Има ли ловът корени в традициите на българите?

Но ловът по българските земи винаги е бил от второстепенно значение. Етнографът Димитър Маринов отбелязва, че “към края на XIX век горите в Западна България били пълни с всякакъв дивеч, но селянинът се хранел с чушки, домати и други зеленчуци, а ако се облажи, той коли домашни животни, а дивите оставя на спокойствие”.

Когато се ловува, това се прави от различни съображения – за кожата, за месото или унищожаване на вредители. Ловува се едър дивеч (сърни, елени, лисици, вълци, диви прасета), дребен дивеч (златки, зайци, порове, белки), пернат дивеч (яребици, пъдпъдици, глухари, диви патици).

И макар ловът да е играл второстепенна роля в бита на българина, той познава различни приспособления и методи за ловуване – от най-простите ( с капан и отрова) до най-сложните (с огнестрелно оръжие) (изт. Вакарелски).

Риболовът по нашите земи е водещ поминък само за част от българското население, живеещо покрай Дунав, в близост до по-големи реки, и преди всичко по Черноморското крайбрежие.

Най-ранни данни за съществуването на риболова сред българската диаспора има от времето на късния палеолит. Например в пещерата “Темната дупка” край с. Карлуково, Луковитско, са намерени рибни кости заедно с кости на пещерна мечка, носорог и мамут.

Археологическите находки край с. Биково, Новопазарско, край гр. Русе и край с. Салманово, Преславско, включват харпуни, изработени както от кост, така и от бронз в по-късен период.

В своята “История” Херодот пише за тракийското племе пеонци, живеещо край езерото Прасиас (днешното Бутковско езеро в Егейска Македония, Гърция), които ловят рибата с кошници и хранели добитъка си с риба.

Речен риболов и традиционни методи на улов

Българите познават много видове риба – пъстърва, змиорка, бабушка, клен, мъздуха, лешанка, червеноперка, сом, щука, костур, попче, шаран, моруна, чига и др. Повечето от тези названия са български (изт. Колев).

Най-разпространеното приспособление в малките реки е сакът (мрежена торба със затворено дъно). В тихи, плитки и мътни води рибата се лови с кош без дъно, а така наречените слепи кошове се залагат на речните бързеи.

При бързеите се използва и леса (вид скара, изплетена от пръти и шума). Почти навсякъде по реките се употребява мрежа, наречена серкме или сертме (кръгло приспособление с навит навътре край, образуващо торбичка за рибата). За риболова по Дунав се използват различни мрежи и приспособления като винтер, ости, забкъни, кепчета, котци и др.

Ловът с въдица не е народен начин за ловене на риба, въпреки че по селата в миналото хората си изработват метални въдици, скрепени на конски косми или на въже.

Риболовът в Черно море

Риболовът по Черноморието е четирисезонен – пролетен (от март до юни), когато се лови карагьоз, цаца, сафрид, калкан, хамсия, попчета; летен (от юли до август), когато се лови кефал, змариди, илария; есенен (от септември до януари), когато се лови паламуд, скумрия, лефер, заргана, тон; зимен (януари – февруари), когато се ловят миди и калкан, ако времето позволява. Повечето названия на морските риби, които българинът познава, са чужди.

За риболовът на Черно море се използват подвижните мрежи гриб, латуля и невод, както и неподвижната мрежа талян.

Риболовът в Егейско море

В миналото българи от Смолянско и други части на Родопите упражняват риболов в Егейско море. За целта използват рогозки с дължина до 20 м, чиито краища са дърпани с две лодки. Подплашената риба се мята на рогозката, откъдето се изгребва с кепчета (изт. Примовски, Змеев, Владов).

Събирателството е допълнителен поминък, който има дълбоки корени още в древността. Българите събират диви плодове, билки и гъби, които се използват за храна и лечение.

Берат се лешници, дренки, диви круши, малини, къпини, боровинки, някои от които се сушат и запазват за зимата. Почти из цяла България е събиран буков и дъбов желъд, наричан още жир, използван за храна на домашните животни (овце, кози, прасета), а смлян се дава и на едрия добитък. В “гладни години” българите правят хляб от смлени жълъди. Билкарите събират борика, чемерика, подбел, лайкучка, диви кестени и др.

Наред с растенията и гъбите, българите събират и някои представители на животинския свят.

Пиявицата например се използва в народната медицина за изсмукване на “лоша кръв”. Речният рак, охлювите и костенурки се събират за храна.

От плодовете на дървото черница пък се берат листата, които се използват за храна на копринената буба. От белите плодове на дървото (наричат се мурейки), както и от черните (наричат се черници), в някои райони на България се вари ракия.

Традиционно, най-често браната гъба от българите е печурката, наричана още червенушка или полянска гъба. Днес продължават да се събират обикновена и кралска печурка, кладница, манатарка, пачи крак, сърнела и др. както за лична консумация, така и за печалба.

Днес в България ловът е дейност, при която се преследват, залавят или убиват животни, като целта може да бъде развлекателна (спорт, фотозаснемане и др.) или прехрана.

При ловуването на едър дивеч и хищници се прави подборен отстрел на стари и слаби животни с оглед опазване популацията на конкретните видове. Подборен отстрел се разрешава и за контролиране на популациите на видове, чиято численост надвишава допустимата за страната.

Разрешените методи за ловуване в България включват огнестрелно оръжие, кучета, капани за избирателен лов и звуково примамване, без използване на електронни имитатори на животински звуци.

Законът за лова и опазване на дивеча регламентира условията, реда и изискванията, при които ловната дейност в Република България е разрешена. На негово основание се определят видовете лов, допустимите средства, правата и задълженията на ловците, както и мерките за опазване на дивечовите популации. Сроковете за ловуване и ловният календар се утвърждават ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните, чрез Изпълнителната агенция по горите, която отговаря за контрола и координацията на ловната дейност в страната.

Бракониерство е всяка форма на лов, риболов или добив на природни ресурси, която нарушава екологичното законодателство на Република България, включително Закона за биологичното разнообразие, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите.

Като бракониерство се определят действия като лов на редки, застрашени или включени в Червената книга животни, събиране на защитени растителни видове, незаконна сеч и обезлесяване, както и международна търговия със застрашени видове от флората и фауната, включително диви пойни птици. Всички нерегламентирани дейности, които нарушават екологичния баланс и застрашават биологичното разнообразие, попадат в тази категория.

Нарушителите подлежат на административна и наказателна отговорност съгласно действащото законодателство.

В България една от най-големите жертви на бракониерството са горите — национално и природно богатство от изключителна стойност. Според данни на WWF България, незаконният дърводобив достига приблизително 2.4 милиона кубически метра годишно, което представлява около една четвърт от общия добив в страната.

Сред най-засегнатите от незаконен риболов са защитените видове гигантска моруна и дунавска есетра.Тези древни риби, включени в Червената книга, са подложени на сериозен риск заради бракониерски улов, особено в долното течение на Дунав, където се срещат естествените им размножителни местообитания.

През март 2021 г. бракониери убиват зубър (европейски бизон) край село Черковна, област Разград, в района на Държавно ловно стопанство „Воден“. Видът, който почти изчезва от Европа в началото на XX век в резултат на ловуване и загуба на хабитати, се завръща през последните години благодарение на международни програми за повторно въвеждане. В България зубрите се отглеждат в контролирани условия, като част от усилията за възстановяване на популацията, но инцидентът край село Черковна показва, че бракониерството остава сериозна заплаха дори за най-редките видове.

Тази история е публикувана първоначално на 12 септември.2021 г. Тя е актуализирана.