Meiji и AFS програмата за езиково обучение на български ученици в Япония

Пулсът на времето

Понякога добрият пример е онова, от което се нуждаем, за да повярваме, че личното усилие в комбинация с умението да мечтаем, могат да се превърнат в основа за положителна промяна на средата, която всички споделяме.

Напоследък сякаш изгубихме онази светлина, която трябва да води младите по пътя напред. Авторитетите се превърнаха в мит и самата претенция за подобен статут в днешно време е сериозно компрометирана. Идеята, че новото поколение би могло самостоятелно да проправя пътя на прогреса, е твърде радикална. Но все повече се говори за нея, като за единствен изход в сложната ситуация на разделение и противопоставяне, пред която е изправено човечеството. Оказва се, че технологичният прогрес сам по себе си не е достатъчен. Свързаността ни в глобалната мрежа не заменя личнния контакт в контекста на човешката еволюция. Дигиталният обмен на информация е отделен процес, в чиято дефиниция не са заложени споделянето на емоции и изграждането на трайни връзки. Именно там обаче се случва истинската промяна. Тя е следствие от споделянето на знания, преследването на цели, които са базирани на добрите примери, които всички следваме. А в основата на всичко са младите хора, водени от тези положителни практики, които някой някъде вече е реализирал успешно. Защото за истински прогрес ще са необходими общи усилия на млади хора от различни култури и националности, които ще работят заедно, водени от общи, глобални приоритети. Новите млади лидери ще бъдат пример за всички останали, разчитайки на макар и малкото налични, доказани авторитети, на които все още би могло да се гласува доверие.

Съвременната пандемична обстановка възпрепятства една от водещите практи в тази посока – програмите за обмен на студенти и ученици и home-stay (временно настаняване в дома на приемно семейство, чието дете е студент или ученик на същата възраст). Гостът има възможност да се докосне по неповторим начин до културата, обичаите и традициите на съответната държава, като едновременно с това усъвършенства познанията си по езика на тази държава.

Обичайни дестинации за българските младежи са САЩ, Великобритания. Испания, Франция и Германия. През последното десетилетие в България се развива и Meiji AFS - програма за езиково обучение и home-stay на български ученици в Япония със съдействието на Японо-българската асоциация за приятелство (Japan-Bulgaria Association), създадена през 2001г. с подкрепата на Meiji.

Meiji е една от най-големите компании в хранително-вкусовата промишленост в Япония, чиято дейност по разпространение на българското кисело мляко представлява основна част от икономическото сътрудничество между България и Япония. Срещаме един вече пораснал ученик, имал възможността да стане част от програмата за обмен и хоум-стей Meiji AFS.

За натрупания опит, новите хоризонти, мечтите и бъдещето, разговаряме с Георги Василев

Разкажете ни повече за AFS програмата за езиково обучение

Програмата, която коренно промени живота на всеки един от нас, е интензивна едномесечна лятна програма за изучаване на японски език и опознаване на бита и културата на Страната на изгряващото слънце. Тя се осъществява съвместно от AFS България, AFS Япония и посолството на Япония. Meiji е една от водещите компани производители в Япония и Азия, и дългогодишен партньор на България. Те предоставят четири пълни стипендии за български ученици, като през 2018 г., след сериозен процес на селекция, имах възможността да бъда техен стипендиант. Самата програма включва тридневна ориентация с останалите участници от 13 държави в Младежкия Олимпийски Център в Токио, месец с прекрасно приемно семейство, множество инициативи, посещения на забележителности и японски училища, където се запознаваш с връстници и научаваш повече за техния начин на обучение.

Кое ви накара да се включите в подобна форма на обучение?

Страстта ми към азиатската, и по-специално към японската култура, се зароди още, когато бях съвсем мъничък. Предполагам, че колкото по-различно е едно нещо от обичайното за теб, толкова повече, то те привлича. Япония вплита в себе си, традиционна красота, обичай и култура, запазени и до днес, както и модерни променящи света технологии. Историите на древните самураи, изяществото на гейшите, храмовете и храната, роботите и огромните сгради, достигащи облаците, превърнаха мечтата в цел - някой ден да посетя държавата и със собствени очи да видя нейната скрита красота.

Разкажете ни за първите мигове в Япония.

След почти 24 часа път, прекачване в Катар и много вълнение, пристигнахме в Токио. Заедно с останалите четирима участници, бяхме безмълвни пред гледката, която ни озари през прозореца на самолета. Първата ми мисъл беше „Уау, нямам търпение да изляза и да опитам от всичко, да видя всичко и изцяло да се потопя в това ново измерение и усещане“. Най-незабравимата част от този момент е емоцията, която изпитваш, когато видиш цял нов свят, вплетен в красотата и неоновите светлини на нощно Токио. На ориентацията играехме игри, опитвахме японска храна, учихме за японската култура, обичаи и бит. Спомням си, как имаше Нощ на талантите, в която българите решихме да покажем традиционно хоро, като всички над 60 участници и доброволци се включиха с нас. Беше изключително забележителен момент. Имахме безценната възможност да създадем приятелства от цял свят, доказвайки, че три дни са напълно достатъчни да се сближиш много с някого. Преди да се усетим, вече беше време да се сбогуваме и да си обещаем, че някои ден пак ще се срещнем из някое кътче на вече не толкова големият свят.

Как протичаше ежедневието ви?

