Мумии на гепарди от арабски пещери разкриват геном на изгубена популация

През 2022 г. изследователи от Националния център за дива природа в Саудитска Арабия започват проучване на обширна система от пещери в търсене на прилепи, насекоми и други организми. Но скрити дълбоко в отдалечените, почти недостъпни пещери – една от които може да бъде достигната само чрез спускане в 15-метрова пропаст – те откриват нещо изключително: седем мумифицирани гепарда, чиито зъби все още се показват изпод изсъхналите им устни.

„Да намерим останките на гепарди беше истинска изненада“, казва Карлос Дуарте, еколог от Университета за наука и технологии „Крал Абдула“. „В началото изобщо не беше ясно защо са там. Никога не е съобщавано гепарди да обитават пещери.“

Сухият климат е запазил телата почти непокътнати, някои от които са на около 130 години, други на близо 2000. Това е първият път, когато учени откриват естествено мумифицирани големи котки на Арабския полуостров. Наред с мумиите са намерени и скелетни останки на повече от 50 гепарда, включително такива на около 4000 години.

„Много, много поколения гепарди са живели в тези пещери“, казва Дуарте. Макар да не присъства лично при откриването, той работи върху извличането и анализа на пълен геном от мумифицираната тъкан.

Техният генетичен анализ, публикуван в Communications Earth & Environment, показва, че древните гепарди са тясно свързани с азиатските и тези от Северозападна Африка – два подвида, които все още съществуват. На Арабския полуостров видът изчезва през 70-те години на XX век, което прави откритието особено ценно за възможно бъдещо възстановяване на гепардите в дивата природа на Саудитска Арабия.

„Това е наистина впечатляваща работа“, казва Моли Касат-Джонстоун, докторант в Лабораторията по палеогеномика към Калифорнийския университет в Санта Круз. Тя изследва праисторически гепарди и древна ДНК, но не е участвала в проучването. „Възстановяването на тези мумифицирани екземпляри и секвенирането на палеогеномни данни е огромен принос към нашите знания за критично застрашения подвид.“

Гепардите някога са били символ на Арабския полуостров. Дарявани на владетели и обучавани да ловуват рамо до рамо с хората, подобно на соколарството днес, те са били част от културата. Но постепенно хората се обръщат срещу тях и започват да ги преследват за спорт. Това, съчетано с намаляването на дивеча, води до драматичен спад в броя на гепардите в региона.

Подобна съдба ги спохожда и в останалата част от ареала им. Някога разпространени от Африка до Индия, днес гепардите заемат едва 9% от историческия си обхват и са около 7000 в света. Преди да изчезнат от Арабския полуостров, тези котки са намирали убежище от пустинната жега именно в сенчестите, хладни пещери, казва Дуарте. Вътре изследователите откриват и екскременти, и оглозгани кости от плячка. „Стана ясно, че арабските гепарди са използвали пещерите като убежища и леговища“, допълва той.

Хладната, тъмна и стабилна среда се оказва идеална и за съхранение на ДНК. Анализът на генома разкрива удивително сходство между древните гепарди и днешните подвидове от Азия и Северозападна Африка, два от петте признати подвида гепарди.

(Изследователи възстановяват геном на вълнест носорог от замразен стомах на вълк)

„Колкото повече знаем за екологичната и еволюционната история на гепардите в региона, толкова по-подготвени ще бъдем да вземаме информирани решения за тяхното опазване“, казва Касат-Джонстоун. „А палеогеномните данни, като тези, са безценни за запълване на празнините.“

Дълго време учените смятаха, че азиатският гепард е единственият подвид, който някога е обитавал Саудитска Арабия. Според някои оценки днес в дивата природа са останали по-малко от 30 азиатски гепарда, всички от които са в Иран. При толкова ниска численост използването на този подвид за възстановяване на популацията в Саудитска Арабия изглежда непрактично.

Подвидът от Северозападна Африка обаче, въпреки че също е критично застрашен, наброява около 400 индивида, а част от тях се развъждат и в плен. Според Дуарте и колегите му именно този подвид може и трябва да бъде използван в бъдещи програми за повторно въвеждане на гепарди в Саудитска Арабия, предвид неговата достъпност и силната генетична близост до гепардите, които някога са живели в региона.

Саудитското правителство вече предприема стъпки към евентуалното завръщане на вида, включително развъждане на потенциална плячка като орикси и други антилопи и други антилопи, както и създаване на нови защитени територии.

„Това място има огромен потенциал да се превърне в чудесна среда за завръщането на гепардите“, казва Лори Маркър, изпълнителен директор на Фонда за опазване на гепардите. „Разбира се, успехът няма да бъде мигновен. Нужно е дългосрочно ангажиране и сериозни ресурси.“

За разлика от леопардите, които имат подвидове, адаптирани към разнообразни среди – от заснежени планински гори до горещи савани – петте подвида гепарди са приспособени основно към открити, сухи ландшафти като пасища. Дали представители на други подвидове биха могли да оцелеят в пустините на Саудитска Арабия, предстои да се разбере. Но ако гепардите се завърнат, същите хладни пещери, които са приютявали техните предци преди хилядолетия, може отново да им предложат убежище от жегата и да помогнат за опазването на тяхното наследство.