На борба с въглерода

Ето как стоят нещата. Преди индустриалната революция земната атмосфера съдържала около 280 части на милион въглероден диоксид. Това било добро количество - „добро" в смисъл на „такова, с каквото бяхме свикнали". Тъй като молекулярната структура на въглеродния диоксид улавя топлината близо до повърхността на планетата, която иначе би се излъчила обратно в космоса, цивилизацията се развила в свят, чийто термостат сочел тази стойност. Тя се равнявала на средна глобална температура от около 14 градуса по Целзий, която едно след друго предопределила всички места, където сме построили градовете си, всички култури, които сме се научили да отглеждаме и ядем, всички водни запаси, от които сме станали зависими, дори и смяната на сезоните, която на по-големите географски ширини е установила психологическите ни календари.

Но веднъж започнали да горим въглища, газ и нефт, за да се зареждаме с енергия, числото 280 започнало да расте. При първите измерванията в края на 50-те години на XX в., то вече било достигнало 315. Сега е 380 и нараства с близо две части на милион годишно. Не изглежда кой знае какво, но се оказва, че допълнителната топлина, която CO2 задържа - два вата на квадратен метър земна повърхност, - е достатъчна, за да затопли значително планетата. Ние вече сме повишили температурата на Земята с повече от половин градус по Целзий. Не е възможно да се предскажат с точност последиците от по-нататъшното увеличаване на CO2 в атмосферата. Но затоплянето, на което сме свидетели досега, накара почти всичко замръзнало на Земята да се топи, промени сезоните и дъждовете, причини покачване на морското ниво.

Каквото и да направим сега, това затопляне ще се повиши - налице е известно забавяне, преди топлината се излъчи напълно в атмосферата. Това означава, че не можем да спрем глобалното затопляне. Задачата ни е по-малко драматична - да ограничим вредите, да попречим на нещата да излязат извън контрол. Дори и това обаче не е лесно. Една от спънките е доскорошната липса на данни за определяне на преломната точка, след която надвисва катастрофата. Сега вече разполагаме с по-ясна картина - през последните няколко години множество доклади посочиха цифрата 450 части CO2 на милион като праг, който ще е разумно да не прекрачваме. Отвъд тази точка учените смятат, че през следващите векове ще се стопят ледените щитове на Гренландия и Западна Антарктида и ще последва огромно повишаване на морското равнище. 450 части на милион е най-оптимистичната прогноза (и не включва действието на коктейла от други, по-маловажни парникови газове като метан и азотен оксид). Но тя ще служи като някакъв вид предел за човечеството. Предел, който се променя, при това бързо. Ако концентрациите продължат да нарастват с две части на милион годишно, значи от него ни делят само 35 години.