Каменните колоси на 3000 години, които отново бдят над Сардиния

Цивилизация • •

Създадени през желязната епоха, десетки масивни каменни статуи лежат разрушени под полето на Монте Прама. След като са реставрирани, колосите разкриват историята на една изгубена средиземноморска култура.

Идеално концентрични кръгове и Т-образни чело и нос формират отличителното лице на един от така наречените каменни гиганти на Сардиния, в Националния...

Идеално концентрични кръгове и Т-образни чело и нос формират отличителното лице на един от така наречените каменни гиганти на Сардиния, в Националния археологически музей на Каляри.

© Изображение: Пол Уилямс

През пролетта на 1974 г. фермери в Сардиния са принудени да спрат да орат нивите си, когато удрят нещо, което изглежда като голяма скала. По-внимателен поглед обаче разкрива нещо много по-интригуващо. И то е каменна глава. А откритието на земеделците представлява една от най-важните находки от желязната епоха в Западното Средиземноморие.

Ето така, на плодородния западен бряг на остров Монте Прама, е открит първият от хилядите каменни блокове и фрагменти, събирани от археолозите през следващите десетилетия. В крайна сметка, всички тези парчета са сглобени отново заедно в десетки статуи колоси.

Първоначално издълбани от единични блокове варовик, гигантите от Монте Прама се извисяват над повечето хора. Някои от скулптурите са високи почти два метра. Те имат силно стилизирани черти, като триъгълни лица и Т-образни вежди и носове. Но най-отличителни са очите им. Представени са от големи, кръгли концентрични кръгове, които гледат право напред. Някои от статуите държат щитове, а други лъкове. Въз основа на тези черти, учените групират статуите в три основни категории: стрелци, боксьори и воини.

Въпреки че историците все още се озадачават какво точно представляват гигантите на Монте Прама, всички са съгласни, че са били предназначени да обединяват древната общност чрез могъщата си символика. Колосите говорят за забележителна култура от желязната епоха, която процъфтява преди близо 3000 години, преди да поддаде под вълните от чужди нашествия.

Идентифициране на майсторите

Сардиния, днес част от Италия, има дълга и динамична история на заселване на различни народи. Разположен между Апенинския и Иберийския полуостров, островът отдавна играе важна роля в средиземноморската търговия.

При откриването на каменните скулптури от Монте Прама, първоначално учените предполагат, че те са част от картагенски храм. През 500-те години пр. н.е. Картаген, чиято търговска мощ е съсредоточена в Северна Африка, завладява острова.

ГРАД НА СМЪРТТА: Освен хилядите фрагменти от статуи, в Монте Прама са разкрити 30 гроба от нурагическия некропол. Покрити с плочи от пясъчник, тези ци...

ГРАД НА СМЪРТТА: Освен хилядите фрагменти от статуи, в Монте Прама са разкрити 30 гроба от нурагическия некропол. Покрити с плочи от пясъчник, тези цилиндрични гробове съдържат останките на мъже и жени, всички погребани в седнали и коленичещи пози.

След по-подробни проучвания обаче изследователите осъзнават, че каменните фрагменти са тук, дълго преди появата на картагенците. След като Джовани Лилиу, смятан от мнозина за бащата на сардинската археология, изследва фрагментите, той прави заключението, че те споделят общи черти с бронзови статуетки, принадлежащи на нурагическата цивилизация (XVIII век пр. н.е до II век от н.е.) на Сардиния.

Тази култура е известна както с металообработването, така и с каменната обработка. Из целия остров този народ изгражда отличителни мегалитни структури, известни като нураги (на които е кръстена и тяхната култура). Днес повече от 6 000 нураги се сливат с пейзажа на острова – удивителен брой за територия с площ малко над 14 500 кв. км.

Обикновено доминирани от кула, съдържаща кръгла камера, тези структури се срещат само в Сардиния. Точната им функция е мистерия, като теориите за предназначението им варират от крепости през жилища до дворци или дори комбинация от трите. Новаторското за времето си строителство на нураги изглежда спира около 1200 г. пр. н. е., но сградите продължават да се използват още векове.


Нураге от Палмавера (XV - IX век пр. н.е.) е отличителен пример за мегалитните структури, които нурагската култура издига в Сардиния през късната брон...

Нураге от Палмавера (XV - IX век пр. н.е.) е отличителен пример за мегалитните структури, които нурагската култура издига в Сардиния през късната бронзова епоха.

