан в средата до края на III век сл. Хр., според учените, които са изследвали почвените слоеве.

Въпреки че на гробището не са открити надгробни плочи или други обозначения, изследователският екип смята, че това е било мястото на погребението на гладиатори. Повечето от близо 70-те открити там останки показват признаци на „насилствени срещи“, типични за гладиаторите. Много от тях са били обезглавени – често срещан ритуал за тежко ранените по време на гладиаторски битки в Англия.

„Открихме обезглавяване и при толкова много други скелети в гробището, че изглежда е било акт на милост за губещия“, казва Пиърс.

Някои експерти обаче поставят под въпрос твърдението.

„Технически, гладиаторите са се биели срещу гладиатори“, казва Майкъл Картър, професор по гръцка и римска история, както и латински в Университета “Брок” в Онтарио. „Може да е бил venatore, ловец на зверове или някой, специализиран в битки срещу големи котки и мечки. По-вероятно е, според мен, да е бил престъпник, осъден на смърт на арената.“

В Древен Рим damnatio ad bestias – от латински „предаване на зверовете“ – е била често срещана форма на наказание за престъпници, християни и други на арени преди гладиаторски игри. Възможно е също така да е била използвана като форма на религиозно жертвоприношение, както пише историкът от Университета на Аризона Алисън Фютрел в книгата си The Roman Games.

Останките най-вероятно са на venatore, съгласен е авторът и историк Бари Щраус, професор по хуманитарни науки в Университета “Корнел”, озаглавен „Брайс и Едит М. Боумар“. Както обаче отбелязва в имейл, Еборакум би трябвало да е бил в покрайнините на Римската империя.

„Правилата, които са следвали в Рим, не са били непременно прилагани в забравения от Бога Еборакум. Така че, въпреки че е възможно мъжът да не е бил гладиатор, все пак е възможно и да е бил такъв. Погребението в гладиаторското гробище със сигурност е аргумент в полза на тази теория.“

„Какъвто и да е случаят, можем уверено да кажем, че насилствена среща между човек и голяма котка в Йорк би се случила само на арена“, казва Пиърс.

И така, как африкански лъв - или която и да е друга голяма котка - се е озовал в Англия? Не е толкова невероятно, колкото може да изглежда.

Еборакум е бил дом на VI легион на Римската империя, който е включвал войници от Северна Африка. Всъщност Пиърс отбелязва, че керамиката от римската епоха, открита в Йорк, се отличава с дизайнерски елементи, свързани с този регион, което предполага, че африкански занаятчии са придружавали легиона, когато е окупирал Британия.

„Понякога императорът се появява“, казва той. „Знаем, че Септимий Север е посетил това място по това време. Възможно е лъв да е бил изпратен в Йорк за голям спектакъл или дори просто за забавление на войските.“

Лъвовете обаче не са били евтини. Указ на император Диоклециан от 301 г. сл. Хр. ограничава цената на лъв от Северна Африка до 150 000 денарии, често срещана римска сребърна монета. Доминик Ратбоун, професор по древна история в Кингс Колидж Лондон, пише в имейл, че тази сума е „някъде в диапазона от 250 до 500 000 паунда (от 330 000 до 600 000 долара) като съвременен еквивалент на цената за лъв“.

Висока цена, която е трябвало да се плати, но си е заслужавала в свят, който високо е ценял подобни зрелища като форма на забавление.

В крайна сметка новите открития са от огромна стойност за археолозите и историците, изучаващи легендите около гладиаторските игри и лова на животни за амфитеатрите в Римската империя. Изследователите се надяват, че това откритие ще даде тласък за локализирането на амфитеатъра Еборакум, който все още е заровен някъде под Йорк.

„За мен това е напълно очарователно“, казва Картър. „То е донякъде потвърждение на това, което знаехме, но е супер интересно да открием доказателство, за което сега можем да говорим.“