Има ли ловът корени в традициите на българите?

България • от

В древността ловът, риболовът и събирателството са основен поминък за повечето народи. А и днес, в много райони на планетата, те продължават да са източник на препитание за различни етнически групи и племена.

Млад и възрастен мъжки елен лопатар (Dama dama). Един от трите вида от семейство Еленови, които се срещат в България. Основен дивеч у нас.

Млад и възрастен мъжки елен лопатар (Dama dama). Един от трите вида от семейство Еленови, които се срещат в България. Основен дивеч у нас.

© Илюстрация: IStock

Но ловът по българските земи винаги е бил от второстепенно значение. Етнографът Димитър Маринов отбелязва, че “към края на XIX век горите в Западна България били пълни с всякакъв дивеч, но селянинът се хранел с чушки, домати и други зеленчуци, а ако се облажи, той коли домашни животни, а дивите оставя на спокойствие”.

Когато се ловува, това се прави от различни съображения – за кожата, за месото или унищожаване на вредители. Ловува се едър дивеч (сърни, елени, лисици, вълци, диви прасета), дребен дивеч (златки, зайци, порове, белки), пернат дивеч (яребици, пъдпъдици, глухари, диви патици).

И макар ловът да е играл второстепенна роля в бита на българина, той познава различни приспособления и методи за ловуване – от най-простите ( с капан и отрова) до най-сложните (с огнестрелно оръжие) (изт. Вакарелски).

Риболовът в традицията на българите

Риболовът по нашите земи е водещ поминък само за част от българското население, живеещо покрай Дунав, в близост до по-големи реки, и преди всичко по Черноморското крайбрежие.

Най-ранни данни за съществуването на риболова сред българската диаспора има от времето на късния палеолит. Например в пещерата “Темната дупка” край с. Карлуково, Луковитско, са намерени рибни кости заедно с кости на пещерна мечка, носорог и мамут.

Археологическите находки край с. Биково, Новопазарско, край гр. Русе и край с. Салманово, Преславско, включват харпуни, изработени както от кост, така и от бронз в по-късен период.

В своята “История” Херодот пише за тракийското племе пеонци, живеещо край езерото Прасиас (днешното Бутковско езеро в Егейска Македония, Гърция), които ловят рибата с кошници и хранели добитъка си с риба.

Речен риболов и традиционни методи на улов

Българите познават много видове риба – пъстърва, змиорка, бабушка, клен, мъздуха, лешанка, червеноперка, сом, щука, костур, попче, шаран, моруна, чига и др. Повечето от тези названия са български (изт. Колев).

Най-разпространеното приспособление в малките реки е сакът (мрежена торба със затворено дъно). В тихи, плитки и мътни води рибата се лови с кош без дъно, а така наречените слепи кошове се залагат на речните бързеи.

Рибар с мрежа по време на риболов по река Дунав, 2019 г.

Рибар с мрежа по време на риболов по река Дунав, 2019 г.

© Илюстрация: IStock

При бързеите се използва и леса (вид скара, изплетена от пръти и шума). Почти навсякъде по реките се употребява мрежа, наречена серкме или сертме (кръгло приспособление с навит навътре край, образуващо торбичка за рибата). За риболова по Дунав се използват различни мрежи и приспособления като винтер, ости, забкъни, кепчета, котци и др.

Ловът с въдица не е народен начин за ловене на риба, въпреки че по селата в миналото хората си изработват метални въдици, скрепени на конски косми или на въже.

Риболовът в Черно море

Риболовът по Черноморието е четирисезонен – пролетен (от март до юни), когато се лови карагьоз, цаца, сафрид, калкан, хамсия, попчета; летен (от юли до август), когато се лови кефал, змариди, илария; есенен (от септември до януари), когато се лови паламуд, скумрия, лефер, заргана, тон; зимен (януари – февруари), когато се ловят миди и калкан, ако времето позволява. Повечето названия на морските риби, които българинът познава, са чужди.

За риболовът на Черно море се използват подвижните мрежи гриб, латуля и невод, както и неподвижната мрежа талян.

