Майките шимпанзета също скърбят, обичат силно и “крадат” време за себе си

Наука Природа • •

Ново изследване разкрива повече за майчинството при шимпанзетата. Тези важни нови знания може да помогнат за опазването на застрашените видове.

Бебе шимпанзе се гушка с майка си. Големите маймуни и хората споделят около 99 % от ДНК.

Бебе шимпанзе се гушка с майка си. Големите маймуни и хората споделят около 99 % от ДНК.

© ALAMY

Денонощна грижа за бебето в продължение на година. Кърмене до пет пъти дневно. Силна връзка, която продължава повече от десетилетие.

Звучи ли ви познато? Подобно на човешките майки, шимпанзетата влагат огромни ресурси в отглеждането на своето потомство и превръщането на децата си в здрави възрастни, които могат да оцелеят в дивата природа до 40-годишна възраст. Въпреки че групите на шимпанзетата – от тропическите дъждовни гори на Уганда до горите на саваната на Танзания – са разнообразни, всяка със свои собствени странности и поведение, всички те споделят една основна черта: силни връзки между майките и малките им.

През последните години нови изследвания поставиха майчинството при шимпанзето в по-ясен фокус, като същевременно предоставиха ценна информация за този застрашен вид.

Поради унищожаването на местообитанията, лова и болестите, популациите на големите маймуни са намалели с най-малко 70 % - от около милион през 1900 г. до между 172 000 и 300 000 в наши дни. По-доброто изучаване на техните социални взаимоотношения може да помогне на природозащитниците да разберат какви фактори, като например размер на местообитанието, са определящи, за да се чувстват добре и да имат здрави популации.

Има нещо във връзките на шимпанзето, „което всъщност е неописуемо, точно както в любовните взаимоотношения между хората“, казва Рахна Реди, докторант в Харвардския университет, която наблюдава животните в дивата природа от години.

Ето още открития, които допълват знанията ни за майките шимпанзета и разкриват колко подобни на нас са те.

Връзката майка - син

Поколения приматолози документират силни взаимоотношения между майките и техните възрастни синове, но едва миналата година едно проучване показа, че тези привързаности не са просто трогателни за наблюдаващите ги хора, а по-скоро са норма в общността на шимпанзетата.

Реди и съавторът на доклада Арън Сандъл прекарват три години в наблюдение на това как 29 младежи и млади възрастни мъжки в общността на шимпанзетата нгого в Национален парк “Кибале” в Уганда взаимодействат с други шимпанзета. Порасналите мъжки вече не виждат майките си толкова често, колкото някога, но когато пътищата им се пресекат, синовете търсят майките си, за да се обгрижват взаимно за дълги периоди, като вероятно повтарят поведение от детството си.

Някои имат още по-близки връзки: „Около една трета от възрастните млади мъжки са най-добри приятели с майките си“, казва Реди.

Този вид трайна връзка между майка и син е много необичайно явление сред бозайниците, тъй като повечето мъжки напускат групата, от която произхождат при достигане на зрялост. При шимпанзетата обаче женските са тези, които намират нова група, поради което най-близките роднини на женското шимпанзе вероятно ще бъдат нейните собствени синове.

Въпреки че младите мъжки не напускат семейството си, те са изправени пред труден преход - вместване в социалната йерархия на възрастните мъжки.

И проучването установява, че майките играят решаваща роля в този житейски преход, като защитават синовете си по време на конфликти с по-възрастните мъжки и освен това ги успокояват чрез докосване.

Грижата на майката шимпанзе за самата нея

Шон Лий, докторант в Университета “Джордж Вашингтон”, преразглежда полулярните схващания за ежедневието на женските шимпанзета.

Досега учените смятаха, че майките шимпанзета не са особено социални, тъй като прекарват много време с потомството си.

Но Лий и колегите му откриват, че те прекарват най-малко толкова пълноценно време сред други възрастни, колкото техните братовчеди бонобо – известни с общителността си.

За целите на проучването, публикувано по-рано тази година, екипът на Лий записва поведението на кърмещите бонобо в Демократична република Конго. След това изследователите сравняват тези наблюдения с десетилетия данни за шимпанзетата в Национален парк “Гомбе Стрийм” ( Gombe Stream National Park) в Танзания.

Това, върху което се съсредоточават, е времето, което всеки от двата вида прекарва в различни дейности, като хранене, пътуване, грижа и игра.

Не е изненадващо, че майките шимпанзета прекарват повече време с бебетата си и по-малко време с други шимпанзета, отколкото бонобо. Но също така майките шимпанзета отделят поне толкова време, колкото и бонобо за важни социални дейности, като пощене и игра.

„Това беше точно обратното на очакваното“, казва Лий. Резултатите показват, че „майките шимпанзета се нуждаят от това социално взаимодействие и социално време – и те го получават.“

Споделена скръб

Изследванията върху шимпанзетата в плен също могат да дадат известна представа за поведението на техните диви роднини.

Мони, шимпанзе с нисък ранг в йерархията на нейната общност в зоопарка Royal Burgers в Холандия, се опитва да се сближи с другите 14 шимпанзета в заграждението си, като понякога се взира в тези от тях, които иска да пощи или ги дърпа за козината.

„Тя всъщност не знаеше как да бъде шимпанзе“, казва Зоуи Голдсбъро, докторант в университета в Утрехт, която прекара месеци в наблюдение на Мони и нейната група.

Една сутрин Голдсбъро и нейната колежка Кайла Колф откриват мъртвородено бебе в заграждението и разбират, че донякъде Мони е страняла от останалите и защото е била бременна.

Този ден групата е необичайно притихнала. Вместо да избягват Мони, както обикновено, шимпанзетата седят до нея, целуват я и ѝ предлагаха пръстите си, за да ги хване или сложи в устата си.

Изследователите вече са били наясно, че шимпанзетата вероятно скърбят, но случаят с Мони може да е първото документирано доказателство, че шимпанзетата, поне в плен, утешават скърбящите след загуба, казва Голдсбъро.

Въпреки че привързаността на другите шимпанзета към Мони продължава само няколко часа, преживяната от нея загуба може да е помогнала за утвърждаването ѝ в групата: сега тя е със среден ранг в йерархията на общността и има няколко партньора за взаимно обгрижване.

Осъзнаването на собствената ни смъртност се разглежда като нещо, което „разделя животните и хората“, казва Голдсбъро. Но изследванията показват, че шимпанзетата изпитват силна скръб – и това е само една от многото емоции, които споделяме с нашите братовчеди - маймуните.