На лов за нарвали

Завръщането на нарвала е отдавна очаквано събитие в канадския Север. След продължилия месеци наред мрак и температури до минус 40 °С зимата отстъпва на пролетта и морският лед, покриващ пролива Ланкастър, започва да се троши. Откритите ивици вода, наречени канали, се превръщат в плавателни пътища за малките китове, докато следват оттеглящия се морски лед към потомствените си летни местообитания около о-в Бафин. В отдалечените инуитски общности, като например при залива Понд и Арктик Бей, новината за пристигането на нарвалите кара ловците да грабнат пушки и да поемат към ръба на леда.

И аз като инуитите очаквам с нетърпение завръщането на китовете с бивници. Двамата с водача ми прекарахме по-голямата част от юни на палатка върху замръзналата повърхност на залива Адмиралти. Когато най-сетне чуваме шумното изпускане на вода и писуканията на тези бъбриви китове, се изкатерваме на един голям леден блок и ги приветстваме с пристигането.

Отначало шествието им преминава край нас на пасажи от по 8-10 нарвала, а после - в големи процесии по стотици. Докато новината за завръщането им се разпространява по местното радио, инуитските ловци - повечето мои дългогодишни добри приятели, започват да прииждат със снегомобили, натоварени с принадлежности за лагеруване и мощни пушки. Като заемат позиция на ръба на леда, те наблюдават нарвалите, чакайки ги да изплуват достатъчно близо, за да ги застрелят с пушката и да ги изтеглят с куки, хвърляни ръчно от брега.