Фермерите от Нова Зеландия протестираха срещу предложението на тяхното правителство да наложи данък върху емисиите на метан от добитъка, като това стадо млекодайни крави във Ватароа, Южен остров.
© PICTURE PRESS/REDUXНова Зеландия има седем пъти повече жители на четири крака, отколкото на два: 5 милиона души, 26 милиона овце и 10 милиона крави. А млечните продукти, месото и вълната осигуряват повече от половината приходи на страната от износ.
Но това изобилие има екологична цена. Половината от емисиите на парникови газове в Нова Зеландия идват от селското стопанство, най-вече като биологичен метан и азотен оксид от оригването, урината и оборския тор на добитъка.
И така, миналият месец министър-председателят Джасинда Ардърн обяви план, според който фермерите в Нова Зеландия ще плащат нови данъци въз основа на изчисленията на емисиите на техните стада. Парите, събрани от данъка, ще бъдат насочени обратно към земеделската индустрия за изследвания, технологии и плащания, стимулиращи фермерите за техните усилия да намалят парниковите газове - например чрез засаждане на дървета върху земята им.
Седмицата след публикуването на плана, групата Groundswell NZ организира протести в повече от 50 града в цялата страна. Фермерите излязоха с тракторите си по натоварените магистрали и задръстени от трафика градски улици. В центъра на Оукланд трактор има плакат с надпис „Не хапи ръката, която те храни!“ Други лозунги гласят „Земеделски данък = Смърт за селските райони на Нова Зеландия“.
Гражданите на островната държава обсъдиха предложението на Ардърн, докато световните лидери се срещнаха в Египет на Конференцията на ООН за изменението на климата, за да преразгледат ангажиментите за намаляване на емисиите, определени в Парижкото споразумение от 2015 г. Докато много страни следват обещанията си за климата, като се фокусират върху въглеродния диоксид, профилът на Нова Зеландия е различен. Той допринася само с около 0,17% от световните емисии. И вече произвежда 82% от електроенергията си от възобновяеми източници.
В опит да намали допълнително емисиите, правителството на Нова Зеландия търси къде те са най-изобилни – и отговорът е във фермите.
„Най-доброто за света“
Ардърн обяви данъчния план (изготвян почти три години, той е първият по рода си) в млечна ферма на Северния остров на страната. Говорейки зад бали сено, подредени на подиум, тя заяви: „Имаме предложение да направим нашите фермери не само най-добрите в света, но и най-добрите за света.“ Тя прогнозира, че производителите ще намерят конкурентно предимство с клиенти по целия свят, които са готови да платят повече за отговорно добита храна.
Ардърн прогнозира, че новата система ще позволи на страната да постигне целта си да отделя 10% по-малко метан до 2030 г. и да го придвижи към намаление от най-малко 24% до 2050 г. Освен това до средата на века Нова Зеландия има за цел да достигне нулеви емисии на дълготрайни парникови газове, включително въглероден диоксид и азотен оксид.
Планът на правителството среща неодобрение в деня, в който е обявен. Най-острата критика идва от Federated Farmers - най-голямата лобистка група в новозеландското земеделие, която заяви, че планът ще „разкъса червата на малкия град в Нова Зеландия“.
Джеймс Шоу, министър по изменението на климата на Нова Зеландия, подкрепи Ардърн по време на нейното изявление. По-късно той даде интервю за National Geographic в своя кабинет в парламента на страната. „Доколкото знаем, никоя друга страна не обмисля система за облагане на селскостопански емисии”, каза Шоу. „По света има схеми, по които правителствата плащат на фермерите да намалят емисиите по някакъв начин.”
Нагласи сред фермерите маори
В град Кивитея на Северния остров Андрю Хогард тъкмо е приключил с доенето на своите 540 крави и преди да ги върне на паша дава интервю по телефона.
Нова Зеландия трябва да преразгледа целите си за намаляване на емисиите - по-специално намаляване на метана с 10% през това десетилетие, казва Хогард, но “правителството просто се е хванало за тази цифра, без да взема под внимание подробностите.“
В краткосрочен план Хогард е по-малко загрижен за млекопроизводителите, какъвто е той самият, отколкото за говедовъдите и овцевъдите, за които правителствените модели прогнозират, че ще бъдат засегнати непропорционално от новата данъчна система.
Една четвърт от фермите за говеда и овце в Нова Зеландия са собственост на маорите. Като наследство от британската колонизация в Нова Зеландия, те са собственици на земя, която често е маргинална или с по-ниско качество.
Докато Шоу предполага, че част от тази маргинална земя може да получи значителни инвестиции за улавяне на въглероден диоксид. Хогард предвижда друг резултат - земята може да спре да бъде обработвана, оставяйки нейните собственици без работа.
„Някой трябва да направи първата крачка”
Правителството иска обратна връзка относно предложения план до 18 ноември и се надява да представи окончателен доклад до края на годината. Според този график, ако парламентът въведе и одобри законопроекта през 2023 г., данъчната система трябва да влезе в сила през 2025 г. Но преди това през 2024 г. предстоят избори и новозеландците, включително 85 000 заети в селското стопанство, могат да говорят с гласовете си.
По време на интервюто Шоу разсъждава върху потенциалния обхват на този план за намаляване на селскостопанските емисии. „Системата, която разработваме тук, знаем, че е важна за нас и всъщност знаем, че има доста голям шанс тя да бъде приета или части от нея да бъдат приети в други страни с времето.“
Шоу отбеляза, че някои критици на предложението възразяват с мотива, че “никой друг не го прави, защо ние да го правим?” Но някой трябва да направи първата крачка. И за да имаме някаква надежда да спрем изменението на климата, казва Шоу, „всички трябва да го направим.
„От моята гледна точка Нова Зеландия прави първата крачка, която намалява своите емисии. Но донякъде става дума затова, че ние сме “ледоразбивачът”, който останалият свят да следва“, заключи Шоу.