Нови улики обясняват мистериозния произход на фолклендския вълк

Природа Цивилизация • •

Нов научен доклад предполага, че местни моряци са обитавали Фолклендските острови и вероятно довеждат със себе си своите четириноги приятели кучета.

Илюстрация на изчезналия вълк от Фолклендските острови (наричани още Фолкландски острови и Малвински острови), направена от Джордж Уотърхаус през 1839...

Илюстрация на изчезналия вълк от Фолклендските острови (наричани още Фолкландски острови и Малвински острови), направена от Джордж Уотърхаус през 1839 г.

Когато Чарлз Дарвин пристигна на Фолклендските острови през 1833 г., той вижда странно животно, наподобяващо лисица, да се скита по безлюдните брегове.

Дарвин и пристигналите тук европейски заселници смятат, че студените Фолклендските острови (наричани и Малвински острови), намиращи се на няколкостотин километра източно от бреговете на Аржентина, са необитаеми. Тук няма селища, нито хора, т.е. няма кой да е довел на островите загадъчния бозайник.

Те решават, че по някакъв начин видът сам си е проправил път през морето. По-късно учените предполагат, че той достига островите чрез плуване върху отломки или като използва заледени водни участъци през последната ледникова епоха.

Но ново проучване, публикувано в Science Advances на 27 октомври, основаващо се едновременно на археология и екология, предполага, че хора може и да са обитавали тези острови преди европейците, довеждайки със себе си и кучетата си. Докладът предлага нов поглед върху историята на суровите Фолклендски острови и може да ни помогне да разберем по-добре този мистериозен представител на семейството на кучетата.

Отколешна главоблъсканица

Едва познаваме фолклендския вълк (Dusicyon australis), когато през 1876 г. той става първият изчезнал представител на семейство Кучеви в съвременната история, след като европейските заселници избиват всички индивиди. Днес около дузина екземпляри съществуват само като музейни експонати или в частни колекции, казва еволюционния биолог от Чикагския университет Греъм Слейтър, който изучава вида, но не участва в новото проучване.

Създанието, нито вълк, нито лисица, прилича „много на койот или чакал“, казва Слейтър. Подобно на съвременните койоти, то също има репутация на малко лукаво животно. Разказ на Дарвин отбелязва, че веднъж един фоклендски вълк отхапал малко месо от главата на спящ моряк.

Генетични доказателства, извлечени от древни митохондрии, говорят, че видът се отделя от най-близките си роднини преди около 16 000 години - може би, когато достигат сами Фолклендските острови.

Но има пукнатини в идеята, че видът, наричан уора (Warrah) пристига на Фолклендските острови без човешка помощ. Например, има малко геоложки доказателства за заледен или сухопътен мост към архипелага, а и на острова липсват други бозайници. Необичайно е само един вид да направи такъв скок - въпреки че "силно опортюнистичният" уора би могъл да има шанс, според Слейтър.

Ето че сега новите доказателства, събрани от плажовете и влажните зони на Фолклендските острови, карат учените да проучат възможността ранни моряци да го довеждат със себе. Кит Хамли, палеоеколог и археолог от Университета в Мейн и водещ автор на изследването, заедно с колеги, откриват натрупване на дървени въглища, запазени в почвата на фолклендските блата. Най-ранните от тях датират около 1800 г. пр. н. е., последвани от още по-голямо натрупване от около 550 г. пр. н. е.

„Когато хората навлизат в тази екосистема, честотата и интензивността на пожарите се увеличават драстично“, казва тя.

Находищата на дървени въглища предполагат, че хората може да използват островите много преди пристигането на европейците.

Също така, изследователите откриват по-голямо от досега известното изобилие от кости, разпръснати из островите. Комбинацията от тюлени и пингвини – хищници и плячка, заедно с липсата на стомашно съдържание, сигнализират на Хамли, че тези купчини не принадлежат на естествено загинали животни, а биха могли да бъдат останки от животни, изядени от предевропейски народи-посетители. Освен това, някои от купчините се намират на същото място, където през 1979 г. е намерен загадъчен каменен връх на стрела, изработен отдавна от местен кварцит.

