Морски учен обяснява защо яде морски дарове – дори октопод

Морските дарове са вкусни. Но за тези от нас, които обичат океана, яденето на създания, които живеят в него, може да предизвика чувство за вина.

Как да съчетаете любовта си към океана с консумацията на съществата, които живеят в него?

Кристина Хикс, морски природозащитник и професор по екологични социални науки в Университета" Ланкастър", е посветила кариерата си на търсенето на баланс между опазването на океана и риболова. Нейните изследвания са я отвели от кораловите рифове до крайбрежните пазари, проследявайки как световната търговия с морски дарове определя кой се храни и кой остава гладен.

Екологично разрушителни риболовни практики като дънно тралене, риболов с дълги въжета и незаконен, недеклариран и нерегулиран улов нанасят щети на морските екосистеми, от разрушаване на морското дъно до масов прилов на морски птици и бозайници, както и до разкъсване на океанските хранителни вериги. Освен това веригата на доставки на морски дарове е известна с непрозрачността си, което затруднява избягването на риба, уловена по тези практики.

Голяма част от работата на Хикс се фокусира върху глобалната дилема: Колко риба можем да уловим от океана, без да увреждаме морските екосистеми и местните общности, които зависят от тях?
Много от отговорите, до които е стигнала, изискват мащабни институционални промени. Но начинът, по който Хикс мисли за консумацията на морски дарове в собствения си живот, може да бъде полезна отправна точка за потребителите, които се чувстват объркани.

Това интервю е редактирано за пвече яснота.

Нън: Прекарали сте живота си в изучаване на това как добиваме храна от океана. Сега чувствате ли се объркани относно консумацията на морски дарове?

Хикс: Не съвсем. Морските дарове са част от човешкия хранителен режим повече от 130 000 години и осигуряват хранителни вещества, които трудно могат да бъдат получени от други източници. Първите доказателства за консумация на морски дарове са от Южна Африка, почти 100 000 години преди да напуснем континента за първи път. Това е част от това кои сме. А в рибата има хранителни вещества, които можете да получите единствено от риба.

Мисля, че два са основните проблеми с начина, по който се храним днес: ядем прекалено много и всъщност няма нужда да консумираме такива големи количества морски дарове.

Нън: Ако човек иска да направи информиран и съвестен избор, когато купува морски дарове, какво трябва да вземе предвид?

Хикс: По света има хиляди видове, уловени или отглеждани по много различни начини. Това прави историята не само сложна, но и динамична, защото непрекъснато се променя. Тази сложност е част от красотата ѝ , защото такава е природата. Морските дарове са последната останала система за храна, добивана от дивата природа, и трябва да се гордеем с това, а не да се опитваме да я хомогенизираме или опростяваме.

Когато купувате морски дарове, обърнете внимание не само на етикетите за устойчивост, но и на техния произход, начина на добив и на това кой печели от него. Има много отлични ресурси, които могат да ни помогнат да се ориентираме в тази сложност (например Съветът за морско стопанство (MSC), Морската служба на аквариума в залива Монтерей или Рибарските ръководства на Обществото за морска защита във Великобритания). Те могат да ви помогнат да направите информиран избор и често предлагат алтернативи, ако даден вид е прекомерно експлоатиран.

Такива ръководства обикновено са надеждни, защото непрекъснато се актуализират и подлежат на строг контрол и критики.

Важно е също да мислим за баланса. Хранете се умерено, включвайте разнообразие от видове и бъдете наясно с по-широките екологични и социални последствия от това, което поставяте в чинията си.

Нън: Имате ли лични „правила“ за консумация на морски дарове?

Хикс: Да, обожавам миди! Обикновено са устойчиви и хранителни, стига човек да не е алергичен. Също така предпочитам сардини, особено консервирани, защото са богати са на хранителни вещества, широко достъпни са и имат дълъг срок на годност.

Не ям отглеждана сьомга или лаврак, защото за храната им се използва дива риба, често малки пелагични (живеещи в открито море, далеч от крайбрежието) видове като мерланг. Заради глобалното търсене рибата, която някога се е продавала евтино на местните западноафрикански пазари, сега се пренасочва към фабрики за рибно брашно, за да поддържа аквакултурите в по-богатите страни. Това създава натиск върху жизненоважните хранителни ресурси на местните общности.

Много харесвам октопод, а в много случаи той може да бъде и изключително устойчив заради бързия си жизнен цикъл, в зависимост от това откъде е добит и как се управляват ресурсите. Временни ротационни забрани за улов в Мадагаскар например позволиха на популациите да се възстановят, като едновременно подкрепиха местните общности.

Нън: Какво е нещо, което хората често забравят за морските дарове?

Хикс: Че не са само риба.

Водораслите, други морски растения и безгръбначните са изключително хранителни и полезни. Водораслите в частност често са по-устойчиви от много традиционни морски дарове, могат да осигурят ценни хранителни вещества и дори да подпомогнат възстановяването на морските екосистеми.

Като цяло се старая да консумирам разнообразие от морски дарове – не само заради здравето, но и защото разнообразието в храненето отразява екологичното разнообразие, което е полезно и за планетата.

Нън: Как климатичните промени ще се отразят на рибарството и морските дарове? Има ли особено уязвими видове, които трябва да избягваме, за да намалим риска за тях?

Хикс: Намаляването на въглеродните емисии е единственият реален начин да защитим здравите рибни популации от въздействието на климатичните промени.

В по-северните райони може да се появят нови видове, като октоподите във Великобритания, но най-уязвимите общности в тропиците ще се сблъскат с най-тежките последици. Това са места, които са допринесли най-малко за емисиите, но вече се борят с хранителни дефицити. Климатичният фактор добавя още един пласт несправедливост към световната хранителна система.

Нън: Как потребителите могат да окажат положително въздействие? Има ли начини да допринесем за екологичната справедливост чрез настоящите системи?

Хикс: Наистина е трудно да се знае какво да направим като потребители в страни като САЩ или Великобритания, за да се справим с несправедливостите, създадени от глобалните хранителни системи.

Но гражданите могат да настояват за по-добър контрол, справедливи търговски практики и политики, които защитават достъпа на местните общности до питателна храна. Дори малки действия, като избор на местно уловени или отговорно отглеждани морски дарове и подкрепа на системни реформи, могат колективно да насочат сектора към по-етични и устойчиви практики.

В съчетание с по-широки системни промени, на индивидуално ниво можем да ползваме ръководства за морски дарове, да правим информиран и устойчив избор, да разнообразяваме диетата си и да консумираме умерено, за да намалим натиска върху прекомерно експлоатираните видове. Можем и да подкрепяме политики и организации, които настояват за прозрачност в рибарството, справедливи трудови практики и равноправно разпределение на храната.