Деветте предмета на Панагюрското златно съкровище.
© Николай Генов / Wikimedia CommonsИзложбата ще включва над 200 предмета, включително златни, сребърни и бронзови изделия, керамика, надписи, каменни релефи и други произведения на изкуството, като българските артефакти представляват над 90% от всички включени експонати.
„Тази изключителна изложба е първата, която се фокусира върху взаимовръзките и съперничествата между траките и техните съседи, особено Гърция и Рим“, казват Тимъти Потс, Мария Хъмър-Тътъл и Робърт Тътъл, директор на Музея “Гети”. „За много от нашите посетители това ще бъде първото им запознаване с тази завладяваща и изключително изтънчена древна култура... Изложбата е рядка възможност за "Гети" да въведе американската публика в света на Древна Тракия – място и култура, които заслужават много по-голямо внимание... Ние сме безкрайно благодарни на българското Министерство на културата и на Националния археологически институт с музей при БАН за тяхното партньорство за осъществяването на тази изложба; и на другите участници в изложбата."
Четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в експозицията, която може да бъде видяна от 4 ноември 2024 г. до 3 март 2025 г.
Позлатен сребърен наколенник от IV - III век .пр.н.е., изобразяващ Великата богиня майка. Оtкрит е в Могиланската могила във Враца.
© Тодор Димитров, VEX.2024.2.203 / РИМ - Враца„Работата по изложбата „Тракия и античния свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ започна още през 2018 г., когато д-р Тимъти Потс, директор на Музей „Дж. Пол Гети“, и д-р Джефри Спиър, по това време главен уредник на античната колекция на музея, пристигнаха на посещение в Националния археологически институт с музей (НАИМ при БАН). При предварителния разговор те представиха идеята си за изложба, посветена на древна Тракия, която да е част от организиран от Музея „Гети“ цикъл, посветен на различни части от древния свят. Към настоящия момент са се състояли „Египет и античния свят“ (2018 г.) и „Древен Иран и античния свят“ (2022 г.), а предстоят изложби за Финикия и Анатолия“, казва доц. д-р Маргарит Дамянов от НАИМ при БАН.
„Тъй като ядрото на древните тракийски земи съвпада с територията на днешна България, от музея „Гети“ потърсиха партньорство с Министерството на културата на Република България (МК), както и с НАИМ при БАН като най-стара и водеща институция в сферата на изследването на древното културно наследство на страната. След продължителен подготвителен етап и забавяне заради пандемията от Ковид-19, през април 2023 г. беше подписано тристранно споразумение между музея „Гети“, МК и НАИМ при БАН, според което двете български институции са официални съорганизатори на изложбата“, обяснява доц. Дамянов.
В изложбата са представени емблематични за Древна Тракия открития като Вълчитрънското златно съкровище, Панагюрското златно съкровище, комплексът предмети от могилата Голяма Косматка край гр. Шипка, съдове от Рогозенското съкровище и много други.
Бронзова портретна глава на Севт Трети от III век пр.н.е., открита в могилата Голяма Косматка, край град Шипка от археолога Георги Китов през 2004 г.
© Тодор Димитров, VEX.2024.2.159Според доц. Дамянов мащабният замисъл на изложбата „Древна Тракия и античния свят“ е довел до много положителен прецедент в сферата на международното сътрудничество в изследването на тракийското културно наследство. Тъй като древните тракийски земи се простират и извън съвременните граници на Република България – върху части от днешна Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония - за първи път в подобна изложба участват и експонати от Гърция и Румъния.
„Научното значение на включените предмети е голямо. От гръцка страна, музеите на Самотраки и Александруполис участват с надписи на тракийски език с гръцки букви от егейското крайбрежие на Тракия, свидетелстващи за съжителството на елини и траки. Заедно с тракийския каменен надпис от Кьолмен, Шуменско, и този върху златния пръстен от Езерово, Пловдивско, изложбата в Музея „Гети“ за първи път в историята ще събере на едно място всички най-важни съхранили се писмени паметници на тракийски език“, казва още археологът.