Галерия | Фолклендските острови

Вижте 6 снимки

Следи от живот

Този връх на стрела може да е използван от морския народ яган (Yaghan), населяващ района на остров Огнена земя, който се намира между Аржентина и Чили. Проучването на разпръснатите из островите купчини от кости установява, че те са предимно от пингвини и морски лъвове - ключова храна за народа яган.

Не липсват и археологически доказателства за близки взаимоотношения между хората и дивите кучета в континенталната част на Огнена земя преди повече от 2000 години. „Останки на континентални роднини на вълка warrah са откривани в гробници в Аржентина, датиращи от преди повече от 2000 години. Това придава достоверност на идеята, че фоклендските вълци се интегрират в обществото далеч повече от ролята на страничен лагерен чистач“, казва Хамли.

Изотопните анализи в доклада показват, че диетата на фоклендския вълк, в която преобладават големи морски бозайници, вероятно също е подобна на тази на хората. Изследователите обаче смятат, че е малко вероятно вълкът да е ловувал подобна плячка сам. По-скоро те са хранени от хората яган.

Новите доказателства сочат, че Фолклендските острови не са постоянни селища, а вероятно те са временно обитавани, твърди Хамли. Хипотезата съответства на това, което се знае за обществото на яган - те са умели ловци-събирачи на морски животни и строители на лодки, което им позволява да са особено мобилни в района на Огнена земя в продължение на поне 8000 години. Дори днес те продължават да живеят там, макар че територията на Фолклендските острови е спорна. (Островите са отвъдморска територия на Обединеното кралство и повечето жители подкрепят това според последните проучвания, но Аржентина също претендира за суверенитет над архипелага.)

За да открие признаци на дейност на предевропейски заселници, Хамли търси подходящи за заселване плажове с прясна вода. Следвайки тези критерии, тя избира три острова, които да проучи: остров Блейкър, в източния край на архипелага, Ню Айлънд, на запад, и отдалечен обект, наречен Планината Усбърн. Ню Айлънд, разсъждава тя, „ще е един от първите острови, които ще срещнете, ако идвате от Южна Америка“.

Изследователите откриват значително увеличение на въглищата в Ню Айлънд (но не и на Планината Усборн). Радиовъглеродното датиране на въглищата и на останките от фолклендски вълци показва, че те са тук по едно и също време.

„Нашата интерпретация, по-специално за Ню Айлънд, е, че има много, много силни палеоекологични и археологически доказателства, че хората са използвали този остров преди пристигането на европейците“, казва Хамли, “дори престоят им да е бил кратък”.

За Слейтър палеоекологичните доказателства за човешката дейност са солидни.

„Този документ е първият, доколкото ми е известно, който се опитва да постави археологически доказателства – каменни сечива и костни купчини, в по-голям контекст“, казва Слейтър. „Мисля, че те дават сериозни аргументи за човешко присъствие преди европейската колонизация през XVII век.”

Но Атилио Франсиско Хавиер Занграндо, археолог и палеоколог от Centro Austral de Investigaciones Científicas, който не участва в проучването, си задава следния въпрос: Защо им е на хората да пътуват до Фолклендските острови, които се намират на стотици километри от континента?

„Пътуването по море би отнемало няколко седмици“, казва Занграндо, което го прави трудно физически и логистично. И тъй като яганите донасят огъня си със себе си, те трябва да носят и гориво (въглища) или начин да поддържат жаравата.

Занграндо приема струпванията на въглища като косвено доказателство за човешка дейност, но не непременно от ранно обитаване на яган. Тези купчини може да са оставени и от европейските заселници от XVII век. А и двамата със Слейтър са съгласни, че фолклендските вълци биха могли да ядат морски бозайници и без човешка помощ или да са пристигнали тук сами.

Хамли планира скоро да се върне на островите, за да потърси още следи от древни хора. И от фолклендски вълци.