На Секновение денят и нощта се секат (отсичат)

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината: 7 януари - Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление); 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител; 25 май - Трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител; 24 юни (Еньовден), когато тържествено празнува рождението на предвестника на Спасителя; прославя го и в деня след Богоявление; 29 август, когато възпоменава неговата смърт и нарежда строг пост в знак на участие в страданията му; 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча. Всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет.

Житието на Св. Йоан Кръстител разказва, че той е обезглавен по желание на царица Иродиада, която се развела с мъжа си Филип, след което встъпила в брак с неговия брат – цар Ирод. И тъй като Божият закон забранявал такава връзка, Йоан Предтеча подложил Ирод и царицата на остро порицание. Те се разгневили, а Иродиада пожелала силно и смъртта му. Христовият Предтеча бил хвърлен в тъмница и не след дълго посечен там. Това станало по време на пиршество, когато Ирод пратил палач в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо. Главата на предвестника на Спасителя била донесена на блюдо на пиршеството, като храна, докато кръвта още капела от нея.

Иродиада не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.

Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. Иродиада заровила главата на Кръстителя в двореца. По-късно християнката Хуза, съпруга на домоуправителя на цар Ирод, я взела и я погребала в Елеонската планина. След години император Константин Велики пренесъл реликвата в Емеса. След това била последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

В българския народен календар денят е известен като Секновение, Обсечение, Свети Иван отсечената глава, Църн Свети Иван, Иван Копривар (според едно предание отсечената глава на светеца била хвърлена в копривата под дрянови дървета, чиито плодове почервенели още повече от пролятата кръв).

Според традиционните народни схващания на българите на Секновение денят и нощта се отсичат, тоест стават равни по продължителност. Вярва се, че на този ден времето захладнява, змиите и гущерите се прибират в зимните си леговища, които се намират накрай света в пещерата на змийския цар. Скриват се и сезонните демони, олицетворяващи природните сили – юди, самодиви, змейове и змеици.

Повсеместно Секновение се възприема като лош, тежък ден и се спазват много забрани: не се подхваща никаква работа, не се започва ново начинание, не се кроят нови дрехи, не се тръгва на път. Заради пролятата невинна кръв на Св. Йоан народната традиция забранява консумацията на червени плодове и зеленчуци, не се яде черно грозде, не се коли черна кокошка, не се пие червено вино.