На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор

Най-силно ощетена от Берлинския договор е България, на която е оставена територията между Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новата българска държава е поставена във васална зависимост от Османската империя и е задължена да ѝ плаща годишен данък. Въпреки това България получава право да има своя войска, а на Османската империя е забранено да влиза в нашите земи.

Берлинският конгрес е свикан, защото Великите сили (Австро-Унгария, Германия и Великобритания), са недоволни от разширяващото се влияние на Русия, както и от излаза на България на Бяло море. Заседанията започват на 1 юни 1878 г. и завършват месец по-късно — 13 юли (1 юли стар стил) 1878 г., когато е подписан Берлинският мирен договор.

Според решенията от него Санстефанска България е унищожена, а българските земи са разпокъсани на няколко части. Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак образуват Българско княжество. Неговата територия е 63 752 кв. км и има население 2 007 919 (по преброяване от 1881 г.). Южна България под името Източна Румелия е обособена като автономна област под върховната военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа се предоставя на Румъния, а към Сърбия освен Нишкият санджак (както е и по Санстефанския договор) се добавят Пиротско и Вранско.

Макар да разпокъсва българската нация, следващите години ще покажат, че идеята за единна, обединена и национална държава, мечтана от възрожденците, остава водеща в историческото развитие на българския народ.