Малки паяци използват координиран фънки “танц”, за да ловуват успешно

Ако се разхождате из тропическите дъждовни гори на Френска Гвиана, неминуемо ще срещнете гигантски паяжини, по-дълги от училищен автобус. В тях хиляди малки паяци, с дължина под 1 см, очакват плячката им да се улови, след което се втурват към нея и я побеждават.

„В групи те могат да уловят плячка до 700 пъти [по-тежка] от всеки отделен паяк“, например молци и скакалци, казва Рафаел Джийнсън, етолог, който изучава поведението на животните в естествената им среда в Центъра за интегративна биология в Тулуза, Франция. Anelosimus eximius е така нареченият „социален“ паяк, който живее в големи, кооперативни колонии – изключително рядък начин на живот за паяци.

Въпреки това, арахнофобите няма от какво да се притесняват, тъй като южноамериканският паяк с кехлибарен цвят, е по-малък от калинка - дори, когато ловуват заедно те не представлява заплаха за хората.

Всъщност, A. eximius има на какво да ни научи по отношение на работата в екип в името на общия резултат.

В проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, водещият автор Джийнсън и неговите колеги откриват, че тези паяци улавят най-много плячка, когато синхронизират движенията си. По-конкретно, паякообразните изпълняват „танц“ в стил изкачане и приклещване, при който всяко животно тръгва и спира рязко и едновременно.

Разбира се, в действителност паяците не танцуват, а усещат вибрациите, създавани както от насекомото, заплетено в мрежата, така и от другите паяци, участващи в лова. Ако всеки паяк се движеше в различен ритъм, това би създало толкова много шум, че нямаше да могат да „чуят“ уловеното насекомо. Затова те синхронизират движенията си, за да усетят по-добре жертвата си.

Но тази стратегия крие риск - твърде дългото изчакване за координиране на движенията може да позволи на някои паяци да стигнат първи до храната. Изглежда обаче, че ползите от синхронизирането (точното локализиране на храната в гигантската мрежа) компенсират този риск, насърчавайки вида да работи съвместно и да споделя улова.

Нещо повече, наблюдаването на моделите на координация на паяците може да предложи идеи на инженерите, разработващи роботи или компютърни програми, вдъхновени от интелигентноста на рояка, добавя Джийнсън.

Само около 20 вида от 50 000 познати на науката видове паяци живеят в постоянни „социални“ кооперативни колонии - всички в тропиците и субтропиците. Тяхното поведение включва всичко - от грижата за малките на другия до съжителството в една и съща паяжина, без да се разкъсват едни други. Но A. eximius е първият, който има количествено определени синхронизирани движения, казва авторът на изследването.

Междувременно, оказва се, че тези животни са доста срамежливи, което затруднява изучаването им. „Ако вдигаме твърде много шум в паяжината им, те ще се скрият“, казва Джийнсън.

Все пак, не е проблем да ги откриете отново. Просто няма начин да пропуснете техните огромни, блестящи мрежи покрай пътищата във Френска Гвиана, Южна Америка. Така че, Джийнсън и екипът му са имали много възможности да наблюдават социалните паяци в действие.

За да разкрият тайните в колония на A. eximius, учените организират полеви експеримент, в който заснемат малки групи от средно 25 паяка, докато те реагират на примамка, в случая - мъртва конска муха, прикрепена към мотор чрез жица.

Също така, като контролират вибрациите на примамката, учените успяват да измерят как паяците реагират на различни променливи - от фини вибрации на малка плячка до поклащането на паяжината, когато в нея има нещо голямо.

На базата на събраните данни изследователите създават компютърен модел, който показва, че чрез координиране на движенията си тези паяци са по-успешни в улавянето на плячка, отколкото ако не се движат в синхрон.