24 май и делото на светите братя Кирил и Методий, и техните ученици

Цивилизация България

Братята Методий и Константин, който по-късно приема името Кирил, са родени съответно през 815 и 827 година в Солун като деца на висш византийски военачалник. Съществува хипотеза, макар и недоказана, че тяхната майка е от славянски произход. Ето историята на техния живот.

Галерия | На 24 май почитаме делото на братята Константин-Кирил...

Вижте 2 снимки

Баща им умира рано, но талантът на братята е забелязан от техния чичо логотет Теоктист - главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на неговия син Михаил III.

През 843 г., по покана на Теоктист, Константин пристига в столицата на Византия и започва да изучава философия, граматика, реторика, музика, аритметика, астрономия и други науки в Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. Методий пък е назначен за управител на византийска област недалеч от Солун.

Константин владее няколко езика - гръцки, славянски, латински и еврейски, а също така ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански, персийски и немски. Изключителната му начетеност и способности на оратор са оценени подобаващо от управниците на Империята и той е изпратен на редица мисии и диспути, в някои от които заедно с брат си Методий - Диспут с низвергнатия патриарх и иконоборец Йоан VII Граматик; Багдадска дипломатическа мисия при сарацините; Брегалнишка мисия; Мисия при хазарите; Мисия при аланите; Великоморавска мисия; Венециански диспут - Борба с триезичната догма; Мисия в Рим и други. Освен това Константин е бил и преподавател в Магнаурската школа и патриаршески библиотекар.

През 851 година Методий се отказва от поста управител на област и се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия, където се отдава на книжовни занимания.

Смята се, че именно в манастира Свети Полихрон е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Учените нямат единно становище кога точно се е случило това - повечето приемат 855 година, но има и хипотеза, че графичната система, отразяваща особеностите на славянския език, е окончателно завършена през 862-863 година непосредствено преди изпращането на братята на Моравската мисия.

През 867 година Константин и Методий започват последната си съвместна мисия - тази в Рим, която продължава над 14 месеца, а поводът за нея е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите от Константин при Хазарската мисия мощи на Свети Климент I. Константин, Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II. В Рим Константин наред с други задачи, възложени му императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на глаголица, а в Рим се отслужват литургии на славянски език. Константин обаче се разболява и умира на 14 февруари 869 година, като малко опреди смъртта си приема монашеското име Кирил.

Методий е ръкоположен през 873 година за архиепископ на Велика Моравия и умира във Велеград на 6 април 885 година. След неговата смърт учениците на Кирил и Методий са прогонени от Велика Моравия по заповед на римския папа Стефан V, който забранил славянското богослужение и отстранил от черквите славянското духовенство. Четирима от учениците - Сава, Наум, Климент и Ангеларий - успяват да достигат българските земи, където са посрещнати от пратеници на княз Борис I и доведени в столицата Плиска. Ангеларий умира в Плиска, а по решение на княз Борис Наум и Климент започват просветно-книжовна дейност и обучение на славянски църковен клир съответно в Плиска и Охрид.

Именно Климент Охридски върху основата на глаголицата създава кирилицата, на която днес пишат над 200 милиона души в България, Сърбия, Македония, Черна гора, Русия, Украйна, Беларус и Монголия.

Константин-Кирил Философ и Методий са канонизирани от християнската църква за светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и разпространяването на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 година с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Невероятният възход на писмеността, която създаде цивилизацията

Вижте повече

Невероятният възход на писмеността, която създаде цивилизацията

От появата си чак до днес, писмеността е основно средство за скрепяване на мисъл върху материален или виртуален носител. Тя олицетворява потребността на човека от общуване...