Риболовът в Егейско море

В миналото българи от Смолянско и други части на Родопите упражняват риболов в Егейско море. За целта използват рогозки с дължина до 20 м, чиито краища са дърпани с две лодки. Подплашената риба се мята на рогозката, откъдето се изгребва с кепчета (изт. Примовски, Змеев, Владов).

Събирателство

Събирателството е допълнителен поминък, който има дълбоки корени още в древността. Българите събират диви плодове, билки и гъби, които се използват за храна и лечение.

Берат се лешници, дренки, диви круши, малини, къпини, боровинки, някои от които се сушат и запазват за зимата. Почти из цяла България е събиран буков и дъбов желъд, наричан още жир, използван за храна на домашните животни (овце, кози, прасета), а смлян се дава и на едрия добитък. В “гладни години” българите правят хляб от смлени жълъди. Билкарите събират борика, чемерика, подбел, лайкучка, диви кестени и др.

Наред с растенията и гъбите, българите събират и някои представители на животинския свят.

Пиявицата например се използва в народната медицина за изсмукване на “лоша кръв”. Речният рак, охлювите и костенурки се събират за храна.

От плодовете на дървото черница пък, се берат листата, които се използват за храна на копринената буба. От белите плодове на дървото (наричат се мурейки), както и от черните (наричат се черници), в някои райони на България се вари ракия.

Традиционно, най-често браната гъба от българите е печурката, наричана още червенушка или полянска гъба. Днес продължават да се събират обикновена и кралска печурка, кладница, манатарка, пачи крак, сърнела и др. както за лична консумация, така и за печалба.

Ловът в България днес

Група ловци минават през висока трева на селско поле при залез слънце по време на ловния сезон

Група ловци минават през висока трева на селско поле при залез слънце по време на ловния сезон

© Илюстрация: IStock

Днес в България ловът е дейност, при която се преследват, залавят или убиват животни, като целта може да бъде развлекателна (спорт, фотозаснемане и др.) или прехрана.

При ловуването на едър дивеч и хищници се прави подборен отстрел на стари и слаби животни с оглед опазване популацията на конкретните видове. Подборен отстрел се разрешава и за контролиране на популациите на видове, чиято численост надвишава допустимата за страната.

Разрешените методи за ловуване в България включват огнестрелно оръжие, кучета, капани за избирателен лов и звуково примамване, без използване на електронни имитатори на животински звуци.

Мъжки и женски колхидски фазан (Phasianus colchicus). Видът е ловуван в България.

Мъжки и женски колхидски фазан (Phasianus colchicus). Видът е ловуван в България.

© Илюстрация: IStock

Законът за лова и опазване на дивеча регламентира условията и реда, при които ловната дейност е разрешена. Сроковете за ловуване и ловният календар се определят от Министерство на земеделието, храните и водите на Р България.

Бракониерството в България

Бракониерство е всеки лов и риболов, които нарушават екологичното законодателство (в това число Законът за биологичното разнообразие).

Бракониерство е ловът на редки, изчезващи или записани в Червената книга животни; събирането на редки или защитени растения; обезлесяването; международната търговия със застрашени видове от флората и фауната, международната търговия с диви пойни птици и други нерегламентирани действия, имащи отношение към баланса в природата.

Нарушителите носят наказателна отговорност.

В България най-голямата жертва на бракониерството е и нейното най-голямо природно и национално богатство – горите. Незаконното ограбване е в размер около 2 милиона и 500 хиляди куб. м дървесина годишно според данни на WWF България от 2020 г.


Камион пълен с дървени трупи пътува по българските пътища през есента на 2018 г.

Камион пълен с дървени трупи пътува по българските пътища през есента на 2018 г.

© Илюстрация: IStock

Сред най-засегнатите от незаконен риболов са защитените видове гигантска моруна и дунавска есетра.

А през месец март, тази година, бракониери убиват и зубър (европейски бизон) край Разград. Видът почти изчезва от Европа в началото на XX век, в резултат на ловуване и загуба на хабитати. През последните години зубрите се завръщат, включително в нашата страна, благодарение на програми за повторно въвеждане на вида.