Малки паяци използват координиран фънки “танц”, за да ловуват успешно

Природа • •

Ново откритие показва, че южноамерикански паяци (Anelosimus eximius) изпълняват синхронизиран „танц“ с изкачане и приклещване, за да повалят плячка, 700 пъти по-голяма от тях.

Тези малки южноамерикански паяци (на снимката в Бразилия) могат да въртят мрежи с дължина до 10 м.

Тези малки южноамерикански паяци (на снимката в Бразилия) могат да въртят мрежи с дължина до 10 м.

© Снимка: Клаус Майер, MINDEN PICTURES

Ако се разхождате из тропическите дъждовни гори на Френска Гвиана, неминуемо ще срещнете гигантски паяжини, по-дълги от училищен автобус. В тях хиляди малки паяци, с дължина под 1 см, очакват плячката им да се улови, след което се втурват към нея и я побеждават.

„В групи те могат да уловят плячка до 700 пъти [по-тежка] от всеки отделен паяк“, например молци и скакалци, казва Рафаел Джийнсън, етолог, който изучава поведението на животните в естествената им среда в Центъра за интегративна биология в Тулуза, Франция. Anelosimus eximius е така нареченият „социален“ паяк, който живее в големи, кооперативни колонии – изключително рядък начин на живот за паяци.

Въпреки това, арахнофобите няма от какво да се притесняват, тъй като южноамериканският паяк с кехлибарен цвят, е по-малък от калинка - дори, когато ловуват заедно те не представлява заплаха за хората.

Всъщност, A. eximius има на какво да ни научи по отношение на работата в екип в името на общия резултат.

В проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, водещият автор Джийнсън и неговите колеги откриват, че тези паяци улавят най-много плячка, когато синхронизират движенията си. По-конкретно, паякообразните изпълняват „танц“ в стил изкачане и приклещване, при който всяко животно тръгва и спира рязко и едновременно.

Разбира се, в действителност паяците не танцуват, а усещат вибрациите, създавани както от насекомото, заплетено в мрежата, така и от другите паяци, участващи в лова. Ако всеки паяк се движеше в различен ритъм, това би създало толкова много шум, че нямаше да могат да „чуят“ уловеното насекомо. Затова те синхронизират движенията си, за да усетят по-добре жертвата си.

Но тази стратегия крие риск - твърде дългото изчакване за координиране на движенията може да позволи на някои паяци да стигнат първи до храната. Изглежда обаче, че ползите от синхронизирането (точното локализиране на храната в гигантската мрежа) компенсират този риск, насърчавайки вида да работи съвместно и да споделя улова.

Група паяци се хранят с животно, уловено след колективен лов.

Група паяци се хранят с животно, уловено след колективен лов.

© RAPHAËL JEANSON/CNRS

Нещо повече, наблюдаването на моделите на координация на паяците може да предложи идеи на инженерите, разработващи роботи или компютърни програми, вдъхновени от интелигентноста на рояка, добавя Джийнсън.

Хармония в лова

Само около 20 вида от 50 000 познати на науката видове паяци живеят в постоянни „социални“ кооперативни колонии - всички в тропиците и субтропиците. Тяхното поведение включва всичко - от грижата за малките на другия до съжителството в една и съща паяжина, без да се разкъсват едни други. Но A. eximius е първият, който има количествено определени синхронизирани движения, казва авторът на изследването.

Междувременно, оказва се, че тези животни са доста срамежливи, което затруднява изучаването им. „Ако вдигаме твърде много шум в паяжината им, те ще се скрият“, казва Джийнсън.

Все пак, не е проблем да ги откриете отново. Просто няма начин да пропуснете техните огромни, блестящи мрежи покрай пътищата във Френска Гвиана, Южна Америка. Така че, Джийнсън и екипът му са имали много възможности да наблюдават социалните паяци в действие.

Дъждовните гори на Френска Гвиана са пълни с паяжини на тези социално живеещи паяци.

Дъждовните гори на Френска Гвиана са пълни с паяжини на тези социално живеещи паяци.

© RAPHAËL JEANSON/CNRS

За да разкрият тайните в колония на A. eximius, учените организират полеви експеримент, в който заснемат малки групи от средно 25 паяка, докато те реагират на примамка, в случая - мъртва конска муха, прикрепена към мотор чрез жица.

Също така, като контролират вибрациите на примамката, учените успяват да измерят как паяците реагират на различни променливи - от фини вибрации на малка плячка до поклащането на паяжината, когато в нея има нещо голямо.

На базата на събраните данни изследователите създават компютърен модел, който показва, че чрез координиране на движенията си тези паяци са по-успешни в улавянето на плячка, отколкото ако не се движат в синхрон.

Живот, близо до колонията: Какво рискуват паяците имитатори на мравки?

Вижте повече

Живот, близо до колонията: Какво рискуват паяците имитатори на мравки?

В хода на еволюцията паяците развиват някои доста необичайни черти, които ги превръщат в едни от най-успешните ловци в природата и едновременно с това им помагат...