На 19 април 1944 г. е открита Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница е открита случайно на 19.04.1944 г. от войници, които копаели окоп в североизточната част на града. Завладени от люботитство, те я разбиват, за да влязат вътре и веднага си дават сметка, че става въпрос за нещо значимо. Извикват археолог, който потвърждава, че това е паметник от ранноелинистическата епоха.

Гробницата е изградена в края на IV в.пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр., но доскоро не е било известно кои са погребаните в нея знатни траки. Извършеният спектрален анализ през 2008 г. показва, че става въпрос за тракийския владетел Ройгос (един от синовете на Севт III) и една от съпругите му. Това е единствената гробница, в която са намерени кости на жена, наред с костите на мъж и на жертвено животно.

Структурата е типична куполна гробница с преддверие, тухлен коридор и тухлена гробна камера, завършваща с купол. Освен в Тракия, подобни куполни гробници са открити в Южна Русия и Мала Азия.

Уникалните майсторски изработени стенописи дават важна информация за живота на траките.

Вероятно най-известната сцена е погребалното угощение, която много реалистично изобразява участниците. Стенописът доказва тезата, че траките вярвали в задгробния живот и изпращали починалите с всичко, което са използвали приживе.

Впоследствие, наоколо са открити още няколко гробници, като се предполага, че в Казанлъшката котловина съществуват над 1500 надгробни могили, в които са били погребвани тракийски царе и представители на тракийската аристокрация. Затова районът е наречен Долината на тракийските царе - понятие, въведено от археолога Георги Китов. Броят на проучените могили към момента е около 300.

През 1946 г. гробницата е вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. Казанлъшката гробница става първият български паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Междувременно, през 1974 г. в близост е изградено точно нейно копие, което да посреща посетители. Целта е съхраняването на ценните стенописи. Гробницата - копие е проект на архитект Младен Панчев, а художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения: множество златни копчета, които вероятно някога са били пришити към тъкан; три малки осмолистни глинени розетки, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, позлатени от лицевата страна; позлатени глинени мъниста; изкусно изработена малка сребърна кана, украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа, златна халка; част от желязна юзда; железен връх на копие и др.

Намерените предмети са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха.

В Казанлъшката гробница са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. Днес забележителният паметник е сред Стоте национални туристически обекта.