Свободата не идва даром

България • от

Трети март - Ден на Освобождението на България от османско иго – 1878 г.

Свободна България, 1879 г., литография на Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина (български възрожденски художник и революционер, близък съратник на Ва...

Свободна България, 1879 г., литография на Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина (български възрожденски художник и революционер, близък съратник на Васил Левски и баща на Никола и Иван Данчови - съставители и издатели на „Българска енциклопедия“, 1936 г., както и на множество речници).

Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.

Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“, Мигел де Сервантес, 1605 г.

Дон Кихот казва на Сачо Панса и че свободата се крепи на върха на копието, и че нея сам трябва да си я вземеш, парченце по парченце...

Случайно ли е, че и днес повечето страни по света честват свободата, независимостта и суверенитета си чрез знакови дати в историята си, които определят за свой национален празник. Сред тези страни са Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия, Черна гора, но също Армения, Алжир, Аржентина, Бразилия, страни бивши колонии на Великобритания, страни бивши републики на Съветския съюз, САЩ (списък). Сред тези страни е и България.

1340 - 1878

Началото на османските нашествия на Балканите (първата половина на XIV век) съвпада с период на непрекъснато променящите се военни съюзи и на разпадане на унитарните (единни и суверенни) държави. Но и в цяла Европа, това е време на феодална разпокъсаност и на липса на силна централна власт.

Завоеванията на османските турци над българските земи се осъществяват от четирима последователно управляващи османски владетели в продължение на 55 години. Войните за съхраняване на България се водят от 1340 до 1396 г. Те завършват с пълно превземане и ликвидиране на държавната традиция на една от най-могъщите европейски държави през Средновековието. Последният опит на династията на Шишмановци да я възстановят завършва без успех през 1422 г.

Но съпротивата на българите никога не престава.

От първите въстания срещу чуждото владичество през сформирането на хайдушки чети до връхната точка в борбите за национално освобождение - Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878), когато България отново се появява на картата на света, след като е заличена от нея в продължение на четиристотин осемдесет и две години (482 години).

Свободата на България не идва даром.

Още през 1412 г. в Североизточните български земи избухва въстанието срещу Муса Челеби - най-малкият син на султан Баязид I. Потушаването му завършва с разрушаване на крепостта Овчага в Източна Стара планина и принудително разселване на българско население, взело участие в боевете.

Между 1564 – 1565 г. се състои Бунтът в Прилепско (Мариовска буна) на българското население срещу Османската империя. Той започва в областта Мариово и се разпространява в Прилепско. През 1564 г. българите от с. Меке се надигат срещу кръвния данък и освобождават отнетите от еничарите български деца. Въстанието предотвратява превръщането на селата в областта в османски чифлици, както и ислямизацията в Мариово.

Чипровското въстание от 1688 г. има за цел освобождаване на българските земи. Център на бунта е град Чипровци и съседните села Железна, Копиловци и Клисура, но той обхваща и множество села в Берковско, Кутловишко и Ломско, Видинско, Белоградчишко, Пиротско и др. Организирано от български католици от днешна Северозападна България, в неговите редиците влизат много православни християни. При потушаването на въстанието Чипровци е унищожен, а значителна бежанска вълна от компактни групи българско население се насочва към различни райони, включително извън българските предели. Една от тези групи е на банатските българи, населяващи областта Банат в Среднодунавската равнина.

Негушкият бунт от 1705 г. е въоръжена съпротива на християнското население в град Негуш срещу събирането на кръвния данък. През месец март в Негуш влиза еничарска част, която трябва да отведе 50 християнски момчета. Населението отказва да даде децата, напада и разбива еничарския отряд, убива командира му. Бунтовниците сформират отряд от 100 души за отбрана на града. Бунтът продължава четири месеца преди да бъде потушен. Водачите му Зиси Карадимо и синовете му Васил и Димитър, са публично обесени в Бер. Но след Негушкия бунт, събирането на кръвен данък е преустановено. Проф. Цветана Георгиева казва, че „ бунтът в Негуш може да се приеме като кулминация на борбата срещу кръвния данък.”

Събиране на кръвен данък, османска миниатюра.

Събиране на кръвен данък, османска миниатюра.

© Wikimedia Commons / Süleymannâme, Istanbul, Topkapi Palace Museum

Сред дългия списък на български въстания срещу османския завоевател, са Търновските въстания (1598, 1686, 1856.), Въстанието в Тракия (1829), Нишкото въстание (април – юни 1841 г.), Въстанията в Северозападна България между 1833 – 1841 г. и през 1850, и много други.

Българското възраждане

Борбите на българите за национално освобождение достигат връхната си точка през втората половина на XIX век. Макар и незавършило с военен успех, жестокото потушаване на Априлското въстание намира силен международен отзвук и става един от поводите за започването на десетата по ред руско-турска война (1877-1878).

Българите участват в Руско-турската война (1877-1878) чрез дружините на Българското опълчение, като част от Действащата руска армия на Балканския полуостров. В неговите редици влизат общо 7500 души: български доброволци – войници (на възраст между 14 и 65 години), българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи.

Българско военно съединение е придадено към състава на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

В края на юни отрядът пресича Дунава при Свищов и влиза в Търново, след което преминава Стара планина. Сражава се при село Уфланли и при Казанлък, в боевете при Нова Загора, при Джуранли и в отбраната на Стара Загора. В началото на август 1877 г. Опълчението е придадено към сформирания Шипченския отряд, като изнася основната тежест на августовските боеве при Шипка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк под командването на генерал-майор Николай Столетов. В сраженията на Шипка участват и 1000 цивилни жители на град Габрово.

Българското опълчение се проявява и в битката при Химитлийския проход (Ясенски проход), в Шейновската битка и при разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от остатъци от османски части, черкезка конница и башибозук от състава на Източния отряд.

На 19 / 31 януари Русия и Османската империя сключват Одринското примирие, което слага край на бойните действия. Започва работа по условията на бъдещото примирие с Османската империя и следвоенното устройство на Балканския полуостров.

На 19 февруари / 3 март 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), се подписва Санстефанският предварителен мирен договор, според който България се обособява като автономно трибутарно княжество, а Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост.

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878), на който Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор за край на Руско-турската война (1877-1878), не би могъл да бъде честван от българите.

Но Освобождението на България се чества още на следващата 1879 г., на трети март (19 февруари стар стил), във Велико Търново. През 1880 г. трети март се чества и в София като Ден на възшествието на престола на руския император Александър II. От 1888 г. трети март започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско иго.

От 1946 г. до 1978 г. Трети март е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва. Но се отбелязва по повод 100-годишнината от събитието. А през 1991 г. с решение на Народното събрание отново е обявен за официален празник и става национален празник на Република България.

Националният празник Трети март

Заедно с националния празник Трети март - Ден на Освобождението на България от османско иго – 1878 г., частваме тържествено и датите 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България и 18 и 19 февруари – годишнината от обесването на Васил Левски – Апостола на свободата.

Историята не започва с първите редове на този текст, нито завършва с последната точка. Тя е динамична и многопластова, и се пише всеки ден – от всеки човек. И изборите, които прави, включително по отношение на миналото и народната памет.