Известно време след създаването на колосите, племенната система на нурагите започва да отслабва и да запада. И гърците, и финикийците се борят за богатите минерални ресурси на острова, но в крайна сметка финикийците вземат надмощие. А по-късно, около VI век пр. н.е., Картаген, който първоначално е основан от финикийците, завладява Сардиния.

На някакъв етап след упадъка на нурагичната култура гигантите изглежда са били унищожени. Изглежда това е умишлен акт на оскверняване. Учените смятат, че вероятно е дело на финикийски или картагенски колонисти в опит да наложат своя нов ред на острова, като демонстративно унижат заварения.

Колосите на Монте Прама

Масивните сардински статуи, сглобени наново от археолози между 2007 г. и 2011 г., попадат в три основни категории: боксьори, стрелци и воини. Макар че липсват детайли от статуите, археолозите смятат, че преди да бъдат разрушени, всяка от тях представя в цялост характерните за категориите черти.

Най-многобройната категория, открита до момента, е тази на боксьорите. Всяка фигура държи щит над главата си. Археолозите откриват фрагменти, които сочат, че някога скулптурите са държали и ритуална бойна ръкавица в дясната си ръка. Техните лица имат два концентрични кръга като очи. Историците предполагат, че тези фигури изобразяват бойци атлети, които може да са играли религиозна или дори свещеническа роля.

Стрелците са представени с дясна ръка, вдигната в поздрав, а лявата, обвита в ръкавица, държи лък, който лежи на рамото. Все още не са открити добре запазени глави на стрелци, така че учените смятат, че те споделят същите черти с лицата на воините. Малкото воини, които са открити досега, са в лошо състояние. Техните шлемове имат герб в центъра и два рога отгоре. При издълбаването им, вероятно всички са държали кръгли щитове.

Някои от гигантите на Монте Прама са изложени в Националния археологически музей в столицата на Сардиния Каляри.

Някои от гигантите на Монте Прама са изложени в Националния археологически музей в столицата на Сардиния Каляри.

Тежка задача

Разкопките през 70-те години на миналия век потвърждават, че в Монте Прама някога е имало некропол. Най-ранните гробници датират от XI век пр.н.е. Oткритите миниатюрни каменни модели на нураги потвърждават, че обектът безспорно принадлежи към тази култура.

Също така, става ясно, че каменните гиганти са изваяни между X и VIII век пр.н.е., към залеза на нурагския период през късната желязна епоха.

Голяма част от археологическата работа в Монте Прама се фокусира върху некропола, неговите гробници и събирането и анализирането на огромния брой фрагменти, откопани от почвата. Задачата пред екипа е подобаващо колосална. От средата на 70-те години на XX век се натрупват хиляди отделни части, като през 2007 г. започва старателната работа по тяхното сглобяване. До 2011 г. експертите успяват да съединят парчетата в 24 каменни статуи, много от които обаче са непълни. Днес тези шедьоври от желязната епоха могат да се видят в Националния археологически музей в столицата на Сардиния Каляри и в музея “Джовани Маронджиу” в град Кабрас, който се намира близо до Монте Прама.

През 2015 г. са възстановени още три фигури, включително двама стрелци, открити предходната година. Интересно е, че стилът на тези статуи се различава значително от останалите.

И тежки въпроси

Защо нурагите издигат тези фигури и как ги поставят на местата им, е загадка за археолозите близо 3000 години по-късно. Според едно от предположенията, фигурите представят категории от нурагическия военен и жречески елит.

Археологът Арба Скану разглежда каменен фрагмент от Монте Прама в реставрационния център на Ли Пунти в Сардиния.

Археологът Арба Скану разглежда каменен фрагмент от Монте Прама в реставрационния център на Ли Пунти в Сардиния.

© Фотограф: Марко Ансалони

Друга хипотеза е, че тяхната задача е да представят героични личности от нурагичното минало - може би на създателите на масивните структури. Според тази теория скулптурите са били подредени като хероон (гръцки термин, означаващ храм или паметник, посветен на герой или герои). Поставени близо до некропола, тези герои-предци биха напомняли за традиционните ценности и общото за островната общност наследство.

Дори днес сардинците се идентифицират силно с подобни символи от древното си минало. А лицата на гигантите на Монте Прама стават толкова известни и прославени, че за мнозина те идват отново, за да заменят някогашните сгради нураги, като символ на древното минало на острова.