След още един полет, десет младежи пристигнахме в префектура Фукуока. Настана часът да се срещнем с приемните си семейства. Прекарах месеца си в китно традиционно градче на име Янагава. Семейството ми се състоеше от баща, майка, по-малки брат и сестра. Имах чувството, че ги познавам цял живот, знаех, че това е идеалното за мен семейство. Един от първите уроци, които научих, бе, че комуникацията е много повече от един език. Изградих духовна и емоционална връзка със семейството си, въпреки, че досега не бях имал допир с японския език. През седмицата посещавах училище, където учих японски с останалите ученици от Монголия, Канада, САЩ и Италия. Прекарвахме времето си в училище и след него в учене, игри, забавление, ядене на вкусно обенто и караоке. Всеки разговор, всяка нова минута заедно, ни даде възможността да погледнем на света с нови очи.

Кое е онова, което никога няма да забравите? Кое ви впечатли най-много?

Месецът ми като част от японското общество, протече в посещения на храмове, нови градове, фестивали, семейни празници, игри навън, разходки с лодки и един от любимите ми моменти: съзерцаването на златния залез над слънчогледовите поля до морето по време на Фестивала на фойерверките. Представих им България чрез традиционни танци, храни като баница и таратор, които аз сготвих, и български песни. Те ме научиха на много традиции, като как да правя японска хартия и калиграфия. Всеки ден ходихме на ново място и говорихме за живота с часове. Любимото ми време беше с брат ми и сестра ми. Те се отнасяха с мен, като с техен голям брат, нещо което изпитах за първи път в живота си.

Как бихте оценили програмата AFS и смятате ли, че подобна форма на обучение има бъдеще?

Това бе месец на промяна във всеки от нас, оставих частица от себе си и взех частица от целия свят. Не просто месец от живота, а цял нов живот в един месец. Смятам, че неформалното обучение е иновативен начин, за изграждане на ключови ценни за живота умения, контакти и начин за установяване на мирни отношения между държавите. В Япония бяхме 60 души от 13 държави - с тяхна помощ отворих съзнанието си за различни гледни точки. Най-интересното беше, че попадахме в едни и същи ситуации, но всички гледахме по различен начин за намирането на решение на тях. Осъзнахме, че това ни помага да открием изцяло нова гледна точка към проблема, защото всеки разясняваше своята позиция, докато другите я разберат. Отвореността за множество различни гледни точки ни помогна да видим света като много по-малък. Важно е да има международни обмени, защото в XXI век светът е отворен - хората трябва да пътуват, за да видят, че на други места могат да срещнат приятели. С всяко пътуване и всяко запознанство се изгражда интеркултурен мост, изграждат се приятелства, които могат да траят завинаги.

Спечелихте ли нови приятелства? Как оценявате японското общество?

Непрекъснато създаваш нови контакти и приятелства, с които поддържам връзка и до днес. По време на пандемията осъществихме онлайн разговор с голяма част от участниците и семействата ни, като бяхме в еуфория от това пак да се видим дори и през екрана. Преди пандемията организирах пътешествие до Италия, близо до езерото Комо, където отседнах при мой приятели от обмена, след което те ме посетиха в България. Обменът няма край, той е здрава нишка, която остава с теб през целия ти живот. Японското общество, и по-скоро новото поколение, е доста близко до нашето. Всеки търси нови преживявания, отворен е към различното, но в същото време поставя цели и се стреми да ги достигне. Дисциплината е ключов фактор, изразяващ се във всяка дейност от живота там.

Кое е най-важното нещо, което научихте?

Езикът не е бариера, ако си достатъчно отворен към различното и намирането на нов начин на невербална комуникация. Научаваш език, изключително бързо ако си поставен в средата, от която той произлиза. След обмена придобиваш зрялост и независимост, откриваш нови страсти и развиваш увереност и устойчивост, за да постигнеш всичко, което си си поставил за цел. Тази трансформация обаче не е видима само за вас - виждат я и други. AFS-ърите придобиват критични умения за живота, университет и кариера. Владеенето на нов език, междукултурната компетентност, креативността ще ви помогнат, по какъвто и път да тръгнете. „Променящо живота“ означава, че това е само началото. Професионалните и личните връзки, които сте спечелили, ще останат с вас и вероятно ще ви върнат във втория дом, който сте намерили в Япония.

С какво се занимавате в момента? Какви са вашите планове?

След прибирането ми от Япония, доброволчеството и активизма, станаха голяма част от живота ми. Създадох проект за изграждане на онлайн и офлайн канали за популяризация на ,,Интеркултурни обмени България” и възможностите, които обменните програми предлагат, защото искам да достигна до маскимален брой младежи, които могат да изживеят приключението, което аз изживях. В момента работя, членувам в няколко неправителствени организации, приключих успешно гимназиалния етап от обучението си и избирам университет в който да продължа страстта си към електронна търговия и икономика. Разбира се, има и няколко предвидени пътешествия за лятото.

Защо избрахте японския език и култура, като продължение на своето обучение?

Все още продължавам да упражнявам японския си с комуникация с приятелите ми там и с филми на японски език. Горещо препоръчвам филмите на Акира Куросава и Хаяо Миядзаки. Сложността е именно това, което прави езикът красив. След обмена, ставаш част от голямо семейство алумни на програмата и често се срещаш с представители на японската култура на приеми и събития или в ежедневието си. Вярвам, че скоро отново ще можем да пътуваме както преди и ще имаме възможността да посетим тази красива държава отново. ありがとうございました!