„Мечта по Южния кръст“ от Симеон Идакиев

Пулсът на времето

Магически пътеписи, родени по бреговете под южното небе.

„След всяко пътуване човек спира – сякаш завинаги. До деня, в който прочита пасаж за кораб с войници, които пият своето небе, или чува легенда за безнога птица, която се храни с небесна роса и никога не каца на земята...“

Симеон Идакиев


Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото.

Мина много време оттогава, но и днес, когато затворя очи, с лекота изплуват спомените за необичайния животински свят на Австралия, за суровата природа и за вълнуващите срещи със сънародници там. Виждам маори със страховито татуирани лица, чувам дълбоките им гласове и усещам потреперването на земята под ритъма на ритуалните им танци. Виждам в сънищата си безкрайните димящи оризови ниви и забравилите възрастта си храмове на индонезийския остров Ява. Влизам в къщи с причудлива форма и присядам плахо на глинени подове, прекарвайки часове в разговори с местни хора. Спомням си бавните води на река Сипик в Папуа Нова Гвинея, опазили толкова древни тайни, потъвам в шумовете на Чайнатаун в Сингапур, изгубвам се във величествените храмове на Банкок в Тайланд. Връщам се към спомена за красивата сватбена церемония в малък шинтоистки храм в Токио. И още толкова много мигове, вплетени в цветния гоблен на това мечтано пътешествие...

За автора

Симеон Идакиев е известен журналист, дългогодишен продуцент и водещ на предаването „Атлас“ на БНТ. Той е неуморен пътешественик, леководолаз и ветроходец. Създател е на близо 500 филма, заснети в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от десет книги, включително „Мечта по Южния кръст“, „Омагьосаните острови“ и „От Олимп до Тибет“, издадени от издателство „Вакон“. От 2014 г. e член на Кралското географско дружество на Великобритания.

Откъс от книгата

„Мечта по Южния кръст“ от Симеон Идакиев, издателство „Вакон“

СИНГАПУР

И историята може да има корени. Коледа в тропика. Тук (не) е разрешено всичко. Угарка срещу 500 долара. Наказание с компютър. Зелка, равностойна на телефонен апарат. Земя, която се внася. „Разглезените“ клиенти. Свине и екология. Техника, която... работи. Икономия без необходимост. Яйце, варено цяла минута повече. Професионалистът може да мине и през езиковата бариера. Грешна е само бланката. Нова година по риза. Барбекюто си е най-обикновена скара. Вкусът на небето и миризмата на ада. Тигрова мас, превърната в кич. Чайнатаун. Покани за „здравен център“. Бръснарници, в които не можеш да се обръснеш. Добри новини

Слизането от самолета приличаше на влизане в сауна, само че с дрехи. И то въпреки настъпването на дъждовния, уж по-хладен сезон. Всички българи, с които се срещнах по-късно тук, твърдяха единодушно, че след няколко месеца горещината и влагата превръщат Сингапур в истински ад, което не беше трудно за вярване. Според мен и сега си беше достатъчно топло.

Като видя багажа ми, струпан с мъка на две колички, митничарят се почеса нерешително по главата и повика началника си. Очаквах неприятности, но като обясних на последния, че съм телевизионен журналист, той само махна с ръка – „Влизайте!“.

Сингапур е безвизова зона. Всеки има право да остане тук до две седмици без каквито и да било формалности, но за това ще стане дума по-нататък.

Сингапур ме омая и погълна. Ще ми позволите да се спра и на някои исторически и географски забележителности, защото за да разберем Сингапур днес без тях, би било, ако не невъзможно, то поне достатъчно трудно. А пък аз ще обещая по-нататък все по-рядко да си намирам „патерици“ в историята, макар че за мен тя е твърде интересна.

Представете си територия от едва 600 кв. километра, което е просто нищожна площ за една държава. При това освен остров Сингапур тя обхваща още 57 по-малки островчета.

Въпреки размерите си този град-остров-държава е своеобразен феномен и има с какво да привлече нашето внимание. Особено ме заинтригува историята на неговите многобройни имена. Древните перси нарекли земята му „подветрена“, защото спокойните проливи, заедно с веригата от острови, надеждно го пазят от океанските вълни. Изглежда странно, но дори когато наоколо бушуват тайфуни и изригват вулкани, което в съседна Индонезия се случва по 350 пъти в годината, Сингапур си остава съвършено спокоен. Звучи като анекдот, но е истина, че при чудовищното изригване на вулкана Кракатау през 1883 г. земният тласък само за кратко прекъснал службата в църквата „Св. Андрей“ и това било всичко.

Често наричат Сингапур „азиатска Венеция“, но с това име са дарявани почти всички азиатски градове, обкръжени от вода. Португалският мореплавател Албукерк го назовал „Кръстопът – западната врата на Изтока или източната врата на Запада“, което е еднакво вярно, защото тук се срещат водите на източните и западните морета. През 30-те години на миналия век заради страховитата престъпност нарекли Сингапур „Чикаго на Изтока“. Във викторианската епоха бил познат под названието „цитадела на британското могъщество“, после станал „азиатският бункер“, а английската база на острова му донесла и прякора „непристъпна крепост“, което предизвикало духовитата забележка на тогавашния министър-председател: „Англичаните така и не можаха да разберат, че ние не сме островна база, а остров с база“.

Сингапур е носил още названията „емпориум на южните морета“, „търговски дом“, „център на реекспортната търговия“, „Азия в миниатюра“ и т.н., но най-популярно от всички е „Град на лъва“.

За раждането на всяко наименование има или е имало основания – кога реални, кога измислени, но разбира се, нито едно не е успяло да бъде достатъчно точно, защото коя страна може да се обясни с едно название?