Малкият австралийски остров, където можете да видите коали, кенгурута и кукабури

„Просто продължавайте да гледате нагоре“, инструктира ни нашият екскурзовод, докато поемаме по малка алея сред дървета близо до фериботния терминал на остров Реймънд. „Коалите са навсякъде.“

Звучи твърде хубаво, за да е истина, като реплика, предназначена да впечатли лековерните туристи. Защо тези пухкави торбести животни биха се мотали толкова близо до хората? Но само миг по-късно един от участниците внашата група развълнувано извиква: „Ето я!“

И наистина, ето я коалата, удобно сгушена в разклонение на евкалипт, която ни наблюдава с полузатворени очи. Няколко минути по-късно откриваме друга, лениво дъвчеща листа. Скоро забелязваме още половин дузина.

Това не е случайност. С площ под осем квадратни километра и форма, напомняща смачкано бомбе, остров Реймънд се намира сред езерата Гипсланд в Източна Виктория, Австралия, и е официално дом на около 300 коали. Въпреки че днес са повсеместни, те не са местен вид. Въведени са през 50-те години в рамките на успешно усилие за опазване.

Остров Реймънд привлича десетки хиляди туристи годишно, въпреки че е далеч от масовите маршрути. Намира се на малко под 320 км източно от Мелбърн, най-близкото летище, а единственият достъп е с ферибота от Пейнсвил, който прави петминутно пътуване и е безплатен за пешеходци.

Посетителите са насърчавани да оставят автомобилите си на континента, където има удобства, липсващи на острова, всъщност почти всички удобства. На остров Реймънд няма хотели, магазини или ресторанти, въпреки че се отдават частни домове под наем, а отскоро има и кафе-фургон, който работи няколко дни седмично.

Където и когато да търсите коали, използвайте подход отгоре надолу. „Гледайте нагоре, защото те са по дърветата“, казва Робин Пейле, президент на Koala Island Foundation, която се грижи за коалите и поддържа пътеките. „Но дръжте очите си и на земята за следи от изпражнения, които подсказват, че наблизо има коала.“

Внимавайте и за Йоги, вероятно най-известната коала на острова. Той често се бие с други коали и е лесно разпознаваем, защото е загубил по-голямата част от лявото си ухо. Това е напомняне да пазите дистанция и тишина както за ваша безопасност, така и за тази на животните.

„Всички мислят, че са сладки и пухкави, но те са диви животни“, подчертава Шели Робинсън, президент на организацията Koalas of Raymond Island, която управлява приют за болни, ранени и осиротели коали.

„Ще виждате коали всеки ден от годината“, казва Робинсън. „Ако водя някого на едночасова обиколка, вероятно ще види около 40.“

Най-доброто време да забележите бебета коали е между септември и ноември, когато излизат от торбите на майките си и се возят на гърба им. Макар че могат да се видят през цялото денонощие, коалите са най-активни рано сутрин и привечер, когато се преместват, за да се хранят. През останалото време спят, понякога до 20 часа дневно, за да пестят енергия, необходима за преработката на евкалиптовите листа.

Лесен начин да ги откриете е да следвате една от пътеките в новото приложение, което предлага различни маршрути из острова и информация за забележителностите. Един от маршрутите е предназначен за деца, като включва игри и активности. А ако искате да направите обиколката по-забавна, Ride the Koalas отдава под наем двуместни и четириместни велосипеди тип Surrey.

Коалите не са единствената природна атракция на остров Реймънд. Тук растат над 50 вида орхидеи, включително местна островна орхидея. Източните сиви кенгура са повсеместни. Пейле изчислява, че наброяват над хиляда. Ехидните, покрити с бодли и хранещи се с мравки, също са често срещани. „Имаме дори един беден, самотен вомбат“, добавя Пейле. „Той е спасен екземпляр, пуснат отново на свобода на острова.“

На острова са регистрирани над 170 вида птици, включително често наблюдавани смеещи се кукабури (Dacelo novaeguineae), австралийската жабоуста (Podargus strigoides) и пъстри розели (Platycercus eximius). През пролетта и есента островът е популярна спирка за мигриращи видове като японски бекаси, сибирски остроопашати брегобегачи и критично застрашения тасманийски бърз папагал.

Дори водите около острова гъмжат от живот. Тук живее малка популация застрашени делфини бурунан, вид афала, срещащ се само в езерата Гипсланд и Порт Филип.

Коренното население гунайкурнай (Gunaikurnai) живее в региона повече от 40 000 години, като народът татунгалунг (Tatungalung) е най-тясно свързан с острова. Първоначалното име на острова Gragin се тълкува като „каменист“, вероятно заради скалистата почва или това, което днес е известно като чакълест нос. Мястото е привличало местните жители с изобилието си от риба, миди и змиорки, както и с лебедовите яйца, смятани за деликатес.

Островът е заселен от европейци през средата на XIX век и е кръстен на Уилям Одел Реймънд, местен магистрат. Някога тук е кипял живот сред рибарските общности, но това приключва след забраната на търговския риболов. За кратко е функционирало училище в началото на XX век, но днес децата пътуват до училища на континента. Макар на острова все още да живее активна общност, няма планове за търговско развитие, а и няма място за много нови домове, тъй като големи части от острова са запазени за природозащитни цели или са под управлението на гунайкурнай.

„Това е много просто малко място, и точно затова хората го обичат“, казва Пейле. „Ако живеете в град, е удивително да откриете, че място като това все още съществува.“

Живеещ в Мериленд, Невин Мартел е автор на девет книги – по теми, вариращи от готвене с диви храни до изследване на необикновения живот на създателя на „Калвин и Хобс“ Бил Уотърсън – и редовно пише за редица национални издания. Следвайте го в Instagram.