Никой не знае как метеоритът Лафайет се е озовал в чекмедже в Университета "Пердю", но съдържанието му може да промени това, което знаем за водната история на Марс.
© Purdue Brand StudioМетеоритът Лафайет представлява стъкловидно парче космическа скала с дължина около 5 см. Открит е в чекмедже в Университета “Пердю” през 1931 г., като не е ясно как е попаднал там. Едва през 80-те години на миналия век изследователите откриват, че газовете, уловени в мистериозната скала, съответстват на марсианската атмосфера, измерена от спускаемите апарати Viking на НАСА, според Университета “Пердю”.
При ранните проучвания на метеорита, изследователите научават също, че неговите минерали са взаимодействали с течна вода по време на образуването им. Никой обаче не знаеше кога са се образували тези минерали. Сега ново проучване, публикувано в Geochemical Perspectives Letters, установява, че те са на по-малко от един милиард години.
„Не смятаме, че е имало изобилие от течна вода на повърхността на Марс по това време“, казва в изявление водещият автор на изследването Мариса Тремблей, асистент в Катедрата по земни, атмосферни и планетарни науки в Университета “Пердю”. „Вместо това смятаме, че водата идва от топенето на близкия подземен лед, наречен пермафрост (вечна замръзналост), и че топенето на пермафроста е причинено от магматична активност, която все още се случва периодично на Марс и в наши дни.“
Трембле и нейните колеги използват вариации в молекулите на аргон в минералите, за да предложат най-точната досега възраст за образуването на минералите, имайки предвид и нагряването, което метеоритът би изпитал, когато е напуснал Марс след удар преди 11 милиона години, както и възможните ефекти от преминаването му през Космоса и последващото пътуване през земната атмосфера.
„Възрастта на следите от взаимодейстие с течна вода може да е била повлияна от удара, който е изхвърлил метеорита Лафайет от Марс, нагряването, което е преживял през 11-те милиона години, докато е плавал в Космоса, или нагряването, което е изпитал, когато е паднал на Земята и част от него е изгоряла в земната атмосфера", казва Тремблей. "Но ние успяхме да демонстрираме, че нито едно от тези неща не е повлияло на възрастта на промените, настъпили в резултат от взаимодействието с вода."
Потвърждаването на датата на взаимодействието на метеорита с течната вода не изяснява само миналото на Марс. Същите методи могат да работят и при други метеорити, открити на Земята, или в проби, върнати от мисии до други планети, луни и астероиди.
„Демонстрирахме стабилен начин за датиране на минерали от промяна в метеорити, които могат да бъдат приложени към други метеорити и планетарни тела, за да разберем кога може да е присъствала течна вода“, казва Тремблей.