"Мегабури" на Сатурн създават радиосигнали, които озадачават учените

Представете си гръмотевична буря, толкова мощна, че тъмните ѝ контури обгръщат цялата планета.

Такива ужасяващи "мегабури" са често срещани на Сатурн. Наричани още „Големите бели петна“, те се формират веднъж на всеки 20 или 30 години в Северното полукълбо на планетата и бушуват непрекъснато в продължение на месеци. От 1876 г. астрономите забелязват шест такива бури. Последната от тях е наблюдавана през декември 2010 г., докато космическият кораб “Касини” на НАСА е в орбита около планетата, заснемайки бурята от първия ред, която вилнее в продължение на 200 дни.

Сега ново изследване на епичната буря от 2010 г. установява, че продължаващите въздействия на големите бури на Сатурн, вихрили се преди повече от 100 години, все още се виждат в атмосферата на планетата днес и те са оставили след себе си устойчиви химически аномалии, които учените не могат да обяснят напълно.

С други думи, дълго след като мега бурята “затихне”, нейното въздействие върху времето на Сатурн продължава стотици години, пише Live Science.

„През по-голямата част от времето атмосферата на Сатурн изглежда мъглива и безизразна с невъоръжено око в контраст с цветната и жизнена атмосфера на Юпитер“, пишат изследователите в проучване, публикувано в Science Advances. „Тази картина се променя, когато погледнем Сатурн с помощта на радиотелескоп.“

Използвайки радиотелескопа Very Large Array в Ню Мексико, авторите на изследването успяват да надникнат през мъглата на горната атмосфера на Сатурн, надявайки се да намерят химически остатъци от огромната мега буря от 2010 г. Вместо това екипът открива следи от всичките шест записани мега бури, най-ранната от които удря преди повече от 130 години, както и от една потенциално нова буря, която никога не е била записвана досега.

Видими само при дължини на радиовълните, тези следи са под формата на големи аномалии на амоняк. Най-горният облачен слой на Сатурн е съставен главно от амонячно-ледени облаци. Но в своите радионаблюдения изследователите виждат региони с неочаквано ниски концентрации на амоняк точно под този облачен слой в райони, свързани с минали бури. Междувременно, на стотици километри под същите тези атмосферни региони, концентрациите на амоняк скачат много над нормалното.

Изводът, според авторите на изследването, е, че мега бурите изглежда задвижват някакъв мистериозен процес на пренасяне на амоняк, който влачи амонячен газ от горните слоеве на атмосферата на Сатурн в дълбините на долните слоеве на атмосферата - вероятно под формата на ледена градушка, при която топки амоняк падат през атмосферата, преди да се изпарят отново. Този процес изглежда продължава стотици години, след като бурята видимо изчезне, пишат изследователите.

Въпреки че механизмите зад тези атмосферни аномалии – и зад мега бурите на Сатурн като цяло – остават загадка, по-нататъшното им изучаване би могло да разшири не само разбирането ни за това как се формират гигантските планети, но също и за това какво движи системите от бури като Големите бели петна на Сатурн и още по-големите, като Червеното петно на Юпитер и как е нараснало толкова, казват изследователите.

„Разбирането на механизмите на най-големите бури в Слънчевата система поставя теорията за ураганите в по-широк космически контекст, предизвиквайки настоящите ни познания и разширявайки границите на земната метеорология“, казва в изявление водещият автор на изследването Ченг Ли, учен от Мичиганския университет.