Всичко започна с падането на Ковид ограниченията и моята нетърпимост към лошото време, както и с надеждата, че март ще бъде топъл и приветлив. Е, надеждата се изпари с един поглед от Баба Марта, но пък моят ентусиазъм не беше покрусен и намерих идеалното предизвикателство, както за себе си така и за моята приятелка Ани, а именно връх Шипка и емблематичните 890 стъпала.
И за да е пълна атмосферата на този светъл ден, преди стъпките към връх Шипка, в определения часови диапазон, в който се пускаха коли и автобуси, на всички пристигащи около 10 ч сутринта ни се наложи да ходим близо шест километра пеша на ветровито време, за да почувстваме атмосферата. По-пътя видях хора със знамето на България и хора в различни български униформи. Беше уникално преживяване, както прехода, така и гледките около мен…
