На Разпети петък Иисус е принесен в жертва за греховете на цялото човечество

Велики (Разпети) петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни. Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони.

След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: “Разпни го, разпни го”. Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз “Осанна, Осанна”. Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците.

За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота – лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята. Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота.

Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя – “Свети Убрус” /”Светото покривало за глава”/ и “Светата Тигла” /от латинското тегула – керемида/.

На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. “Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: ” и към беззаконници бе причислен” /Марк, 15:25-28/.

На Велики петък Христос бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг.